КИН: 120
ЖЪЛТО ЕЛЕКТРИЧЕСКО (3) СЛЪНЦЕ (0)
Луна 3 Ден 1
20 Септември 2017

КИНОВЕ

Членове: 0
Анонимни: 34
В момента: 34

Планетарни Кинове: 2042
Последно регистриран: ViktoriaG

Публикации / Закон за Времето

260 ПОСТУЛАТА на ЗАКОНА за ВРЕМЕТО - Постулати

Размер на шрифта: a a a

3.  260  ПОСТУЛАТА на ДИНАМИКАТА на ВРЕМЕТО

Разглежданите по- долу Постулати на Времето отразяват свойствата на всички "зъбци" на най- външното "Колело на Времето". Затова когато разглеждаме ПОСТУЛАТИТЕ на ВРЕМЕТО следва да осъзнаем, че тези постулати отразяват ПЛАНА на Създаването, ФУНКЦИОНИРАНЕТО и ПРОГНОЗИРАНЕТО на СЪСТОЯНИЯТО на СИСТЕМИТЕ от всяко ЕСТЕСТВО.

Ето защо Календарът на Новото Време е фундамент за бъдещето на планетата. Ето в какво се състои главната миссия на "Фондацията на Закона за Времето", създадена под егидата на движението за въвеждане на Календара от 13-те Луни. Затова четвъртото измерение, непрекъснато споменавано по- нататък, не следва да се акцентира с особено внимание, тъй като в качеството на 4-то измерение може да бъде всяко друго измерение от Абсолютния Закон за Плана на Сътворение на Материята.

И още - при четенето на Постулатите на  Времето обръщайте внимание на техния номер и сравнявайте този номер със свойствата на 13-те върхове (Първа част от публикацията) и Вие ще почувствате  великата хармония и единство на тези ПОСТУЛАТИ на ВРЕМЕТО.

О. СЪОТНОШЕНИЕ  на УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПОСТУЛАТИ на ДИНАМИКАТА на ВРЕМЕТО с ДИНАМИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО

0.1.Четиримерният Закон за Времето установява синхронния ред за света на тримерните явления. Синхронният ред ­е  принцип на четвъртото измерение, съответстващ на честотата 13/20 във всичките й безкрайни възможности.

0.2.В тримерния свят физическите тела се задържат в про­странството благодарение на закона за гравитацията. Кинетиката, небесната меха­ника и динамиката на пространствота са дисциплини на третото измерение, даващи описание на движението на телата в пространството.

0.3.Тези науки не дават истинско описание на въздействието на вре­мето за преместване на телата в пространството. Въвеждането на променливите ко­ординати (x,y,z) позволява на науката за пространството да измерва продължителността на преместването на телата, но липсва параметъра време. Продължителността не е нищо друго освен относителна мярка за движение между трите условно фиксирани точки в пространството. В основата на тример­ните концепции за времето лежи принципът на измерване на дължината на пространството. Измерването на времето в тези концепции се опира на възможностите на механическите часовници, отмерващи продължителността на пре­местването на телата в границите на дъгата от пространствения кръг. Този про­цес няма нищо общо с истинската природа на времето.

0.4.Само Закона за Времето обезпечава взаимната синхронност на положението на пространствените тела. Това означава, че във всеки даден момент на времето във вселената, Законът за Времето осигурява син­хронност на всички тела, влизащи в моментално проявление на дадения универсален ред. Законът за Времето осъществява предназ­начението на пространствените тела като част от целостта, които осъзнават­ цялата пълнота на техните взаимоотношения. Това е и синхронният ред.

0.5.Синхронният ред е «вертикален», всеобе­мен четиримерен ред, оста на който е «вечното сега». Тримерното пространство е «хоризонталният» ред на ма­териалния свят. Синхронният ред може да бъде възприет от съзнанието само като цялост.

0.6.Разбирането за съзнателната природа на синхронния ред на че­твъртото Царство на Времето ни кара да признаем обединяващия и координиращ принцип на висшата творческа разумност. Този принцип хората наричат «Бог». Целта на висшата творческа ра­зумност е да поддържа подредеността във вселената съгласно принципите, лежащи в основата на нейния първоначален замисъл. Тези принципи се подчиняват на Закона за Времето: Т(Е)=Изкуство, където Т (времето) се изразява с отношението 13/20, а Е (энергията) е всеки дискретен тримерен феномен, който (при сво­евременни условия) винаги е естетичен.

0.7.Във Вселената усъвършенстването на порядъка неизменно се съпътства от процес на въплъщение на единния творчески замисъл. По такъв начин, Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство регламентира синхронност на фе­номени (като път за проявление на енергията) въ физическото тримерно­ пространство. Този Закон е абсолютен със своето съвършенство. Изкуството, по определене е естествено и спонтанно съединяване на времето и пространството, в съзвучие с честотата 13/20. И така, времето е изкуство.

0.8.Честотата на времето 13/20, като универсален и абсолютен принцип на синхронно взаимодействие на телата, определя тяхното преместване  във времето и пространството. Този висш принцип управлява взаимоотношенията на всички тела — както движещите се, така и неподвижните. Явявайки се напълно съзнателен и доступен за ментално възприятие, този принцип определя менталната и телепатична подреденост на Вселената.

