КИН: 93 - ГАП
ЧЕРВЕН ЛУНЕН (2) ЗВЕЗДОХОДЕЦ (13)
Луна 5 Ден 23
7 Декември 2016

КИНОВЕ

Членове: 0
Анонимни: 34
В момента: 34

Планетарни Кинове: 1929
Последно регистриран: monicazarkova

Публикации / КОСМОЛОГИЯ / Минерали и кристали

Процесът на Прераждането

Размер на шрифта: a a a

При раждането се спуска "кармичният воал" и ние забравяме извън телесния си живот и предишните си съществувания. Смисълът за това е много дълбок; трябва да се научим да фокусираме цялото си внима­ние върху овладяването на настоящия живот, без срав­нения и разсейване. Това изглежда ужасно несправед­ливо, като се има предвид колко трудно си припомня­ме дори малка част от миналия живот и познанията на душата си. През повечето от земните ни инкарнации ние нямаме почти никакъв достъп до тази мъчи­телна информация. 

Когато човек умре, нематериалните аспекти на съществото се отделят от физическото. Тялото остава, за да бъде погребано или кремирано, но нефизическите "азове" се завръщат в света на душите, откъ­дето са дошли при раждането на човека. Именно това се има предвид с прерязването на Сребърната нишка, отделянето на невидимите енергийни нива от физи­ческото тяло при смъртта. Чакрите по линиите на хара и кундалини престават да предават енергия. Етерното тяло умира заедно с физическото и се разпада - пред­назначението му да провежда жизнената сила във физическото същество вече не е необходимо. Етер­ният двойник не умира, но се издига нагоре, за да се слее с Астралния близнак на нивото на емоционално­то тяло.

Емоционалното тяло се оттегля нагоре, а енерги­ята му се усвоява от тази на менталното тяло и мис­ловната мрежа. Емоционалните увреждания се прена­сят върху менталното тяло като енергиен модел и остават там, за да се преродят, когато душата избере нов живот. Негативните ментални модели и мисъл форми също се запазват на това ниво чрез метод, който прилича на компютърно кодиране. Неизлекуваните поражения на емоционалното и менталното тяло се запазват във вибрацията на менталното тяло и се повтарят при изграждането на новата инкарнация. Те не могат да се излекуват на нивото между животите, защото уврежданията, нанесени по време на инкарна­ция, могат да се излекуват единствено докато душата е въплътена в тяло. Оттам произтича кармата. Астралният двойник преминава през емоционалните и металните нива и се абсорбира във Висшия Аз на духовното тяло; "азовете" на бебето и детето пораст­ват и се превръщат в Девицата.

Тогава духовното тяло, което пази кодираната информация и вибрацията на емоционалното и мен­талното нива и "азове", се издига до нивото на Същностния Аз и бива погълнато от него. Висшият Аз се доближава до Същностния Аз, докато телата се слеят Девицата се превръща в Майката. Същностният Аз, на по-ниското ниво на каузалното тяло, представлява съвкупност от многобройните инкарнации на душата и съдържа цялото познание от всички инкарнации. Това е ангелското ниво. Същностният и Божественият Аз на всеки човек са ангели. Ангелите не са християнска концепция, нито просто друго название на духовните водачи, които стигат до нас от нивото на духовното тяло. Всички ние сме ангели.

Акашовите записи на душата за всички животи на индивида се пазят на долното ниво на каузалното тяло. Може би това ниво на душата е самият Акашов запис; Именно Същностният Аз, аспектът на Майката, определя какви житейски уроци са били научени в последната инкарнация и какви знания остават да бъдат овладени през следващите животи. Човекът не се явява на съд, а за оценка и атестация. На този етап всички тела и азове са се слели с долното каузално тяло и Същностния Аз, но последният остава автономен и не се слива с по-горните. Господарите на Кармата работят от нивото на нашия Същностен Аз и Акашовите записи, но влизат в нашето телесно съзнание на ментално ниво.

Душевното ядро или Свръхдушата на горното ниво на каузалното тяло е съвкупност от Същностните азове и всъщност представлява групова душа или група от души. Душевното ядро е Божественият Аз, Старицата от триединството на Богинята, аспектът на вечната мъдрост. Свръхдушата или Божественият Аз не влиза в инкарнацията; само Същностният Аз се разделя в много животи. Всеки Същностен Аз, който се завръща от инкарнация, носи на душевното ядро информация и познание за живота в тяло. В един Божествен Аз/ядро на душата участват 25-30 Същ­ностни аза, а Божествената същност играе ролята на учител или наставник на поверените й Същностни азове. Когато всеки Същностен Аз завърши своята пълна духовна еволюция и всички необходими инкарнации, той се отделя от групата и се превръща в нова Божествена същност с други Същностни азове, за които да се грижи и наставлява.

Процесът на напредване към Същностния и Бо­жествения Аз се осъществява в състоянието между животите. Не става непосредствено след смъртта, а в поредица от подготвителни етапи. Продължителност­та на всеки отделен етап е индивидуална, в зависимост от скоростта, с която душата усвоява уроците от пос­ледния си живот на всяко ниво, и от желанието й да напредва. Често сравняват времето, прекарвано в със­тоянието между животите, с обучение в университет. Току-що завършилият живот се анализира и оценява; сравнява се с останалите предишни животи и се пре­ценява кои преживявания са завършени и кои трябва да се изживеят отново. На душата не й се налага да се издигне до нивото на Същностния Аз, за да се инкарнира отново, а само до нивото на духовното тяло. От тази точка тя може да продължи напред към Същнос­тния Аз и Божествения Аз/Свръхдушата или да се върне, за да се инкарнира в ново физическо тяло. Душата може да се развие до нивото на Същностния Аз и пак да се прероди, обикновено като високо ево­люирало Същество в служба на планетата. Но когато прогресира до нивото на Божествения Аз/Свръхдуша­та/душевното ядро, тя престава да се инкарнира в тяло.

