Корените на маянската цивилизация могат да бъдат проследени хилядолетия назад в миналото чак до олмеките, най-старата цивилизация населявала Мексиканския залив. Олмеките, чието название в превод означава "каучуковия народ", са живели най-малко 4000 пр. Хр. Изграждането на тяхната цивилизация е започнало около 1500 пр. Хр. и се счита, че около 550 пр. Хр. при тях вече са били налице първите характеристики на високоразвита култура.

Олмеките са оставили след себе си многобройни красиви артефакти, включително каменни и нефритени скулптури, голяма част от които по характерен начин са свързани с ягуара. Напоследък се наложи схващането, че олмеките водят началото си от шаманистична култура от епохата на късния неолит, центрирана върху нагуала, т.е. духа на ягуара. Ритуалите на тази шаманистична култура включвали консумация на психотропни гъби, наричани от местните хора теонанакалт (teonanacalt), плът на боговете.

Предшественици на маите са и сапотеките от Оаксака. Племето основало голям град в Монте Албан, Южно Мексико още през 600 г. пр. Хр. Съвсем неотдавна маите бяха свързани също с културата исапан (Izapan), съществувала около първи век пр. Хр. по югозападния бряг на Централна Америка, близо до днешна Гватемала. Около 300 г. сл. Хр. в района на джунглата, известен като Петен, разположен между Гватемала и северен Юкатан, се забелязват следи от ранния класически период от маянската цивилизация. Разпространението на маите през този период е дало живот на древни свещени градове като Уашактун, Тикал, Паленке, Копан и Киригуа.

По същото време в централно Мексико разцъфва великият град Теотиуакан, "мястото, където боговете докосват земята", дом на Пирамидата на Слънцето. Той се превръща в главен център на религията на Кецалкоатъл (Quetzalcoatl), Пернатата змия. Културното влияние на Теотиуакан се простира из цяла Месоамерика, като през ІІІ или ІV век градът установява търговски връзки с маите. Вдъхновена от митичната концепция за Кецалкоатъл, наричан от маите Кукулкан (Kukulkan), маянската цивилизация преминава на ново, по-високо ниво, известно днес като късен класически период.
Точно в този период, чието начало е приблизително около 500 г., маите издигат красивите си пирамиди и създават множество каменни свидетелства - илюстрация на техния математически обоснован възглед за космическите природни цикли и времето. Класическите мая тогава изработват характерните си изящни предмети на изкуството и архитектурните си и скулптурни паметници, както и изделия от керамика и пера; усъвършенстват тъкането на памук и боядисването на тъкани. Но най-впечатляваща от всичко е тяхната календарна система, която не само не отстъпва по точност на Григорианския календар, но дори го превъзхожда.

Астрономическите и математическите познания на маите биха изненадали вавилонците и вероятно даже египтяните. При това техните изчисления са правени без употребата на телескопи или каквито и да било други технологически изобретения (те не са ползвали металургията и колелото).
 

Периодът на високоразвитата маянска цивилизация продължава приблизително до около 830 г., след което тя внезапно се разпада на множество отделни традициии.

Периодът, следващ тази трансформация, се определя като новата империя или късните мая. В края на ІХ век център на маянския културен живот става северен Юкатан. Променят се основните занимания на маите. Те вече не строят огромни каменни монументи с неизборимо количество дати и взаимосвързани времеви цикли, изобразени по тях. Вместо това за записване на календарите се появява система от стенографски знаци и записите се правят и съхраняват не върху камък, а под формата на ейроглифни ръкописи, наречени кодекси, от които днес са оцелели едва четири.

Този период се характеризира също с все по-чести човешки жертвоприношения и войни, както и с основаването на нов политически алианс, известен като Лигата на Маяпан.
Посткласическите мая се разделят на васални държави, общото между които е митичната идея за Перната змия, Кецалкоатъл. Небесният крал Перната змия е божествена фигура, но същото име е носил и маянски вледетел от края на десети век. След посткласическия период маянската култура е претопена от мексиканците, чийто местен език бил нахуа. Маяпан се саморазпуска по време на вътрешната война през 1441 г. От този момент маянската цивилизация продължава съществуването си доста фрагментарно и през ХVІ век, когато пристигат испанците, споменът за класическите мая вече е изчезнал без следа. Всичко, което е останало от тях, са безмълвните каменни изображения и пирамидите.

Испанските конквистадори бързо унищожават голяма част от местната популация. Нашествениците донасят със себе си масови кланета и многобройни болести. Оцелелите маи, в опитите си да съхранят жива своята култура, се научават да си служат със символите на християнските светци, които използват като маскировка за собствените си древни божества. Изхитряват се също така да прибягнат до латинското писмо, за да предадат своите свещени текстове. Благодарение на това кодирани останки от по-ранния етап на тяхната високоразвита цивилизация са успели да просъществуват и до днес.

Това, което с годините придобива все по-категорична яснота, е фактът, че маите имат пръст в нещо по-дълбоко и надскачащо всичко, заради което днес са заслужили нашето възхищение. Въпреки вековните усилия, целящи да изтрият тази култура от лицето на земята, няколко ключови елемента от нея упорито продължават съществуването си. Тези оставени от маите ключове са от изключителна важност и са адресирани директно към настоящата ни ситуация като биологичен вид.

Положението на земята по отношение на човешката раса става все по-критично. Макар това да не е очевидно за нас в измерението, в което се намираме, мащабна драма се разгръща буквално под носа ни. Ние сме пред прага на безкрайни възможности, които очакват всеки един от нас.

Слънцето ще се прероди отново, само ако успеем да си спомним какво означава да сме деца на светлината. От наша гледна точка маянската цивилизация е съществувала в период от време, който наричаме минало. На изкушения да погледне на света от тяхна перспектива обаче бихме препоръчали да изостави обичайните си интелектуални предразсъдъци, защото е невъзможно маите да бъдат разбрани изцяло от позицията на линейното мислене.