0.9.Законът за Времето е постижим изключително на ниво съзна­ние. Степента на неговото възприемане от индивида се определя от нивото на неговото еволюционно придвижване по скалата на прехода от чисто биоло­гическите състояния на битието в чисто менталните състояния. До момента на неговото съзнателно приемане, Законът за Времето се възприема или като предсъзнателен, или като несъзнателен природен фактор.

0.10.Съзнателното приемане на Закона за Времето раз­ширява безкрайно възможностите за телепатично взаимодействие между всички тела. За телата, осъзнали Закона за Времето, фактът на влизане в телепатичното поле определя разбирането им за причинно-следствената връзка на потенциалностите в динамичността на времето (небес­ните хармоничности).

0.11.Небесните хармоничности (динамичност на времето) се отнасят към чет­въртото измерение, също както небесната механика (динамика на пространството) е свързана с първите три измерения. Общоизвестно е, че разгърната координатна система е построена съгласно принципите на динамиката на про­странството и позволява  проследяване на пътя на преместване на обект от едно «тяло-в-пространството» (например, от Земята) до друго «тяло-в-пространството» (да допуснем до Марс). По такъв начин резултантният вектор на времето способства за преместването на едно «тяло-във-времето» към друго тяло. Тези «тела-във-времето» се наричат време-векторни потенциалности.

0.12.От гледна точка на четиримерното време, пространството е безкрайно локализируема точка (или набор от точки) в безкрайно локализируемото пространство. Всяка точка от пространството е потенциално място за «среща» на абсолютно безкрайния набор от  време-векторни потенциалности на честотния диапазон 13/20. Тяхното пресичане става в сфера, потенциално съвместима с пространството.

0.13.Всяка точка от пространството е в комбинация с всички абсолютно безкрайни набори от време-векторни потенциалности. Като такава, тя е или предсъзнателна или несъзнателна по отношение на въз­можностите за тяхното осъществяване, или се развива от съзнателност към свръхсъзнателност в Царството на Времето. Практическото приложение на динамичното време (небесните хармоничности) е възможно само в точка от пространството, достигнала съзнателно или свръхсъзнателно­ състояние. Отличителна особеност на свърхсъзнателната точ­ка е нейната способност към целенасочено подравняване на множе­ствените време-векторни потенциалности, в зависимост от техните намерения.

1. ПОСТУЛАТИ на ВРЕМЕТО, ОПРЕДЕЛЯЩИ ЦЕЛИТЕ И НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ НА ЕВОЛЮЦИОНИРАЩИТЕ ТЕЛА

1.1.Четвъртото измерение определя съзнанието като континуум на еволюцията на времето, включващ в себе си целия спектър на развитие на разумността (интелекта). Този спектър, наречен Галактически Мозък е ред от време-векторни потенциалности, управляващи цялата жизнена сфера: преди живота, инстинктивния живот, телепатичния живот и чистия разум.

1.2.Източникът на времевата честота е Бог, съсредоточен в центъра на Галактическия  Мозък. От този център, висшата координираща разумност се излъчва едновременно във всички точки на Галактическия Мозък, прониквайки във всеки Галактически Мозък от цялостния Вселенски ред на Божествения замисъл. Движението на времето е еволюция на съзнанието, която излиза от центъра, преминава своя кръг и се връща към него вече в качество на разума.

1.3.Честотата 13/20 е неизменна за всички фази на еволюционния спектър и поддържа тяхния синхронен ред.

1.4.Константата 13/20 е енерго-информационен код на целия спектър на еволюционните потенциалности, проявяващ се при взаимодействие със Закона за Времето Т(Е)=Изкуство. Красотата е естетическа категория, определяща степента на съзвучност на обектите или явленията със Закона за Времето. По тази причина Законът за Времето се възприема като съвършенство, присъщо на синхронния ред на Вселената във всеки момент.

1.5.Константата 13/20 определя целите и нивата на съзнание на еволюциониращите тела. Времето е фактор на прехода на протоплазмата в предсъзнателна енергия и неорганичната атомна структура, а вследствие на това - в органична клетъчна маса. Времето също е фактор на прехода от клетъчна маса в несъзнателна енергия, наречена живот.Целият живот притежава несъзнателна енергия.

1.6.Тенденцията на биологичната еволюция е достигане на способността да се поддържа в съзнание момента от времето. Биологичните единици, развили тази способност инициират самосъзнание —непосредственото възприятие на времето. Този тип възприятие на времето е единствено реалния мистичен опит. Стремежът към мистичен опит неизменно предшества устойчивото състо­яние на необусловленото възприятие за времето защото,неговата единствена цел е да се приближи до Бог, центъра и управителя на цялата разумност.

1.7.Целта на мистичния опит на самосъзнателното същество е от една страна да се убеди в съществуването на Бога, а от друга – да приближи своето физическо тяло до състояние на чисто самосъзнание. Всички опити за систематизация на видовете мистичен опит не са нищо друго, освен  съвкупност от подходи за опознаване на времето. Освен това, извън знанието за Закона на Времето, всички мистични системи са само добронамерено  приближаване към него.

