Прекараме ли една линия от Чичен-Ица в северен Юкатан на юг до Копан в Хондурас и друга от Тикал и Искун в Гватемала на изток през град Гватемала до Паленке в мексиканския щат Чиапас на запад, ще получим приблизителните граници на някогашната култура на маите. В изкуството на маите, които без впрегатни животни и коли и само с каменни сечива издигали сред джунглите такива произведения на изкуството, нямало нито един орнамент или релеф, нито един животински фриз или склуптора, които да не били пряко свързани с някаква дата. Всяка сграда на маите представлявала каменен календар. При строежа нищо не било предоставено на случайността – естетиката тук била подчинена на математиката. Ако дотогава учените се учудвали на безмисленото наглед повторение или внезапно прекъсване на редиците от страшни каменни лица, сега те разбирали, че това бил начин да се изрази някое число или някое деление на календара.

Ако на покритото с йероглифи стълбище в Копан бил повторен петнадесет пъти един и същи орнамент, сега вече знаели че той изразява определен брой отминали периоди от време. Ако стъпалата на самата стълба били 75 на брой, то това число означавало броя на изминалите в края на всеки период допълнителни дни /15 х 5/. Такова изкуство и такава архитектура, подчинени изцяло на календара, не били познати никъде в света. Освен това календарът на маите бил най – добрия календар в света! Той бил изграден различно от всички други, които познаваме и въпреки това бил по – точен от тях. Като оставим на страна всички тънкости, които и до днес далеч не са изяснени, неговата структура е приблизително такава: Той боравел със серия от двадесет знака, означаващи отделните дни, които заедно с числата от 1 до 13 давали поредица от 260 дни – така наречения „цолкин” или на езика на ацтеките – тоналаматл.

След това имало друга поредица от осемнадесет знака за месеците, всеки от които бил съставен от 20 дни, а накрая следвал един знак, включващ период от пет дни. Така се получавала годината на маите наречена хааб, която имала 365 дни. При пресмятането се употребявал още един период, който представлявал комбинация от цолкин/тоналаматл и хааб. Учените го означават с термина календарен кръг. Този период обхващал 18 980 дни или 52 години по 365 дни и играел особено важна роля в живота на маите. Маите изчислявали и един друг период наречен – дълго леточисление, който бил свързан с някаква изходна, начална дата. Тази начална дата 4 ахау, 8 кумху съответства по функция – ако си позволим едно предпазливо сравнение – на рождената дата на Христос в нашето летоброене.

Разбира се става дума за съответствие във функцията, а не и на самата дата. Чрез тази сложна и изчерпателна система на летоброене маите достигнали точност, който превъзхожда всички останали календари в света. Ние неоснователно смятаме нашия днешен календар за най – сполучливото разрешение на въпроса. Всъщност той е само подобрено форма на своите предшественици. Така през 239 г пр н е Птоломей трети подобрил древноегипетското летоброене. Това подобрение възприел по – късно Юлий Цезар в новия юлиански календар, който останал в сила до 1582 г от н е, когато папа Григорий 13 го заменил с грегорианския календар.

Ако съпоставим дължината на годината според тези календари с абсолютната, астрономически изчислена дължина на годината, ще видим, че нито един от тях не се доближава толкова до абсолютната числена стойност, колкота календара на маите. Дължината на годината според юлианския календар възлиза на 365, 250 000 дни. Според грегорианския – 365, 242 500 дни. Според календара на маите – 365, 242 129 дни. Според астрономическите изчисления – 365, 242 198 дни. Същият този народ, който съумял да свърже най – точните астрономически наблюдения с най – сложните и тънки математически изчисления, като по този начин дал блестящо доказателство за рационално мислене, бил от друга страна в плен на най – мрачния мистицизъм. Народът на маите, който създал най – съвършения календар в света се превърнал същевременно в роб на този календар.

По материали от Сексология и природа на човека.