КИН: 153 - ГАП
ЧЕРВЕН ПЛАНЕТАРЕН (10) ЗВЕЗДОХОДЕЦ (13)
Луна 4 Ден 6
23 Октомври 2017

КИНОВЕ

Членове: 0
Анонимни: 38
В момента: 38

Планетарни Кинове: 2047
Последно регистриран: lexparsy

Публикации / КОСМОЛОГИЯ

ДНК е с извънземен произход!

Размер на шрифта: a a a

Група изследователи работещи над Проекта Човешки Геном ще съобщят скоро, че са направили удивително научно откритие. Те вярват, че така наречената некодираща секвенция (97%) в човешката ДНК е генетичен код от непозната извънземна форма.

Некодиращите секвенции са общи за всички живи организми на Земята, от гъбички през риби та чак до хората. В човешката ДНК те съставят по-голямата част от целия геном казва проф. Sam Chang, лидер на екипа. Некодиращите секвенции, също познати като „отпадъчна ДНК” са открити преди години и тяхната функция остава мистерия.

Забележка: ДНК секвенция (понякога генетична секвенция; на български означава последователност) е поредица от букви, представяща първичната структура на действителна или хипотетична молекула или верига ДНК. Възможните букви са А, Ц, Г, и Т (A, C, G, и T) и представят четирите нуклеотидни единици на една ДНК верига — аденин, цитозин, гуанин и тимин. Те обикновено се изписват една до друга без интервали, като например в секвенцията АААГТЦТГАЦ. Зашифрованата секвенция понякога се нарича генетична информация. Всяка поредица от произволен брой нуклеотиди, по-голям или равен на 4 може да се нарича секвенция. По отношение на нейната биологическа функция, която може да зависи от контекста, една секвенция може да бъде сенс или анти-сенс и или кодираща или некодираща. ДНК секвенциите могат също така да съдържат "отпадъчна ДНК".

За разлика от нормалните гени, които носят информацията която междуклетъчният апарат използва за да синтезира протеини, ензими и други вещества прозиведени от нашите тела некодиращите секвенции никога не са използвани за каквато и да е цел. Те никога не са изразени, което означава че информацията, която носят не се чете, не се синтезира субстанция и те нямат никаква функция изобщо. Ние съществуваме само с 3% от нашата ДНК.

Отпадъчните гени просто се радват на „разходката” със здраво работещите активни гени, предавани от поколение на поколение. Какво са те ? Как така тези неактивни гени съществуват в нашия геном? Това са въпросите, които много учени поставят и неуспяват да им отговорят до момента на разбиващото откритие на проф. Sam Chang и неговия екип.

Опитвайки се да разбере произхода и значението на отпадъчната ДНК проф. Chang осъзнал, че първо има нужда от дефиниция на „отпадъчна”. Дали отпадъчната ДНК е наистина отпадъчна(непотребна и безпредметна) или тя съдържа някаква информация, която не се съдържа в останалата ДНК по някаква причина? Веднъж той споменал въпроса на един свой познат Д-р Lipshutz, млад физик теоритик, станал специалист по ценни книжа на Wall Street. „Лесно” отвърнал Lipshutz. „ Ще пуснем твоите секвенции през софтуера, който аз използвам за да анализирам данните на пазара и това ще покаже дали тези секвенции са пълен боклук „бял шум”или има някакво съобщение в тях. Тази нова порода анализатори със силна подготовка по математика, физика и статистика стават все по-популярни във фирмите на Wall Street. Те разглеждат внимателно гигабайти от пазарна статистика, опитвайки се да открият полезно съотношение между различни пазарни индекси и индивидуални акции.