1.8.Само състоянието на самоосъзнато битие води към познанието за  Закона на Времето. Откритието на Закона за Времето е водораздел между ежедневното съзнание, проявяващо се от момент в м­омент и непрекъснатото съзнание. Знанието за Закона за Времето е връх в мистичния опит и процес за нарастване на непрекъснатото съзнание на индивида в телепатично-колективно. Непрекъснатостта на съзнанието зависи от съзвучието на структурите на интелекта на ментален план, като инструментите за опознаване на четвъртото измерение.

1.9.Основата на непрекъснатото съзнание е самосъзнателното разбиране на Закона за Времето и неговите инструментариуми: радиалните матрици на формата и числата. Процесът на образуване на устойчиви ментални структури е аналогичен на кристализацията на неорганичната материя. Развитието на тези структури е предстояща задача на галактическата  култура, а нейната висша цел е култивиране на Галактическия Мозък.

1.10.Чисто менталната природа на времето определя текущата фаза от  еволюцията на човечеството като стадии на преодоляване на материалните ограничения на тримерното битие. Тези ограничения господстват в съзна­нието на тези, които не познават Закона за Времето. В  следващата фаза човечеството ще премине към осъзнато сътрудничество със Закона за Времето и негова главна грижа ще стане култивиране на устойчиви ментални структури на непрекъснатото съзнание. Като следствие от това пред него ще се  разкрие опита на сферите от хиперорганичното свръхсъзнание.

1.11.Социалните структури, установени със Закона за Времето включват в себе си структури на телепатично познание. Пренастройката на биологичните модели, формиращи начина на живот на индивида с честотата 13/20, заедно със създаването на ментални структури на непрекъснато съзнание ще изведе човечеството на невероятно телепатично Вселенско ниво.

1.12.Само телепатично интегрираното поле на съзнание е способно да вземе участие в създаване на средства за преместване във времето. Изучаването на небесните хармоники е ключ към цялостната сфера на изпълнение на необходимите социални условия, което отново ще потвърди възможността и необходимостта от пътешествия във времето.

1.13.Средството за преместване във времето е телепатичното тяло, движещо се във времето между предварително избрани векторни точки (тела-във-времето). Това придвижване е възможно благодарение на разбирането за еволюцията на времето като съзнание и участие в преустройството на социума съгласно Закона за Времето. Такава е новата еволюционна степен, изискваща хармонизация на колективната воля на чо­вечеството с динамиката на планетарната биосфера.

2. МНОГООБРАЗИЕ НА ЗВЕЗДНИТЕ ТЕЛА, ЕВОЛЮЦИОНИРАЩИ ВЪВ ВРЕМЕТО

2.1.Динамиката на времето, управляваща биосферата на планетата, упра­влява и еволюцията на звездите. Слънцето на всяка звездна система взаи­модейства с всички други звезди от този Галактически Мозък, към когото принадлежат.

2.2.Съгласно изначалния замисъл, звездните системи от Галак­тическия Мозък еволюционират във времето по различен начин.

2.3.Съвкупността от еволюционните различия на звездните системи във всеки момент от време създава всеобхващащ спектър на потенциално развитие на енерго-разума, определящ континуума от вре­ме и съзнание на Галактическия Мозък.

2.4.Целта на всяко многообразие от звезди, еволюциониращи във времето е да предостави на всяка звездна система възможност да се съотнесе към всички части на Галактическия Мозък (както повече, така и по- малко развитите).  По такъв начин, едновременото присъствие на сфери от синхронен ред дава опитност във възприятията и разбирането за цялост.

2.5.Опитът на възприятията за цялост на Галактическия Мозък е достъпен във всеки момент от пътя на съзерцание на съзвездията и този опит във висша степен е естетичен по природа.

2.6.Осъзнаването на знанието за Закона на Времето, развиващ се в звездните системи ги отвежда към самосъзнателно творчество за изпълнение на Закона за Времето, Т(Е)= Изкуство, разширявайки тяхното съзна­телно участие в творческия ред на Вселената. Сферата на телепатично настроения разум включва в себе си взаимодействието с природните сили от всяко еволюционно ниво.

2.7.Целта на еволюцият във времето на звездните тела е да се създаде цялостен спектър от съзнателни потенциалности за всеки момент от време. Законите, управляващи звездната система, действат също и на ниво галактически струпвания (цялости, в които
влиза и нашата галактика). Безкрайните потенциалности на Галактическия Мозък, координирани от Бог, отразяват цялата пълнота на спектъра на еволюционни потенциалности­ от по- висок ред във Вселената, чиито творческо развитие се управлява от Закона за Времето.

2.8.Звездните тела (слънчеви системи), имат цялостен опит на разгърнатото съзнание, притежават цялостно разбиране за живота на тези системи, където еволюцията на съзнанието още не е достигнала праговото зна­чение — достигане Закона за Времето.

2.9.Високо развитите звездни тела и други галактически подредености могат да изследват по- слабо развитите системи чрез пътуване във времето. Въпреки това, те нямат правото да се намесват непосредствено в потока от съзнание, което не е достигнало нивото на пълна непрекъснатост.  Могат само взаимно да се информират и признават по телепатичен път.

