Дори най-добрите астрономи не са постигнали споразумение за точното измерване на слънчевата година. Тя е около 365,2421896698 дни. Именно тази "екстра"  от една четвърт ден, който е на 29-ти февруари във високосна година се отчита като "решение", което  се опитват да гарантира, че 12-месечния календар може да остане в синхрон със сезоните, които да не се изместват (което е известно и исторически - пролетта идва все по-рано и по-рано през годината) Това „решение” да се  вмъкне произволно този допълнителен ден във всяка година, деляща се на 4 (като например 1964), с изключение на кръгли години, които трябва да се делят на 400 (през 2000 г.) е човешко средство за изкуствена защита, която създава 366- тия ден във високосните години. Това не е единственият начин да се справим с едната четвърт - ден.

Алтернативното решение, препоръчано от Галактическия научно - изследователски институт е да се отчита времевото разсейването на четвъртината - ден по хармоничен начин. С други думи , да има 13 допълнителни дни „Високосна година на всеки 52 години”. Вместо да се налага допълнителния ден на всеки четири години, защо да не са тринадесет дни - юбилеен празник на Времето на всеки 52 години – цели тринадесет дни фестивал на мира чрез култура! Този вариант е неразделна част от модела на Календар а - 13 Луни с неговите 260 галактически дни и неговото хармонично наслагване с годишния цикъл.

Както д-р Хосе Аргуелес обяснява: "За да се отговори на въпроса за 29-ти Февруари дата може да се видят Носителите на Годината от Year-Bearer Count /Цолкин - Хааб/ -  този един ден, разрушава хармонията на календарната система от 13 Луни. При преразглеждането на текстовете от Чилам Балам  става ясно, че високосната година никога не е считана за важна. По този начин, Носителите на Годината са останали същите. Така се поддържа и осигурява хармонията на маянската система, според която, всеки 52 години се равняват на 73 Tzolkin - галактически завъртания, няма два еднакви дни, както и целият цикъл от 18 980 дни трябва да се повтаря на всеки 52 години в една възходящо движеща се спирала на времето. "

Д-р Arguelles наскоро сподели в своя интернет сайт, lawoftime.org: "13 - Лунния Календар /по 28 - дни за всяка Луна е съвършено хармоничен- той отразява и се синхронизира със Синхрония Ред. Това е истинската действителност на четвъртото измерение и със съвършените си хроматици и хармоници установява времеви цикли, които са в абсолютна хармония с високото измерение на реалността. Поради тази причина, в рамките на собствената си система, 13-Лунния календар/ по 28 дни всяка Луна, не признава 29-ия ден на февруари, който го прави деструктивен  и няма място в синхронизацията на този календар с високо размерните цикли. "Въпреки това календара предвижда за този ден, 29 февруари във всяка високосна година 0.0.Хунаб Ку. Този ден се появява на всеки четири години именно между 22 и 23 ден от 8 Галактическа Луна, и може да се разглежда като допълнителен ден от времето, който не е ден от седмицата, Луната или галактическия оборот  (Dreamspell броенето), оттам и 0.0. Hunab Ку. Това е особено духовeн ден, тъй като Hunab Ку се отнася както до центъра на Галактиката, така и до Върховния Създател, един ственият Дарител на Движението и Мярката ...."

Според Галактическият Научен Институт, всеки, който е роден преди обяд местно време на 0.0. Hunab Ку ще бъде с Галактически Подпис, отговарящ за 22–я ден от Галактическата Луна  (28 Февруари) и всеки, роден следобед на 0,0 Hunab Ку ще бъде с Галактически Подпис от 23 ден на Галактическата Луна (1 март).