Работейки вечери и уикенди, Lipshutz успява да покаже, че некодиращите секвенции не са отпадъчни и че носят информация. Комбинирайки масивна база данни от Проекта Човешки Геном с  хиляди файлове данни разработени от генетиците по цял свят Lipshutz изчислил ентропията на Kolmogorov на некодиращите секвенции и ги сравнил с ентропията на регулярните активни гени. Ентропията на Kolmogorov, представена от известния руски математик преди половин век била успешно използвана, за да определи нивото на случайност в различни секвенции: от времеви секвенции на шума в радио лампите до секвенции на писмата през 19в. в руската поезия. Принципно техниката позволява на изследователите количественод а сравнят различни секвенции и да заключат кои носят повече информация от другите. „ За моя изненада ентропията на кодиращите и некодиращите ДНК секвенции не бяха толкова различни” продължава Lipshutz. „Имаше шум и в двете, но не беше отпадък изобщо. Ако пазарната информация беше толкова подредена, аз щях вече да съм се пенсионирал.

След година съвместна работа с Lipshutz, Chang бил убеден че има скрита информация в отпадъчната ДНК. Обаче как може някой да разбере нейното значение ако информацията никога не се използва? С активните секвенции се опитваш да следиш клетката и да видиш какви протеини се правят използвайки тази информация. Това няма да работи при латентните гени. Ще има експеримент, за да се тества една хипотеза; всеки трябва да се осланя на силата на мисълта си. Тъй като има букви , трябва да се тества на някакъв стар език, например Шумерски, Египетски, Еврейски и т.н. Проф. Chang измолил помощ от трима специалисти в това поле, но никой от тях не можал да намери решение. Нямало никакви културни улики, никакви намеци за други познати езици, полето било твърде чуждо (извънземно) за лингвистите.

„Запитах се: Кой друг може да дешифрира скрито съобщение?” продължава Chang. „Разбира се – криптографите! В допълнение аз започнах  да говоря с изследователите в Националната Агенция по Сигурност(NSA).Отне ми няколко месеца, за да ги накарам да ми отговорят. Дали ми правеха проверка ? Накрая един млад сътрудник беше назначен да ми отговори. Той ме изслуша, поиска въпросите в писмен вид и след още няколко месеца ме отряза. Неговото съобщения беше учтиво и подло. „Върви по дяволите с твоите луди идеи. Ние сме сериозна агенция – това е Националната Сигурност пич. Ние сме прекалено заети”.

И така Sam забрави за правителството и започни да говориш с частния сектор. Така че аз започнах да се свързвам с консултанти по компютърна сигурност. Те бяха искрено заинтересувании ,двама дори започнаха да работят по моя проект, но техния ентусиазъм винаги избледняваше след около месец. Аз продължавах да им се обаждамд окато веднъж един от тях ми каза. „ С удоволствие бих работил по вашия проект ако имах повече време. Аз съм претоварен. Емисари от големи банки и компании ме умоляват да запълня дупките в техните мрежи. Те ми плащат 500$ на час. Аз мога да ви дам образователно намаление, така че можете ли да си позволите 350$ на час. Да се бориш за 15$ на час за следдокторански изследвания е голяма работа в академията ,а 350$ на час звучеше като нещо извънземно. В последсвие проф. Chang бил препратен към д-р Adnan Mussaelian, талантлив криптограф от бившата съветска република Армения. Бедният едвам оцелявал с 15$ на месец заплата и допълнителни непостоянни доходи от частни уроци на деца на арменски новобогаташи. Отпусната сума от 10 000$ за изследвания беше късмет за него и той започна да работи като бобър.

Adnan бързо потвърди откритията на неговия предшественик от Wall Street: Ентропията показваше тонове от информация почти ясно видими. Не беше прекалено силнак риптографска система, не изглеждаше че ще е сериозен проблем. Adnan започна да прилага диференцирани криптоанализии подобни стандартни криптографски техники.

Той беше работил 2 месеца по проекта когато забеляза, че всички некодиращи секвенции обикновенно са предшествани от една кратка ДНК секвенция.Много подобна секвенцияо бикновено следвала отпадъчната.Тези секвенции познати на биолозите като „alu” секвенции, са навсякъде в човешкия геном. Тъй като те са некодиращи , отпадъчни секвенции сами по себе си, alu са едни от най-често срещаните гени изобщо.