2.10.При това, телепатично подготовен интелект от по- малко развита система може да поиска и да установи връзка с по- развита система. Цялата информация, получена при това общуване е приложима­ само в сферата на разбиране на единството на универсалния ред.

2.11.Целта на еволюцията във времето на по- малко развитите или чисто тримерните редове е хармонизация на сферата на интелекта със сферата на инстинкта. Инстинктът е начин за навигация в тримерния свят; знанието, определящо потребността за запазване на собствената тримерна форма и за нейното генетично продължение.

2.12.Инстинктът е функция на Закона за Времето Т(Е)=Изкуство, а също така и първото, «неосъзнато» ниво на телепатия. Независимо от това, инстинктът е включен изцяло в органичните функ­ции на телата, тъй като телепатията е независима от органичните проявления в живота. Тримерният инстинкт има тенденция към създаване на обичайни физически форми и привързаност към тях. За разлика от него, четиримерната телепатия се разгръща едновременно във всички посоки  и подпомага радиалната навигация във времето.

2.13.Във всяко звездно тяло, всяка полусфера и всеки квадрант на Галактическия Мозък преминават собствена спирала на развитие, отразяваща великата спирала на цялостната еволюция на времето като съзнание. Фазата на еволюционното развитие на звездната система се определя от това, в кой от четирите квадранти се намира и коя от двете полусфери доминират в нея.

3. ХОЛОНОМНАТА ПРИРОДА НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ МОЗЪК, ВЪПЛЪТЕНА В ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЗВЕЗДНИТЕ ТЕЛА И ТЕХНИТЕ ПЛАНЕТИ

3.1.Цялостната подреденост на времето и съзнанието се нарича Галак­тически Мозък. Тоди ред, по определение е холономен, тоест управляем по единен обединяващ принцип – Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство, и се проявява в еволюционната при­рода на звездните тела, включващи техните планети.

3.2.Холономната природа на Галактическия Мозък привлича съвкупности от звездни тела и техните планети в единен процес на преминаване през четирите квадранта на еволюция на времето и съзнанието.

3.3.Галактическият Мозък се разделя в хоризонтална посока на телепатия и инстинкт, а във вертикално направление — на ляво полукълбо (първично състояние) и дясно — неговото вторично отражение. По такъв начин, предсъзнанието се явява първичен инстинкт, а сублимираното съзнание — първична телепатия.

3.4.Животът е вторично отражение, възникващо в Галактическия Мозък. В своето безсъзнателно състояние, животът обхваща предсъзнателния ред и неорганичните структури, а в свръхсъзнателен порядък , това е сферата на сублимираното съзнание и посторганичния следващ живот.

3.5.В Галактическия Мозък се намира радиалната матрица на четиримерното време, проектираща навън всички видове подредености на четирите галактически квадранта. Всички нива на формите и под­реденостите в Галактическия Мозък са проекции на геометричните радиалности на четиримерното време.

3.6.Принципът на радиалната геометрия на времето се състои в проектиране на формите, преминаващи през четирите фази на Галактическия Мозък: предсъзнателна (неорганична), безсъзнателна (органична), свръхсъзнателна (хиперорганична) и фаза на сублимираното съзнание (посторганична).

3.7.Всички геометрични форми са радиални, защото произтичат от четиримерната радиална матрица. Всички функции на четиримерното време също са радиални по  природа и са основани на принципа на проектиращия център. Това е изобразено на графиката за Галактическия Мозък, където Бог е проектиращия център на радиалната матрица, холономността на която се про­явява в синхронния ред на Вселената във всеки момент от време.

3.8.Геометрията е ментален порядък, отразяващ съвършенството на великия Разум на Бог. Чистата геометрия на четвъртото измерение се нарича геометрия на пулсарите. Пулсарите са структури, чрез които четвъртото измерение свързва свойствата и аспектите, определящи реда в света на другите три измерения. Тримерната геометрия на формите е вторична кристализация на първичната гео­метрия на пулсарите ан времето.

3.9.Геометрията е начин за въплъщение на четиримерното време в тримерната форма. Времето, въплътено в геометрията на формите, изпълва всички неорганични и органични подредености от сферата на инстинкта, давайки нагледен пример за действието на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство. Всички форми и живи видове участват в образуваните подредености от геометрични форми със собствена телесна струк­тура и нейните процеси.

3.10.Радиалността на синхронизираната честота 13/20 поддържа движението на четиримерния ред. За света на третото измерение, реда на времето се определя от силата на геометричните форми. Колкото по- рафинирано е съзнанието, толкова е по- голяма неговата способност за достигане на геометрията на жизнеиите форми и процеси в органичната сфера — отначало безсъзнателни, а впоследствие развиващи се съзнания.

3.11.Всички геометрии са мисъл-моменти на Галактическия Мозък — координирани Божи Наставления, въплътени в максимално ефективни форми, готови да проникнат в необходимия момент в развиващото се съзнание от съответния ред.

3.12.Кристалите са първични предсъзнателни проявления на четиримерната радиална геометрия, непосредствено проектирани в тримерните форми. Силата на кристала съответства на първоначалното проявление на неговата форма. Кристалите са първични компоненти на предсъзнателната неорганична проекция на радиалната геометрия в света на трите измерения и проявление на мисъл- формата, най- близка да изначалния Замисъл на Галактическия Мозък. Кристалите са въплъщение на предсъзнателната форма, образуваща структурата на времето, от която произлиза вторичното от­ражение — живота.

