Най – ранния период започва от неизвестно време и продължава до 374 г от н е. Най – стария град изглежда е бил Уахактун на северната граница на днешна Гватемала. След това недалеч от него възникват градовете Тикал и Наранхо. Междувременно на територията на днешен Хондурас бил основан Копан, а по – късно Пиедрас Неграс на Рио Усумасинта. Средния период е от 374 до 472 от н е. В течение на тези близо сто години били основани градовете Паленке – намира се на границата между щатите Чиапас и Табаско и е издигнат в края на ранния и началото на на средния период, поради което често го причисляват към най – ранната епоха. След това Менче в Чипас и най – после Киригуа в Гватемала. Периодът на разцвет от 472 до 610 г от н е. Създават се градовете Сейбал, Искун, Флорес и Бенке Виехо. Този период завършва с преселението на север. Разгледами географското простронство, в което били създадени градовете на Старото царство, ще забележим, че то има форма на трийгълник. Ъглите му се образуват от Уахактун, Паленке и Копан.

Освен това по раменете на триъгълника или вътре в самия него са разположени градовете Тикал, Наранхо и Пиедрас Неграс. Откриваме също че градовете които били основани най – късно и имали най – кратък живот /изключение прави Бенке Виехо/ се намират във вътрешността на триъгълника, това са – Сейбал, Искун и Флорес. Така ние се сбъскваме с един от най – изумителните исторически процеси, които науката познава. Изглежда, че маите били единствения народ в света, който разширявал своята държава отвън на вътре! Империализъм насочен към собствения център. Растеж от крайниците към сърцето! Защото това било наистина растеж и „разширение”. Тяхната държава не била смазана под натиска на чужда сила – друга сила освен маите нямало, а се развивала в това направление противно на всякакъв исторически опит, без каквото и да е въздействие отвън.

Трябва да признаем, че за тази изумителна особеност в историята на древните маи и до днес не е намерено никакво обяснение. Но тъй като досега рядко се е случвало исторически проблем да остане завинаги нерешен, не е изключено някой от нашите читатели да намери правилното решение. Казахме, че маите живеели в градове. Те били градско население в същия ограничен смисъл на думата като населението на европейските градове. В градовете живели господстващите класи – аристокрация и духовенство, в тях била съсредоточена не само властта, но и културата, духовния живот и изтънчените нрави. Всички тези градове обаче не можели да съществуват без селяните, без плодовете на земята и най – вече без главната храна, царевицата. Общественият строй на маите се отличавал с много по – остри противоречия, отколкото всеки друг строй който познаваме.

В градовете на маите тези противоречия между обитателите се проявявали съвсем неприкрито. Обикновено на някое възвишение се издигали храмовете и дворците на духовенството и аристокрацията. Този хълм представлявал затворена територия и приличал на крепост. Около това каменно сити били струпани без каквото и да е междинно стъпало направените от шума и клони колиби на простия народ. Народът на маите се делял на тънка прослойка от управляващи и огромна маса от потиснати. При маите като че ли нямало и следа от някакво средно съсловие. Класата на привилегированите била рязко отграничена от простолюдието. Тя се наричала алмехеноб – тоест „тези, които имат бащи и майки” и следователно си водели родословие.

От нейната среда излизали жреците, от нея се излъчвал и наследствения владетел, така наречения хлач уиник или „истински човек”. И за тези „имащи бащи и майки” работел целия народ. Една трета от своята жътва селяните давали на благородниците, втората трета получавали жреците и само последната трета оставала за него. Освен това по времето между сеитба и жътва селянинът трябвало да работи заедно с всички роби на строежите. Без коли и впрегатен добитк били довличани каменните блокове, без желязо и бронз, а само с каменни сечива били ваяни прекрасните скулптури и релефи. Това, което народът на маите създал не отстъпва на постиженията на строителите на египетските пирамиди, а може би ги и превъзхожда.

Този суров социален строй носел себе си зародишът на своята гибел. Високоразвитата култура и наука на жреците се откъсвала все повече от действителността, от народа. Тя не се подхранвала със свежа кръв отдолу. Нямало откъде и с кого да се обменят опит и знания. Острия ум на учените – маи се насочвал все повече съм звездите и забравил земята, от която в последна сметка черпел жизнените си сили. Само с това невъобразимо високомерие на интелигенцията на маите можем да си обясним обстоятелството, че един народ, който отбелязъл, толкова значителни постижения в науката и изкуството, не съумял да открие едно от най – важните и при това едно от най – простите оръдия – ралото. Цялото земеделие на маите зе заключавало в това, че те разравяли земята с пръчка. На определена ивица от джунглата те изсичали дърветата и след като дървесината изсъхвала, малко преди настъпването на дъждовете, я изгаряли.

Скоро след дъждовния период те издълбавали с дълги остри пръчки дупки в земята и във всяка една от тях засявали по няколко царевични зърна. След прибирането на реколтата селяните оставяли земята да лежи необработена и изгаряли по същия начин съседния горски участък. Тъй като нямали никакви торове освен оскъдния естествен тор край селищата, всяка ожъната нива трябвало да лежи дълго време на угар, преди да може отново да даде плод. Така стигаме до може би най – правдоподобното обяснение на причината, която принудила маите след кратък период от време да изоставят своите градове. Земята се изтощавала. Все по – дълго време било нужно, за да обрасне полето наново с растителност, та да бъде пак изгорено. Като разчиствал по този начин – чрез изгаряне своята обработваема земя, селянинът бил принуден да навлиза все по – навътре в джунглата.

Все повече се отдалечавал от града, който трябвало да изхранва и който не можел да съществува без него, докато накрая между него и града се ширнала изгорена и изтощена степ. Високоразвитата култура на Старото царство рухнала защото била лишена от своята земеделска основа – защото една култура може да съществува без техника, но не и без рало! Когато най – после градовете останали като острови след голата тревиста степ, гладът принудил целия народ да се изсели. И докато на север той изграждал новото царство, в изостаналите храмове и дворци проникнала джунглата, на мястото на угарите отново израстнала гора, която погълнала сградите и ги скрила за цяло хилядолетие от човешкия поглед. В това може би се крие тайната на изоставените градове на маите.

По материали от Сексология и природа на човека.