Аз съм Човек.

Аз съм въплъщението на Божественото Съзнание. Аз съм моето собствено творение - физическият израз на собственото ми въображаемо Аз.

Обичам това тяло. Чрез него чувствам живота, който съм. Чувствам движението на Еволюцията във вените ми. Чувствам ритъма на Времето в непрестанния ми дъх.

Аз съм ръцете, очите, езика, носа на Бог. Аз съм завършен, осъществен. Аз съм проявлението на моите сънища и мечти.

В човешка кожа Богът, който съм, слиза в Света на Чудесата. Играя на една Игра, в която виждам мислите си извън мен, наоколо. Докосвам ги, прикланям им се, целувам ги, убивам ги.

Аз съм съществото на Всички Избори. Чрез мен Бог може да бъде, а може и да не бъде. Над всички избори за мен стои изборът да избирам. Аз съм израз на абсолютната Свободна Воля.

Само чрез моята човешка същност, Бог може да избере да забрави безкрайното си могъщество и свобода, за да си спомни отново след това. Аз съм този Бог.

Аз съм отрочето на безкрайната само-любов. Аз съм обединяващият фактор на Началото и Края на Безкрайността. В мен се съдържа тайната на безкрайното сътворение, защото между моментите на забрава и спомен се намират всички мои желания. Върху тези желания Бог, моето Супер Съзнание, насочва своето внимание и нови светове се раждат, нови преживявания, нови форми на живот, нови Игри, нови прекрасни изненади за откриване.

Аз съм перфектен. И не мога да бъда друг, защото аз съм всичко, което е Бог и два пъти по толкова.

Аз уча уроците си и това ми доставя удоволствие. Това е пътят към Мъдростта, по който вървя с решителност и упоритост. Извън човешката си форма, Богът в мен не разпознава този път. Той познава всички пътища и никога не може да избере без въплъщението си в мен. Но аз съм Човек и аз избирам и се прицелвам и постигам. Така вървя по пътя и създавам форми на изкуство и пресъздавам себе си. И живея заради удоволствието от това в процеса. При това, завинаги.

Илюзия е името на моята Игра, това разбрах вчера. Днес осъзнавам, че виждам, чувствам, чувам, мисля и всичко се върти вътре в мен. Но сега съм тук, във моя дом, и си почивам в сигурността на илюзиорното ми легло. И така ми харесва.

С 6-тият тон на Ритъма и Баланса, търсим баланс между всички избори, които правим. Лесно се постига най-перфектният баланс като подредим изборите си хронологически и се заемем само с избора, който ни предстои да направим непосредствено, сега. И така във всеки един момент.

Първият избор, който стои пред нас на опашката с избори е следният: Да дишам или да не дишам. Всеки от нас прави този избор през около 5 секунди. Но той вече е станал автоматичен. И още много избори са го последвали и са станали автоматични. Всъщност, голяма част от живота ни днес представлява низ от автоматични избори и сякаш се стремим да ги направим всичките такива или поне колкото може повече. И по този начин бягаме от същината си, от Божествената си природа. По този начин се принизяваме до машини и отричаме най-голямата си сила - възможността да избираме. Страх ни е от отговорност, защото в Системата се носи едно криво разбиране, че властта над реалността ни така или иначе не е в нашите ръце.

Основната причина за тази тенденция днес е невежеството на хората относно същинската роля на съзнанието и силата на мисълта. По-голямата част от човечеството има доста вода да изпие и найлонови торбички да рециклира, докато си спомни, че и водата и найлоновите торбички са направени от същото, от което е направено и тялото на Човека - въображение. Мисловна енергия. Когато си спомни това, Човекът започва да внимава къде са му мислите.

Къде са ти мислите? Прибери си ги, не ги оставяй така да се мотат безразборно като стадо без овчар.

Но има и още доста неща, които трябва да си спомни Човекът, като това, че живее вечно и че бъдещето се ражда и съществува само и единствено в момента СЕГА.

И все пак, има време за тези неща. Има цели 8 архетипа, които ще ни преведат през етапите на осъзнаване на Божествената ни същност, започвайки с 13-я - Звездоходеца, утре.

Затова днес просто дишай и се радвай на усещането от това. Усещай кожата си - отиди на масаж, вземи си вана или просто приятен горещ душ (някои го предпочитат студен); запали си ароматна свещ и усещай как магията на мириса попива дълбоко в дълбините на това сетиво; яж нещо много вкусно днес и се наслаждавай бавно на всяка хапка; гледай луната и позволи на невероятната й красота и светлината, която излъчва да попива в очите ти.

Представи си колко жалко би било да ти липсват краката или очите (много по-добре е да ти липсва главата!) и веднага престани да се самокритикуваш. Погали се, усети ръцете върху лицето си, усмихни се, отново обърни внимание на дишането ти, задвижващо реката на живота в теб. Усещай, че живееш!

Изяж един сладолед, пусни си музика, танцувай, говори си празни, но забавни и приятни приказки с приятел. Използвай всички невероятни изобретения на твоя вид и в никакъв случай днес не мисли за бъдещето! В никакъв случай не излизай от тялото си, докато Звездоходецът не дойде в съня ти или наяве, за да те хване за ръка и да те поведе нагоре и да ти покаже от къде извира всичкото това удоволствие.