3.13.Диалектиката на кристалните форми и вторичното отражение (живота) направлява хода на еволюцията от предсъзнателното към безсъз­нателно, предоставяйки й възможност за развитие на самосъзнанието и достигане на върховното познание- Закона за Времето. Функцията на кристала е да поддържа първоначалния импулс на замисъла в продължение на целия еволюционен процес. Невидимите и безсъзнателни корелиращи механизми на времето и съзнанието въз­действат върху сферата на инстинкта чрез кристалния свят.

4. ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ МОЗЪК, ВЪПЛЪТЕН В ЕВОЛЮЦИОНИРАЩИТЕ ТЕЛА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ 

4.1.Планетарно тяло е спирален образ на материализирана проекция на първичната звездна маса, холономно участваща в структурния процес, свойствен на Галактическия Мозък.

4.2.Планетарното тяло е орбитално въртящата се част на звездната маса, в което въплътените кристални геометрии на времето получават възможност да се определи типа на диалектическото единство, на основата на който може да се развива вторичното отражение — животът.

4.3.Кристалната проекция на времето като форма, въплътена в планетарно тяло, химически реагира на потока от фотонна радиация, произтичащи главно от Слънцето. Кристалните форми възприемат ритъма на слънчевата пулсация, в съответствие със скоростта на осевото въртене на планетата (смяна на деня и нощта ).

4.4. Галактическият Мозък, въплътен в еволюционизиращото тяло на планетата Земя, преобразува енергията на тези бинарни пулсации на осветеност (денонощен ритъм) в комплексни предсъзнателни неорганични форми. Взаимодействието на кристалите, светлината и топлината, а така също и особения свето-електричен и термо-кинетичен баланс на енергията са фактори на зараждане на стихията вода в планетарното тяло.

4.5.Пораждането на стихията вода по пътя на термо- електрическия синтез е първично условие за зараждане на вторичното отражение —живота, проявяваш се в развиващия се планетарен порядък като самозараждащо се взаимодействие на светлинна и термична енер­гия. Аналог на този процес е фотосинтезата на растенията, определяща пропускателната способност на коренната система и зависеща от темпе­ратурата на средата.

4.6.Функцията на растенията в органичната сфера е аналогична с ролята на кристалите за неорганичната. Радиалната геометрия на времето, давайки енерго-информационно попълване на структурата на растенията, определя техните растежни способности и разпространение на планетата.Продължителността на съществуване на видовете растения (без да се отчита жизнения цикъл на отделен представител на вида) определя реда на времето за инстинктивната, безсъзнателна органична сфера на живот. Тази продължителност е в допълнение към продължителността на съществуването на кристалите. Съвкупността от неорганични и органични подредености проявява диалектическо единство с планетарната Среда - биосферата.

4.7.Животът е функция на програмния код, проектиран от радиалната матрица на четиримерното време. За планетата Земя този код е кодът ДНК, състоящ се от 64 единици. Взаимодействието на кода на ДНК със Закона за Времето, Т(Е)= Изкуство се извършва чрез неговата синхронизираща честота13/20, формираща еволюционния порядък на живота на Земята.

4.8.64- те кодона на ДНК съдържат информационната програма на потенциалностите за  еволюция на цялото органично вторично отражение(живот) на дадената планета. Числото 64 е седмият член от дво­ичния ред, образуван от удвоената първична единица: 1, 2. 4, 8, 16,32,64, където 32 е числото на комплексния кристален порядък. Посредством кристала (числото на  който е 32), бинарната диалектика поражда вторичното отражение — живота (числото на който е 64, числото на кодоните на ДНК).

4.9.Формообразуващата сила на кристала е въплътена в шестия член на бинарната прогресия — кубичната решетка. Предшестващите го пет члена (1 — единство. 2 — полярност, 4 — формообразуване, 8 — разпространение в пространството и 16— хармония), съчетани с 32- единичната кубична решетка на кристала въплъщават правата и принципите на живота. По такъв начин, живота е самопо­раждаща се форма, състояща е от 64 части. В радиалната математическа прогресия на четвъртото измерение всички по- ниски редове се вместват холографно в по- висшите.

4.10.Биосферата е плод на взаимодействие от диалектиката на кристалните форми и тяхното вторично отражение, живота, проявяващ целия спектър на еволюционните възможности на Галактическия Мозък в дадения цялостен порядък. Развитието на биосферата се извършва от предсъзнателното към безсъзнателното, а след това — от сферата на съзнание и непрекъснато съзнание към свръхсъзнание и сублимирано съзнание.

4.11.Биосферният ред привлича всички функции/неорганични и органични/ в единен биогеохимичен процес. Този самомутационен обмен на химична енергия се нарича  биогенна миграция на атоми.

4.12.Нарастването на сложността на биогеохимичния процес ускорява биогенната миграция  на атомите и разширява сферата на все по- сложните нива на живота, до прехода от безсъзнателен към съзнателен ред на битието.