Трениран като криптограф и компютърен програмист и имайки познания по микробиология Adnan подходил към генетичния код като към компютърен код. Работейки с 0,1,2,3( четири бази генетичен код) вместо с 0 и 1 от бинарния код било малко досадно, но компютърния код било нещото, което той анализирал и дешифровал целия си живот. Той бил на позната територия.Най- общия символв кода , който не причинявал действие бил следван от голям отрязък латентен код. Какво е това ? Като се играел с аналогията Adnan хванал сорс кода на една от своите програми и го поставил в програма, която изчислява статистиките на символи и кратки последователности (секвенции), прибор, който често бил използван за декодиране на съобщения. Кой бил най често срещания символ ? Разбира се товабил „/”, символ за компютърен коментар. 

Забележка – в компютърната наука това е текст в програма, който не функционира в програмата, а се използва от програмиста да обяснява инструкции. Понеже не се сещам за термина на бг ще му викам коментара.)

Той взел кода на езика Паскал и разбира се! Кода между две наклонени черти в C никога не се изпълнява и никога не е имал за цел да се изпълнява, това не е код, това е коментара към кода.

Неуспявайки да устои на изкушението да продължи да играе с аналогията Adnan започнал да сравнява статистическите дистрибуции на коментарите в компютъра и генетическия код. Трябвало да има рязка граница. Това трябвало да покаже статистиката. Обаче отпадъчната ДНКсе оказала не толкова различна от активните кодиращи секвенции. За да бъде сигурен Adnan сложил програма в анализатора. Изненадващо статистиките на кода и на коментарите били почти едни и същи. Той погледнал в сорс кода и осъзнал защо. Имало много малко коментари между наклонените линии, и то било в голямата си част C код, който автора решил да изключи от изпълнението, позната практика сред програмистите.

Adnan който имал религиозни наклонности си мислел за божествената ръка , но след като анализирал спагети кода вътре в секвенциите той се убедил, че който и да е писал този малък код не е Бог. Който е писал активната, малка кодираща част на човешкия генетичен код не e бил много организиран, а по-скоро разхвърлян програмист. Изглеждало така сякаш някой от Microsoft го е писал, но по времето когато това е станало на Земята е нямало Microsoft.

На Земята ? Било като светкавичен удар.. Дали генетичният код на всичко живо на Земята е писан от извънземен програмист. И после по някакъв начин доставен тук за изпълнение ? Идеята била луда и плашеща и Adnan й се възпротивявал с дни. После той решил да продължи. Ако некодиращите секвенции са части от програма, които са отхвърлени или изоставени от автора, има начин да се накарат да работят.Единственото нещо което трябва да се направи е да се махнат символите на коментарите и ако частта между /*........*/ символите има смислов ред може да се събере и изпълни! Следвайки тази линия на мисли Adnan избрал само тези некодиращи секвенции, които имали точно същата честотна дистрибуция на символи както активните гени. Тази процедура изключила коментарите на Марсиански или Q или какъвто е да е бил език. Той избрал 200 некодиращи секвенции, които много точно наподобявали истински гени, лишил ги от /*, // и подобни неща и след няколко дена колебания изпратил имейл до неговия американски шеф молейки го данамери начин да ги постави в E-coli (неква бактерия) или някакъв друг приемник и да ги накара да работят.

Chang не отговарял 2 седмици. „Помислих си че съм уволнен, признава д-р Mussaelian. С всеки ден негово мълчание аз осъзнавах все повече и повече колко налудничава беше моята идея. Chang щеше да заключи че съм шизофреник и ще прекрати договора. Той най-накрая отговори и за моя изненадатой не ме уволни. Той не повярва на извънземната ми теория, но се съгласи да опита да накара секвенциите да работят”.

