Публикации / Пътеводител / Луни

Космическа луна 13 в Година на Лунния Магьосник

Размер на шрифта: a a a


КОСМИЧЕСКА ЛУНА 13
(27.06 – 24.07.2008)




КОСМИЧЕСКА ЛУНА 13

Скъпи кинчета,

Наближаваме средата на Цолкина – центриращите 20 дни текат и космическата енергия ни усуква в своето вретеновидно движение и ни отвежда от другата страна на огледалото..., където всичко е с главата надолу. Но не се страхувайте – въпрос на гледна точка. Ако решите, че реалността ви се е обърнала с главата надолу, направете челна стойка и погледнете новата перспектива. Може да се окаже, че не реалността, а вие имате нужда от центриране. Всъщност, ако направите това, най-вероятно ще установите, че реалността е продукт на вашата собствена визия и можете да я моделирате. Въпросът тук е да не си представяте „реалността” като съвкупност от движещи се или статични одушевени или неодушевени предмети, между които се намирате по някаква случайност и самите вие. „Реалността” е първо и основно един необятен свят, който се намира в точно обратната посока – навътре в тялото ви. Там живеете наистина, там е вашият дом и само и единствено там се осъществява каквато и да било промяна във външния свят. Там е самата работилница, от която извират всички тези одушевени и неодушевени предмети, които ви заобикалят. Вие сте лично отговорни за тяхното съществуване, мирис, звук, цвят, изобщо – характер на поведение.

Аз лично осъзнавам колко безсмислено звучи гореказаното, освен ако вече не сте го усетили и осъзнали сами. В този случай пък, моите думи са излишни, защото те са повторение на толкова изтъркани вече от повтаряне истини, че вече... бактън.

И все пак. За тези, които разбират смисъла на „вътрешната реалност създава външната”, искам да обърна внимание на значението на календара на Маите, на който все пак е посветен този сайт.

Цолкина и 13-лунният календар са средства за центриране, балансиране и синхронизиране. Но така както „реалността извън самите нас” е илюзия, така и „календар” и „вселенски ритми” извън нас, са поредното копие на същата тази илюзия. Календар, в смисъла, който ние, човеците влагаме в тази дума, не съществува. Това е едно средство за ритъм. Един инструмент, с който може да се произведе музика, по всяко време и от всеки по различен начин. Но както един хармониум например (нищо лично, просто е романтичен клавирен инструмент) има определени клавиши и само чрез тях човек може да произведе определена музика, така и календарът има определени тонове, които могат да бъдат използвани за създаването на ритъм. Но всеки човек свири своята собствена мелодия.

Да си представим, че вселената представлява един огромен оркестър, с диригент Бог, който стои в средата на сцената и всички се съобразяват с него. Те правят това защото е практически невъзможно едновременно да свириш пълноценно на своя собствен инструмент и да слушаш всеки един от останалите инструменти и при това да изчисляваш симултанно общия ритъм, пък и да намериш начин да се включиш в него възможно най-адекватно. Като се има предвид, че това действие трябва да се извършва от голям брой мислещи същества като теб... по-добре е да има диригент.

Разбира се, съществува и възможността всеки един от вас да научи перфектно своята част и да изпълните симфонията по предварително установен ред и съгласие за ролята на отделните музиканти. Но това може да се случи единствено между музиканти, които са на едно и също ниво на разбиране на музиката, способности и талант. Както и напълно лишени от его музиканти, които не влагат нищо друго, освен пълно отдаване и приоритет на именно тази симфония над всички лични страсти.

Ние обаче сме в началното музикално училище.

До големия концерт при завършване на консерваторията, има наистина много вода да изтече, както казват старите хора. А в началното музикално училище, ние се упражняваме. Правим предимно това. Упражняваме се, свирейки на инструмента, който сме си избрали, изучаваме нотите, пак се упражняваме, изучаваме и полутоновете, пак се упражняваме, изучаваме цели октави, пак се упражняваме. И като цяло, упражняването заема почти цялото време и то единствено води до някакви резултати в търсенето на мелодията. Ах, тази мелодия. Ако в първи клас ти се иска да свириш лунната соната така както си я чул изпълнена лично от Бах в някой австрийски дворец в минал живот, откажи се от пианото и отиди да слушаш птичките в гората – само там можеш да намериш музика, която превъзхожда всички земни инструменти. Но знай, че този път ще те отведе в планината, ала там можеш само да слушаш птичките и потока, но не и да правиш музика, да се изразяваш чрез инструмента. Не можеш да бъдеш птица и да чуруликаш в синхрон с потока и се надявам искрено, че не това е твоето желание, защото би било гоямо нещастие и по-скоро някакво техническо недоразумение при преражданията ти и зачисляването ти към мисия Земя, ако човешкото ти е дотолкова чуждо.