4.13.В резултат на този по-сложен биохимичен процес на планетата Земя, човечеството е развило способност към самосъзнание. Именно силата на самосъзнанието управлява процесса на прехода от сферата на съзнание към сферата на непрекъснатото съзнание.Факт е само- съзнателното откриване на Закона за Времето, който отвори възможността за устойчиво непрекъснато съзнание на нашата планета. Със започването на прехода от биосфера към свръхсъзнателен ред на живота – сферата на космическото съзнание,се завършва еволюцията на безсъзнателния ред в биосферата.

5. ЗАКОН ЗА ВРЕМЕТО И ПРОЦЕСИТЕ НА ПРЕХОДА ОТ БИОСФЕРА КЪМ НООСФЕРА

5.1.Пряко следствие от откриването на Закона за Времето е преходът на пла­нетата от безсъзнателно инстинктивния ред (биосфера) към свръхсъзнателен телепатичен порядък (ноосфера). Експонен­циалното нарастване на биогеохимичната сложност на елементите на биосферата ускорява тяхната химико-термоядрена трансформация, което води до спонтанното освобождаване на «свободна енергия».

5.2.Човечеството е единствения жив вид от биосферата, способен да индуцира момента на върховно биогеохимично планетарно битие. Само човекът може да влезе в преходната зона на съзнателна­та цивилизация, която, посредством силата на самосъзнателното мислене, все повече се освобождава от изкуствените форми, изпълващи биосферата на планетата.

5.3.«Грешка във времето» е причината за това, че човечеството е принудено да трансформира с изкуствено построение своята цивилизация в глобална техносфера, която е общ продукт на опита за«индустриална механизация» на своите биологични функции. Приетата от човечеството техногенна честота 12/60 и образуваната техносфера, водят към постоянно нарушаване на правата на биосферата, пораждат магнитна нестабилност между първичните (кристални) и вторичните (органични) процеси.

5.4.Еволюцията на Галактическият Мозък е строго регулируем процес, в рамките на който прехода от безсъзнателната сфера на инстинкта към сферата на телепатичното непрекъснато съзнание е неизбежен, защото се явява велика криза в развитието на биосферата. «Грешката във времето» само индуцира и проявява неизбежните следствия от привнесените от човечеството техногенни закони за пространството в сферата на инстинкта.

5.5.Биосферата, като функция на интелекта на Галактическия Мозък, включва в себе си четиримерната система на саморегулиране, наречена пси-банка. Посредством честотата 13/20, пси-банката синхронизира математическите програми на ДНК със системата от записи и запазване на паметта.

5.6.Пси-банката е «мозъкът»  на биосферата, управляващ еволюцията на времето като съзнание за всички съвкупности от нейните еволюционни фази. Като хранилище на всички биосферни безсъзнателни и съзнателни, пси- банката се намира в безсъзнателната сфера на инстинкта до момента на самоосъзнаване. Ноосферата е пси-банка, влязла в режим на непрекъснато съзнание и станала регулатор на целия биосферен живот.

5.7.Откриването на Закона за Времето е точният синхронизиран «пусков механизъм» на самосъзнание, иницииращ прехода от биосферата към ноосферата — от чисто тримерен образ на мисли и действия към чисто четиримерен.

5.8.Откриването на Закона за Времето и пътят за неговото претворяване в живота разгръщат програмата за пълна реорганизация на социума, на база на телепатичните технологии за изчистване на Средата за живеене и създаване на телепатични средства за пътуване във времето.

5.9.Осъзнатият от човечеството Закон за Времето разтваря краткотрайната «плацента» на планетата — техносферата, като напълно преобразува сферата на взаимоотношения на всички живи видове. Влизането в сферата на непрекъснатото съзнание е невъзможно без «преобръщане» на образа на мислите към честота 13/20, докато пребиваването в универсалното поле на телепатия не стане норма на планетарен живот.

5.10.Придвижването по спиралата на духовната еволюция е единен, строго  оразмерен във времето вселенски процес. Текущият еволюционен момент, иницииращ планетарен преход от б­иосферата към ноосферата е резултат от съзнателното настройване на човечеството към Закона за Времето. Всеобщата настройка към Закона за Времето и пси-банката (механизъм за саморегулация на биосферата) незабавно ще доведе до стабилизация на магнитните полета и към биопсихична активация на междуполюсните пръстени, определящи магнитнота поле на Земята.

5.11.В резултат на активиране на междуполюсните пръстени на Земята (ноосферното включване на Междуполюсния Дъгов Мост ), ще се възстанови глобалния регулатор на хомеастазата — първоначалнит електромагнитен мост, свързващ полюсите на всички планети със Слънчевата система. Влизането в хармоничен резонанс ще обезпечи стабилност на общото поле на звездното тяло, включващо орбитите на всички планети.

5.12.Общото резонансно поле на звездната система се нарича хелиокосмос. Текущата фаза на самокорекция на биосферния дисбаланс (предизвикана от включването на човечеството към честота 12/60) е критична еволюционна точка на нашия хелиокосмос. Нейното успешно преминаване открива фазата на съзнателното взаимодействие на човечеството с нивото на «Петата Сила» — сфера на галактическите хроматични функции. Инструментът на галактическата «Петица» е хроматиката, разгръщаща четиримерния порядък на функциите на сублимираното съзнание. Именно цветнокодовият механизъм на хроматиките обезпечава неотклонното придвижване на всички хелиокосмоси по еволюци­онната спирала на духа.

