Индианците живеели сред природата и осъзнавали своята връзка с нея и нейното значение в живота им. Дори при това изобилие на природни ресурси, с което разполагали, те се учели от Небесните Праотци разумно да опазват природата и никога да не изтощават някоя част от нея. Достатъчно количество от онова, което вземали, било оставяно, за да произведе това, което би било нужно през идните години.

Онова което индианците правили и биха ни посъветвали да направим днес, е да мислим за себе си като за част от природата и да се отнасяме към нея по този начин. Да мислим за всичко в природата като за нещо живо, даващо своя принос към цялото – както е в действителност. Има ли някаква част от нея която да не използваме по един или друг начин? Проблемът е, че ние злоупотребяваме с природата толкова, колкото я и използваме и така разкъсваме други нишки от паяжината, която Небесните Праотци са изтъкали, за да ни сплотят. Когато паяжината се повреди в достатъчна степен, ние, човеците, ще се озовем в голяма беда.

Затова за да се освободим от стреса по отношение на замърсяването и изчерпването, да направим каквото можем, за да променим собственото си отношение и постъпки. Да отделим време, за да погледнем отблизо поразителната красота, която притежава природата, и да се запитаме какво ще ни струва, ако останем без някоя част от природата, която виждаме, помирисваме и докосваме.

Отидете някъде, където можете да наблюдавайте животни в естестена среда, и помиришете цветята, дърветата, тревата и езерата. Докоснете каквото можете, почувствайте богатото разнообразие от структури и си напомнете, че всяка една частица от природата е част от голямата паяжина на живота, изтъкана през вековете от Небесните Праотци. Това усилие ще ви вдъхнови, защото колкото повече ценим природата в сърцето си, толкова повече ще ценим и себе си. Индианците са знаели това преди много, много време.