Решението за реинкарнацията се взема от Същ­ностния Аз, който подлага част от своето същество на целия процес отначало. От Същностния Аз може да произлизат до шест инкарнации в различни тела ед­новременно, които обикновено не се срещат. Духов­ните спътници, които са завършили съвместното си обучение, но все пак искат да останат заедно, могат да се инкарнират като една нишка от Същностния Аз, която тогава се разделя на две инкарнации. Когато на двойката й се позволи да се събере завинаги във веч­ността, двете души се сливат в едно. Тогава те "споя­ват съюза си в светлината" и могат да се инкарнират заедно в едно тяло, с две отделни съзнания. Това е блаженство, съвършенство и велик дар, защото пър­воначално всички души били създадени по двойки.

Тъй като долното каузално тяло съдържа Акашовите записи, Същностният Аз е този, който решава какви основни уроци и преживявания трябва да овла­дее душата в следващата си инкарнация. Когато се вземат тези кардинални решения, душата се спуска на нивото на духовното тяло, където Висшият Аз се отделя и обособява от Същностния Аз. Тогава Вис­шият Аз на новата инкарнация се залавя за работа с Господарите на Кармата, за да начертаят условията и ситуациите в предстоящия живот. Това включва избо­ра на родители, които ще насочат душата към овла­дяване на набелязаните уроци, и на учители, които ще повлияят върху мисията й в живота и ще я ориентират към нейния духовен път. На този етап се решава и какъв ще бъде този път, кой ще бъде спътникът й в живота и какви ще бъдат обстоятелствата на връзката им, къде ще живее и каква раса и пол ще приеме душата за инкарнацията. Избира се нейната служба за човечеството и планетата, ако вече не е решена от Същностния Аз и се определя оптималният път за осъществяването на тази служба.

Уговарят се изпитания, като физически недъзи и трудни условия на живот, които винаги имат опреде­лено предназначение или представляват част от урока на този живот. Вземат се под внимание травмите, страданията, раните, негативните мисъл форми, неу­редените проблемни взаимоотношения и увреждани­ята на душата, останали от предишни съществувания, както и нерешените проблеми от други животи, отбе­лязани в Акашовите записи на душата. Някои от тях трябва да се излекуват в предстоящия живот, докато други нерешени проблеми остават за бъдещи инкарнации. Нещата, които трябва да се посрещнат в пред­стоящия живот, се запазват, когато менталното и емо­ционалното тяло се отделят от нивото на духовното тяло, за да започнат да функционират в новата инкар­нация. Онези, които няма да се появят в новия живот, се преместват в Акашовия запис за бъдещо ползване.

Всички избори и решения за предстоящия живот се вземат със съгласието на душата, която трябва да ги изживее. Решенията се вземат внимателно, с безре­зервната подкрепа на духовните водачи, Висшия Аз, Същностния Аз, Божествената същност и Господари­те на Кармата. Макар да изглежда необяснимо, че хората сами избират страданията, които да изживеят, помнете, че те са избрани на ниво душа, където стра­данието означава само осъществено духовно израст­ване и овладяване на уроците. На тези нива няма болка, и така, както при раждането хората забравят духовните светове, така душите забравят какво е фи­зическата болка, щом тялото умре. Ние се съгласява­ме с уроците на живота си, но не винаги избираме как ще протекат тези уроци. Това са решения, взети на несъзнателно ниво, за най-голямото добро или необ­ходимата еволюция.

По това време душата вече е избрала своето тяло и е готова да влезе в него, когато ембрионът е готов да се роди. Тя може да го посещава в своето Астрално тяло, щом този "аз" се отдели от Висшия Аз и се развие новото емоционално ниво. Душата може да влиза и излиза, докато ембрионът се развива в утробата, но се настанява постоянно едва при раждането. Преди това се спуска само Астралният близнак, докато етерното тяло и Етерният двойник не се освободят или активи­рат, преди ембрионът да се появи на бял свят. 

 Когато душата поеме към нов живот, Висшият Аз се спуска от нивото на духовното тяло до новосфор­мираното ментално тяло. Мисловната мрежа оформя менталното тяло на новата инкарнация, предава пред­решената карма, а после осъществява отделянето от емоционалното тяло. Астралният двойник се отделя от Висшия Аз, за да се настани на новото емоционално/астрално ниво. При раждането Етерният двойник се обособява от Астралния близнак, а след това акти­вира етерното тяло и етерните/кундалини чакри. Връзката на Етерния двойник с тялото и активирането на етерното тяло се осъществява чрез блуждаещия нерв, който сформира автономната нервна система на фи­зическото тяло.

Чакрите по линията хара се активират заедно с етерните чакри при раждането. Това се осъществява когато Етерният двойник се отделя от Астралния близнак и с последвалото отделяне на енергийните линии. Оттук нататък Етерният двойник остава в постоянна близост до физическото тяло, докато Астралният близнак влиза и излиза свободно от тялото през детството и целия живот. Етерният и Астралният "азо­ве" са свързани на гърба на сърдечната чакра с оста­налите "азове" на личността отвъд тях. Тази връзка на "азовете" и телата е Сребърната нишка.

Така животът свършва и се завръща към инкар­нация, а Колелото на Живота и Кармата се завърта отначало.

Даян Стейн

МНЕНИЯ

В момента няма налични мнения.

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.