В дясната си ръка държа силата на просветлението и чистото присъствие в безкрайния и единствен момент СЕГА. В лявата си ръка държа силата на пречистването и прераждането. Аз овладявам в себе си неспирното дихание чрез концентрация върху неговия ритъм. Така завихрям този вятър и го превръщам в ураган. Могъщата стихия се наелектризира и все повече енергия се генерира. Ако стоя в центъра на тази Буря, ще попия енергията, ще се заредя, ще придобия огромна сила. Но за да остана владетел на Бурята, трябва да остана невъзмутим, спокоен и да продължавам да поддържам само ритъма на дишането и нищо друго. Ако остана центриран, фокусиран в това толкова приятно и естествено движение, което ме поддържа жив, няма какво да изгубя. Но мога много да спечеля - да се заредя, презаредя и да се изстрелям в мястото на абсолютното присъствие.

Там съм винаги щастлив. Там са обединени всички аспекти на съзнанието ми. Там съм се слял с Извора. Може би този велик момент във физическата ми форма ще се изрази само в една естествено разливаща се усмивка, но вътре в мен, в душата ми ще е настъпил абсолютния баланс и мир в следсвтие на овладяване на огромна енергийна стихия. 

В деня на ритмичната Буря няма нищо по-важно от това да поддържам съзнателно естествения ритъм на дишане. Онзи ритъм, с който съм се родил. Движението на тялото ми, думите на другите и най-вече собствените ми думи не са по-важни. Ако пречат на този ритъм, по-добре да ги спра. Но тъй като това вероятно е невъзможен избор днес, най-добре е да наблюдавам дишането си колкото може по-често и да правя всичко възможно да подчиня динамиката на външните фактори и моя физически израз на този ритъм. Не се изисква никаква промяна на действията, а само пренареждане по приоритети на фокуса на мисълта. 

Освободи естественото дишане, позволи му да натрупа моментум. Представи си, че с ритъма на твоя дъх ръководиш малки капки вода в атмосферата, които се събират и постепенно се превръщат в буреносни облаци и накрая в мощно торнадо. Поддържай това движение на нарастване на енергията като просто нежно съблюдаваш и внимаваш нищо да не наруши естественото ти ритмично дишане на новороден Човек. Дишай спокойно в обятията на Майката Земя, която те е прегърнала. В тази прегръдка се отпусни, освободи всички излишни мисли на напрежение, остави ги да се разпилеят на вятъра, да изтекат от теб с издишванията. Прехвърли всичката друга отговорност за твоето съществуване на Земята и си запази само отговорността да се отпускаш съзнателно и да се концентрираш върху удоволствието от естественото дишане. Великите енергии, които движат Вселената тогава ще пренаредят цялата ти външна реалност в хармонична картина, която никога не можеш да нарисуваш с малките си човешки ръчички.

Мислиш ли, че можеш да направиш това днес?