5.13.Холономната функция на хелиокосмосите е еволюция на пла­нетарните тела от биосферата към ноосферата. Фазата на синхронизация на пла­нетарната ноосфера със слънчевата еволюционна програма инициира нова геологична епоха на психозоя. Телепатично присъединената ноосфера влиза в новата еволюционна фаза, а именно на сферата на хиперорганичното свръхсъзнание.

6. ЧЕТИРИМЕРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА МЕЖДУИЗМЕРНИТЕ ТЕЛЕПАТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ 

6.1.2013 година от Р.Х. е гранична точка на синхронизация на нашия хелиокосмос с хроматичните функции на петата сила. Към този момент възможностите за приложение на Закона за Времето за достигане на максимална синхронизация и възстановяване на междупланетарния «тунел» ще са изчерпани. Успехът на планетарната активация зависи от включването в междуполюсните пръстени в Деня-Извън-Времето през 2000 година от Р. X.

6.2.Текущият еволюционен момент на преход от биосфера към ноосфера е началото на ерата на психозоя. Ключът към съзнателното участие на човечеството в този процес е индивидуалното усвояване на инструментариума на честотата 13/20.  Жизнената трансформация за всеки човек съгласно Закона за Времето обезпечава безболезнен преход в четиримерния ред, с помощта на междуизмерните телепатични технологии и средства за преместване във времето.

6.3.Несложните четиримерни инструментариуми на честотата 13/20 за развитие на междуизмерните телепатични технологии са ментални конфигурации, приемащи формата на обикновени средства, разделени на три приложими категории:
а) за биологично обосновано възстановяване на телепатичното поле на планетата — Календар от Тринадесет Луни;
б) за изработване на способност към телепатия и фокусирано взаимодействие — Телектонон;
в) пълно ръководство по трансформация на социума, чрез определяне и картографиране на небесните хармоники, а така също и създаване на средства за преместване във времето. — «Дриймспел».

6.4.Съзнателното приемане на Календара на Тринадесетте Луни, заменящ неточния и изкуствен дванадесет- месечен календар е безпрецедентен акт на индивидуално самосъзнание. Ко­лективното усвояване на този Календар ще доведе до бързо пробуждане на вродените телепатични програми, липсващи дълго време в живота и подтискани от биологично некоректната честота на времето.

6.5.Корегиращото въздействие на Календара на Тринадесетте Луни, това забележително точно «препрограмиращо устройство» е подкрепено от Телектонон — учебник по технологията на телепатията. Основан на ежедневното пренастройване на съзнанието към честотата 13/20 под формата на историческите епохи на Земята, Телектонон включва в себе си всички математически съотношения на междупланетните подредености на хелиокосмоса. Неговата цел е пренастройване на менталното поле за вход в четири­мерния синхронен ред на реалността.

6.6.Практиката на Телектонон е напълно съобразена с научните и математически описания на кодовете на пси-банката, води към съзнателно активиране на прехода от биосфера към ноосфера и към възраждане на съ­знателното поле на телепатия, вместо електронната матрица на колапсиращата техносфера. На 25 юли 2000 година (в Ден-Извън-Времето, кин на Бялото Резонансно Огледало) стана включване към Междуполюсния Дъгов Мост.

6.7.«"Дриймспел". Пътешествие на Кораба на Времето "Земя 2013"» е изчерпателен набор от знания за Закона за Времето, под формата на нагледни разгърнати кодове на радиалната математика на четвъртото из­мерение. И Календарът на Тринадесетте Луни, и Телектонон са основани на кодовете «Дриймспел».

6.8.С всички формули на «Дриймспел» (хармоники, хроматики, земни семейства, вълнови модули, замъци на времето и геометрия на пулсарите) се разгръща истинската радиална холографска математика на Закона за Времета — основа за преобразуване на социума в Царството на Времето, мрежа от автономни самоуправляващи се, телепатично координирани четиримерни подредености в реалността.

6.9.В четвъртото измерение (времето), социалните форми са обединени в телепатичния ред на реалността. Кодовете на «Дриймспел» представляват енерго-информационното насищане на Календара на Тринадесетте­ Луни и Телектонон с матриците на сублимираното съзнание, достижими благодарение на съзнателния отказ от изкуствените форми за социална организация и комуникация, свойствени на ритъм 12/60.

6.10.Обединяващата сила на небесните хармоники установява координатна система, определяща синхронния ред на всяка точка от Вселената във всеки момент от време. «Дриймспел» е основа на знанието за нивото на четиримерното мислене, което досега беше недостъпно. Това спомага за завършване на еволюционния преход от биосферата в ноосферата.

6.11.Приложението на трите инструмента на четвъртото измерение (Календар на Тринадесетте Луни за телепатична стабилизация на биосферата, Телектонон като технология за установяване на телепатична връзка с пси-банката на Земята, и «Дриймспел» като формообразуваща сила на социума) води към изравняване на магнитните полета на всички живи видове, съгласно Закона за Времето. Първоначалната диалектика на кристалната форма и нейното вторично отражение - живота, индуцират спонтанно освобождаване на психична енергия — съзнателното творческо самоосъществяване на човечеството.

