Казахте ли довиждане на Белия Магьосник?
Ще го видим отново, но в ритмична одежда, след 4 години. Тогава всеки от нас ще седне с Него край огъня и ще си спомни лунното пътешествие, с променена гледна точка, нови перспективи, трансформиран ум. Тогава ще можете да се обърнете назад и да погледнете миналото и да се смеете на играта на контрасти, играта между противоположностите, борещи се да се обединята отново, запазвайки индивидуалността си цяла, уникална, непокътната. Това беше второто стъпало по стълбицата към рая, второто стъпало нагоре към кулата на свободата, от където можеш да полетиш свободен, над ежедневието и в мултидименционалната реалност.
Магьосникът беше тук в ролята на наш учител, водач и приятел. На онези, които бяха отворени и приемащи, той предаде част от знанието си. Той беше треньор – винаги готов да покаже, да ни научи на изкуството на истинската магия, стига да правим домашните си и да се упражняваме неуморно. Той изискваше практика в курса по живот, който преподаваше. Безвремието беше изворът на неговото търпение и толерантност към нашето глупаво човешко поведение и упорито злодействие.

Да, той беше винаги тук, за всеки един.
В ясно изразено сътрудничество с луната, в продължение на 13 луни, Белият Магьосник събираше армията си от Земни магьосници, давайки ни шанс да се запишем в Училището на Природата, да влезем в естественото време. Даряваше ни мъдрост.
Неговата мисия е да ни подготви за идването на голямата Синя Буря. Той ни даде инструментите да се възползваме от нея, даде ни уроци, които сега е време да приложим на практика и да превърнем в реалност. Мечтите ни бяха ин-формирани.
Той ни даде ключове и талисмани, така че пътешествието ни в самотата на Голямото Синьо ще бъде танц, а не притеснено съществуване.

КОЛКО ЛУННА БЕШЕ ТАЗИ ГОДИНА
Беше година на противоположностите, опитвахме се да различим истината от лъжите, нашата истинска същност от наложената/самоноложената ни форма, припокрила вътрешното ни аз и задушаваща го незабелязана. Беше година на полярности – така че средната точка на баланс да бъде намерена, разкрита, спомнена и полярностите да се стабилизират. Така че безвремието, тишината и медитацията ще могат лесно да ни омагьосат и да ни превърнат в… птици.
Птици в бурята в открито море.

През тази последна година, всеки път, когато успявахме да се задържим на въжето над пропастта, изправени, Лунният Магьосник нежно и с любов ни буташе и нарушаваше баланса ни, за да паднем. И ние падахме. Той го правеше всеки път, когато се връщахме отгоре на въжето – докато не се нучим да летим, докато балансът ни не стане по-здрав от Неговата сила.
Докато не намерим баланс отвъд понятието физическо равновесие, отвъд понятието гравитация. Докато съзнанието ни не се отвори толкова, че да премине отвъд и в Точката на Без-Времие – мястото, където Той живее. Само там  можеш да бъдеш в безопасност от бурята.

Белият Магьосник знаеше добре, че голямата буря идва – по-силна от хиляди и хиляди магьосници, които те бутат във всички посоки едновременно. Освен ако не се научиш да летиш, да преодоляваш релаността, гравитацията, триизмерната форма, не би преживял. Защото Бурята не знае милост, поне не според човешките разбирания.

В Неговото леговище е тихо. Нито капка, нито звук от виещ се вятър и море –в игра на любов/омраза. От там можеш да наблюдаваш външния свят, можеш да поглъщаш генерираната енергия, можеш да танцуваш във „вакуумното” предразположение на съзнанието си.

Добре дошъл в Утробата на Бурята.

Остани отворен и приемащ!