Биолозите са се опитвали много години да накарат тези отпадъчни секвенции да се изразят, без успех. Понякога нищо не се получаваше, понякога беше отново отпадък. Не беше никак изненадващо. Хванете прозиволна част от изключен компютърен код и се опитайте да го прибавите към другия. Най-вероятно ще се провалите. В най-добрия случай ще получите странни резултати. Анализирай кода внимателно, извади цяла функция от коментарите и може да проработи. Заради внимателните статистически анализи на Mussaelian 4  от 200 секвенции, които той избрал започнали да работят, произвеждайки малки наличности от химически съединения.

“ Очаквах с нетърпение отговора от Chang” казва д-р Mussaelian. „Дали ще бъде повече или по-малко нормален протеин или нещо извън обикновеното”? Отговорът бил шокиращ – било субстанция, за която се знае че се произвежда от няколко типа левкимия при хора и животни. Изненадващо 3 други секвенции също произвели химикали свързани с рака. Вече не изглеждало като съвпадение. Когато някой събуди жизнеспособен латентен ген, той произвежда протеини свързани с рака. Изследователите започнали да търсят сред базата данни на Проекта Човешки Геном за четирите гена, които те изолирали от отпадъчната ДНК. Накрая 3 от 4-те били намерени там като активни неотпадъчни гени. Това не било голяма изненада защото след като гените на рака произвеждат протеина, трябва да има някакъв ген , който да кодира. Изненадата дошла по-късно. В активната неотпадъчна част на кода, гена за който става въпрос(изследователите го наричат “jhlg1” съкратено от junk human leukemia gene – отпадъчен ген на човешката левкемия) не бил предшестванот “alu” секвенция, т.е символа /* липсвал. Обаче завършващият /* символ накрая на "jhlg1" бил там .Това обяснило защо "jhlg1" не било изразено в дълбочината на отпадъчната ДНК, но работел добре в нормалната активна част на генома. Този, който е писал основния генетичен код за хората изключил част от големия код като ги обхванал в /*... */ , но изпуснал някои начални /* символа. Компилацията изглежда доста бoклучава, добър компилатор дори от земния Microsoft, най-вероятно ще откаже да(compile)-в компютърната наука означава да преведе програмата на езика на машината) такава програма.

Проф. Sam Chang със своите студенти започнал да търси за гени свързани с различни ракове и в почти всички случаи те открили, че тези гени са следвани от alu секвенция (т.е протеин като коментар на завършващ символ */), но никога предшестван от ген с начален коментар /* ! Това обяснява защо болестите причиняват клетъчни повреди и тяхната смърт, докато раковете водят до продукция на клетки и растеж. Поради това, че само няколко фрагмента от големия код са изразени, те никога не водят до последователен растеж. Това , което взимаме с рака е израз на само няколко от гените чужди на хората и симбиози с някои гени на бактериални паразити, които водят до нелогични, чудати и очевидно безсмислени парчета от живи клетки. Тези парчета имат свои собствени вени, артерии и своя имунна система, която енергично отстоява на всички антиракови лекарства.

Нашата хипотеза е че по-висша форма на живот се е ангажирала да създаде нов живот и да го посади на различни планети. Земята е само една от тях. Може би след програмирането нашите създатели са ни размножили по същия начин по който ние размножаваме бактерии в колби. Ние не можем да знаем техните мотиви – дали е било научен експеримент , или начин да се подготвят нови планети за колонизация или е стар техен бизнес да разпръскват живот във вселената. Ако погледнем от наша гледна точка и с наши термини, извънземните програмисти най- вероятно са работели над един голям код, който се състои от няколко проекта и тези проекти е трябвало да произведат различни форми на живот на различни планети. Те също са пробвали и различни решения. Те написали големия код и го изпълнили, нехаресали някоя функция , променили я или добавили нова, отново пробвали с изпълнението, направили още подобрения, пробвали отново и отново. Разбира се рано или късно срокът изтичал. Мениджърите им ги натиснали за незабавно финално изпълнение на проекта. На програмистите било наредено да преустановят своите идеалистични планове и да се концентрират само над един проект – Земя. Много вероятно в бързината програмистите са орязали драстично големия код и са доставили само основната програма предназначена за Земята. Обаче по това врме те не били сигурни кои точно функции на големия код могат да послужат в бъдеще и кои не и затова те го запазили целия. Вместо да изчистят основната програма като изтрият всички линии на големия код, те ги превърнали в коментари и в бързината изпуснали няколко /* символа в коментарите тук таме, така че човешкият вид да има нелогичен растеж на маса от клетки, които ние познаваме като рак.”