Но да се върнем на календара и синхронизацията с така наречените „вселенски ритми”. Приемете, че такива ритми няма. Т.е. има, но те са такива, че във всеки един момент от време можеш да се настроиш на честотата, да се включиш в общата симфония. Единственото, което се иска, е да намериш ритъма, към който са настроени всички останали участници в симфонията. Именно този ритъм отмерва Цолкина.
Така че, всеки да си вземе Цолкина и да започне да се упражнява! Когато успее да „засвири” на него, ще може да се включи в общата мелодия.

Цолкинът изразява съвкупност от цикли на един и същ ритъм. Да вземе най-основния цикъл – 4те цвята, т.е. ритъм от 1,2,3,4. Завъртете се в кръг и гледайте периферията му. Завъртете се няколко пъти, за да видите ясно периферията му. Докато се въртите, разделете този кръг на 4 части, все едно сте в центъра на един циферблат и червеното е от 3 до 12, след това е бялото – от 12 до 9, след това идва синьото, от 9 до 6 и после е ред на жълтото, от 6 до 3. Числата са само условни. Можете да започнете и от 2 без 11, но би ми било по-трудно да изчисля числото на смяната. Искам да кажа, че в случая използвам циферблата на часовника само като линийка и не влагам нищо повече нито в цифрите, нито в него като устройство. Да се концентрираме в ритъма! Докато се въртите в кръг, дишайте така – вдишвате с началото, със започването на въртенето, по време на червено, издишвате на бяло, вдишвате пак на синьо и издишвате на жълто.

Синхронизирайте се според дъха си, а не обратното – т.е. не контролирайте дъха според въртенето. Ако дишате по-бавно имате две опции – или да започнете да се въртите по-бавно, или да разделите кръга на два цвята. Например – вдишвате докато се завъртате от 6 до 12 и целият този полукръг е обагрен в червено и издишвате в другата половина, от 12 до 6 и този полукръг е обагрен в бяло. На следващото завъртане вдишвате на синьо и издишвате жълто. И така, сведохме ритъма до 2. Най-малката единица е 1, т.е. правите един пълен кръг, вдишвайки червено! На втория кръг издишвате и е бяло, на третото завъртане вдишвате и виждате всичко синьо, на четвъртото завъртане – издишвате огнена жълта енергия. Всичко това има смисъл, ако се въртите с постоянна скорост. Все пак, търси се ритъм. Ако изпуснете ритъма и объркате броенето, просто започвате от начало. Червено, бяло, синьо, жълто – едно, две, три, четири – дракон, вятър, нощ, семе... и така... до края на света.

Ако си мислите, че е достатъчно, че четете това и си представяте как го правите наум, казвайки си, че някой ден може и да опитате да се повъртите така, но сега няма време, губите си времето в четене. Теорията без практика е като спукана делва. Можете да си наливате вода колкото искате, но никога няма да я напълните и усилията ви ще бъдат напразни – ще си останете празни. Дори и практиката да е възможна без теория, макар че е смешна и отнема безсмислено много време, теорията е направо безсмислена сама по себе си без практика. А когато става въпрос за търсене на ритъм... е, да свириш на пиано не можеш просто ей така, защото знаеш, че някога ти самият си бил Бах и сега е под достойнстово ти да ходиш на уроци по солфеж при някоя застаряваща нереализирана пианистка. И макар че знаеш това толкова добре, колкото и че се казваш Петър, онова време си е било и ще си остане там, където си е било; сега времето е друго и ти стоиш пред компютър, между 4 бетонни стени и търсиш някаква дълбока истина, която да те освободи от невидимите окови, които толкова много искаш да махнеш, но не знаеш как. А знаеш, че е много лесно, но не знаеш как не за друго, ами защото не виждаш оковите. А как да махнеш нещо, когато не го виждаш, не знаеш дори какво представлява – усещаш само ефекта от него?

Именно затова, повърти се, помисли, ако паднеш, защото ти се завива свят, изчакай главата ти да си дойде на мястото, стани и потърси начин да не падаш този път. От личен опит знам, че веднъж разбрал начина на въртене, можеш да се въртиш с часове и виенето на свят изобщо не влиза в играта.
Интерпретациите на ритмите и подритмите в Цолкина ще дойдат от само себе си.
Но дали си си научил урока?
Дракон, вятър, нощ, семе... и след това какво беше?

Въпрос на желание и вяра.
Успех!

P.S. Честита Нова 13-та луна – началото на края на една година и края на началото на друга. Очаква ни наистина буреносна година, в която ритъмът ще се забърза неимоверно много, като сиртаки! Повъртете се малко, докато е още приятно лунно и магическо, за да свикнете и да не страдате от морска болест, когато връхлети бурята. През идния уейвспел на Синята Маймуна ще продължи центрирането и обръщането на посоката на въртене. Ако искате да разберете този период на Централната Колона, повъртете се в едната посока известно време и след това намерете начин да обърнете посоката, пак без да си причинявате физически неудобства. Когато разберете как става физически, ще разберете и всичката нужна теория зад нея – днес тя Теорията отстъпва доброволно място на Интуицията.

In Lak’ech/Аз Съм Ти

МНЕНИЯ

В момента няма налични мнения.

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.