Чичен Ица (в превод от езика на маите – „в устата на кладенеца на Ица“) е бил политически и културен център на маите в северната част на полуостров Юкатан, Мексико. Чичен Ица се намира на 1,5 км южно от неголямото градче Писте, намиращо се на магистралата, свързваща двата големи града в северен Юкатан – Мерида и Канкун.

Градът е основан вероятно през VІІ в.пр.н.е. През ХІ век е бил завзет от толтеките, а в средата на ХІ век Чичен Ица става столица на толтекската държава. През 1178 г. Чичен Ица е разгромен от обединените войски на трите градове-държави – Маяпан, Ушмал и Ицмал, които са били оглавени от Хунак Кел. Към момента на испанските завоевания (средата на ХVІ век) Чичен Ица е бил пуст и целият в развалини. 

Един от главните архитектурни паметници на територията на Чичен Ица е Храмът на Кукулкан, който представлява 9-степенна пирамида с височина 24 метра, с широки стълбища по всяка една от страните. Симетричното разположение, строгата ориентираност по посоките на света и броят на стъпалата на стълбищата символизират годишните времена, месеците и броя на дните. По време на пролетното и есенното равноденствие е можело да се наблюдава как слънчевите лъчи падат върху камъните на пирамидата по такъв начин, че Пернатият змей Кукулкан, чиито глава и опашка са изсечени на върха и в основата на пирамидата, като че ли оживява и извивайки се започва да изпълзява от храма. Недалеч от центъра на Чичен Ица е разположен „Кладенецът на смъртта“, в който е живял Юм Чаак – богът на дъжда и влагата. 

В още един голям храм в града - „Храмът на хилядите войни“, някога е имало просторна зала с безбройни колони, изобразяващи толтекски войни, голяма част от които се виждат и днес, само че без покрив. 

Тук е открита и една мъжка статуя в донякъде необичайна поза: полулежащ, приповдигайки се на лакти и с високо вдигната глава. Каменният бог, който е надживял както храма, така и града, гледа също толкова горделиво и насмешливо, както и преди 1000 години. Това е Чак Моол – божество на войнственото племе на толтеките. Той държи в ръцете си неголям съд, в който вероятно някога е пален свещен огън или са полагани приношения на боговете.

До наше време са се  запазили и статуи на божества с характерна стилизация и пластична форма, релефи, богати с растителна и геометрична орнаментика, произведения на пластиката и художествените занаяти. Освен това в града е имало седем стадиона за популярните тогава игри с топка. Тези игрални площадки са имали удивителни акустични свойства: двама души, единият от които се е намирал в Северния храм, а другият – в Южния (от двете страни на стадиона), са могли съвсем спокойно да разговарят помежду си, при това без въобще да напрягат гласа си, въпреки че са на разстояние 150 метра един от друг. Освен това никой друг (освен ако не стои много близо до разговарящите) не е могъл да чуе техния разговор. Тази забележителна особеност може да се наблюдава и до ден днешен, и всички туристи могат да я изпробват.

Градът Чичен Ица като цяло заема площ от три квадратни километра. Древните съоръжения в момента се намират на открито, почистено от растителност пространство. Към града водят добре поддържани пътища, по които има постоянен поток от туристически автобуси.