Има три опции към проблема. Или да се изтрият всички /* символи и коментари и да се изчисти по този начин основния код или да се добавят всички тези липсващи */ и да се избегне нелогичното смесване на основния код с големия код. Алтернативно в другата трета опция могат да се премахнат всички / символи и да се остави големия и основния код да работят като една завършена програма. За нещастие нито една от тези опции е в рамките на нашите възможности. Ако успеем ефективно да вмъкнем гени в хромозомите на жив човек, нашето уникално откритие ще означава незабавно излекуване на всички ракови заболявания за всички бъдещи ракови случаи, поне от гледна точка на програмиста. Теоритично ние можем да го направим в лаборатория, но ние нямаме практически средства да имплантираме поправена ДНК в живи субекти. Мистерията на „отпадъчната ДНК” и рака изглежда решена, но не очаквайте скоро лекарство. Най-доброто, което можем да направим сега е да е да се опитаме да подхраним нова безракова линия от хора с все по-малко бъглив основен генетичен код. Това ще отнеме много време. За нас и нашите деца няма надежда на хоризонта.

„Обаче от гледна точка на програмиста има също и позитивен изглед. Това, което виждаме в нашата ДНК е програма съдържаща 2 версии, голям код и основен код. Първия факт е че пълната програма със сигурност не е писана на Земята – това сега е потвърден факт. Вторият факт е че гените сами по себе си не са достатъчни за да се обясни еволюцията. Трябва да има още нещо в играта. Каво е или къде е ние не знаем. Третият факт е че никой създател на нещо дали ще е композитор, инжинер,или програмист от Марс или от Microsoft няма да остави своята работа без опция за подобрение или ъпгрейд. Оригиналното е че този ъпгрейд е вече приложен – отпадъчната ДНК е нищо повече от скрит латентен ъпгрейд на нашия основен код. Ние знаем от известно време че някои космически лъчи имат силата да модифицират ДНК. Като имаме това напредвид правдободобно решение е в наличност. Извънземни програмисти могат да използват само едно малко проблясъче на правилната енергия някъде от Вселената за да инструктират основния код да премахне всички /*…*/ симвооли и да се слее с големия код („отпадъчната ДНК”) и бързо да започне работата на нашата цяла ДНК .Това ще ни промени завинаги. Някои от нас за месеци , някои от нас за поколения. Промяната ще бъде не толкова физическа (освен това че ще изчезнат рака, болестите и късия живот), но ще ни изстреля интелектуално.

Изведнъж ще се озовем във време сравнимо със съвместното съжителство на Неандерталци и Крьоманьонци. Старото ще бъде заместено давайки живот на нов цикъл. Пълната програма е елегантна, много умна самоорганизираща се самоизпълняваща се , саморазвиваща се и  самопоправяща се. Това е софтуер за високо развит биологичен компютър с вградени връзки към неостаряващата енергия и мъдрост на Вселената. Софтуерът който е в нас ни дава или къс живот с болести или потенциал за суперинтелигентно същество с дълъг здравословен живот. Това поражда въпросите дали премахването на основния код е дело на прибързали програмисти (както на нас ни изглежда) или премахването на активността на големия код е целеви акт, който може да бъде спрян дистанционно когато се пожелае това?

Рано или късно трябва да осъзнаем невероятната идея че целия живот на Земята носи генетичния код на своя извънземен братовчед и че еволюцията не е това което ние мислим че е. Откритието може да разтърси много корени на човечеството – нашите вярвания в същността на Бог и в нашата власт над собствената ни съдба. С правилната парадигма ние можем да открием един ден, че всички форми на живот и цялата Вселена е само едно огромно интелектуално упражнение с мисли изразени математически по Дизайн от Създател.

По материали от Паралелна реалност
Превод: Alien

МНЕНИЯ

asparuh76 каза на 18.05.2012 г. 10:34 ч.

Крайно интересно, може би това е отговор на ставащото- сега или предстоящото- скоро :)

ivger0707 каза на 18.05.2012 г. 11:52 ч.

Мисля, че този откъс от книгата на Лий Каръл е известно допълнение към темата : "Живите болестотворни организми на Земята са със¬тавени от съвсем малки нишки от повтарящи се частици. Тези частици се свързват симетрично и образуват орга¬низъм, който е предназначен да се самовъзпроизвежда и да се нагажда към човешкия организъм, когато това е необходимо, като носи допълнително неравновесие, а често и смърт. Вече говорих за всемирната правилност на този процес и как кармичният отпечатък и импланти откликват на болестта. Моля да разберете, че тези неща не са грешки в универсалния план, а са много важни и правилни механизми за вашето сложно взаимодействие на изразяване върху планетата.
В симетрията на повтарящите се части, които със¬тавляват целия болестотворен организъм, има опреде¬лени частици, които са по-специални. Тези специални частици имат пипалца и хлътнатини, които "търсят" противоположните пипалца и хлътнатини в сходните организми в човешкото тяло. Като смъртоносен ключ в ключалката, ако пипалцата и хлътнатините на болестотворния и човешкия организъм си паснат, тогава болестта се прикрепя и започва да расте. Като просвет¬лен човек, ако сега внимавате и сте в състояние да вникнете в представената тук информация, ще разбе¬рете как вашият кармичен отпечатък се прилага на клетъчно ниво. Защото формата на пипалцата и хлътнатините в многобройните системи на личната ви биология са като ключалка, готова да види "ключа" за болестотворния организъм... или да не го види. Важ¬ният имплант може да промени ключалката ви и сле¬дователно да лиши ключа от възможността да я отво¬ри - което води до изцеление и равновесие. Затова мислете за вашия имплант като заключалка срещу болестта.
Повечето от вас пристигат с отпечатък, който вероятно би позволил болестта. Само вашият карми¬чен имплант е в състояние да избегне тези неща. Това е просто част от цялостната човешка карма във връзка със Земята, когато пристигате. Мнозина от вас са снабдени с различни импланти при раждането си, за да избегнат общите параметри на отпечатъка (ето защо някои хора се разболяват, а други не).
Не е по силите на човешката наука някога да бъде в състоявие да променя отпечатъка. Това просто никога няма да бъде в рамките на възможностите ви, защото не е биологичен процес. Следователно логично има само два метода, които ще ви помогнат. (1) Лично за вас: промяна в импланта ви от Вселената, както беше описа¬но в посланията дотук; и (2) За планетата: метод за променяне на болестта, така че ключът да се измени и повече да не пасва на нито един човешки организъм.
Знайте следното: Дори след като ключът попадне в ключалката, не е прекалено късно да се променят нещата. Това е защото: (1) ключът постоянно образува нови ключове, които се наместват в други ключалки в тялото; и (2) ключът никога не е в ключалката за добро. Болестта е неестествено и неуравновесено със¬тояние. За да останат така, дори свързаните ключове и ключалки трябва да продължат да се "изпитват" помежду си, за да видят дали продължават да си подхождат. Ако проумеете значението на това, тогава ще разберете как се осъществява лечението, дори когато е твърде късно. "
извадката е от книгата "Финалната епоха" на Лий Каръл ....

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.