6.12.Освободената психична енергия, вливаща се във формата на четиримерните «модели» на времето, се проявява като Планетарна Мрежа по Изкуствата (ПСИ). Небесните хармоники на разума, изпълващи социалните форми, образуват мрежата ПСИ и заменят съществуващата цивилизация и всички форми на социума, управлявани от техногенните закони на пространството.

6.13.Създаването и разрастването на ПСИ е знак за вход в планетарната спора на изкуството и всяка хиперорганична фаза на еволюцията на Земята в ерата на психозоя. Тази ера, породена от ПСИ, ще стане епоха на еволюционен синтез на кристала (числото на който е 32) и ДНК (64), съзнателно управлявана от Закона за Времето
(13/20). Така се образува единното ноосферно поле на планетарния живот — съвкупност от живите взаимодействия в планетарната спора на изкуствата: «Кораб на Времето "Земя-2013"», звездно-галактическата база на обмен и преобразуване на енергийните вселенски импулси.

7. ИНСТРУМЕНТИ ЗА КАРТОГРАФИРАНЕ НА СФЕРИТЕ НА НЕБЕСНИТЕ ХАРМОНИКИ

7.1.Синхронният ред във Вселената, който се регулира от единната честота 13/20 е система от небесни хармоники. Координацията на небесните хармоники е възможна посредством  инструментариума: Календар на 13- те Луни, Телектонон и «Дриймспел».

7.2.Небесните хармоники разгръщат целесъобразен ред от значения, достъпен за време-векторните потенциали, излъчвани от целенасочена пространствена точка, а именно еволюционира­щото тяло на съзнанието.

7.3.Биологично точният ритъм на 13- те Луни и 28-те дни във всяка Луна определя наи- обикновената и общодостъпна сфера на небесните хармоники. Тези небесни хармоники проявяват силата на четиримерните числа 4,5,7,13,14 и 20 (28). Регулирайки биологичния ред на планетата, цикличната сила на времето прониква в сферата на непрекъснатото съзнание на човечеството и я осветява със своите формообразуващи смислени «модели» , в унисон с принципа на автономност на съзнанието, облечено във форма.

7.4.Съвкупността от сфери на небесните хармоники е достъпна благодарение на Календара 13 Луни, допълнен с по- сложния порядък на небесните хармоники на набора Телектонон, разгърнат в исторически и междупланетарен контекст. Изследването на Куба на За­кона е  силата на числото 16 (16=4x4=32:2=64:4), което засилва потенциала на «кар­тографиране» на прехода от биосфера към ноосфера.

7.5.Първичният кристален ред на еволюционната динамика установява постоянната функция на времето и се нарича поток на ПЦ (Първоначална Цялост). Индуцираният от кристалите поток на ПЦ се уравновесява от проекцията на вторичното отражение — динамиката на живота (поток на Цивилизационния Прогрес, ЦП).

7.6.5200-годишният цикъл на историята е породил техносферата и планетарния биогеохимичен дисбаланс, иницииращи прехода от биосферата към ноосферата. В продължение на този цикъл стимулираща функция за цивилизацията (ЦП) доминира над първоначалната сила на потока ПЦ.

7.7.Усвояването на самозареждащия се кристал на Телектонон присъединява първичния кристален порядък с биотелепатичните функции, управлявани от сферата на небесните хармоники. Целта на определяне и картографиране на небесните хармоники в Телектонон посредством телепатична практика (например участие в Проекта Ринри, телепатичен експеримент по възраждане на Междуполюсния Дъгов Мост) е да се уравновесят потоците ЦП и ПЦ. Тази цел служи и за «преобръщане» на духовната ориентация на човечеството.

7.8.Успехът на Проекта Ринри води към възстановяване на първичната функция на ПЦ и към възраждане на цялостната функция ЦП ( Цивилизационе Прогрес), наречен сега поток на Космическото Осъзнаване (КО). Синхронизацията на двата потока е ПЦ (числото, на който е 32) и КО (64) определя условията на симбиоза на единиия биосферно-ноосферен континуум в ерата на психозоя.

7.9.Моделът на инверсната бинарна симетрия на матрицата 13/20 е свой­ствен на всяка от четирите плочи на пси-банката — хранилища на планетарната холономна информация на Галактическия Мозък. Пси-банката съдържа пълния комплекс от време-векторни потенциалности, които са източници на небесните хармоники, достъпни посредством кодовете на «Дриймспел».

7.10.Индивидуалният набор от небесни хармоники е в основата на телепатичните изследвания на времето. Тяхната отправна точка е датата на раждане, определяща индивидуалната пространствена точ­ка и присъщият й набор от време-векторни потенциалности. Овладяване на сферата на небесните хармоники отвежда досегашния безсъзнателен жизнен процес, в сферата на възприятията на разгърнатата синхронност на галактическото битие.

7.11.Изследванията на историческите небесни хармоники, на основата на датите на тези  събития разгръщат време-векторните потенциалности на избраните пространствени точки. Силата на небесните хармоники, безсъзнателните и кармични грешни исторически процеси, стават достъпни възприятия и трансформации, в унисон с еволюционната динамика на сферата на непрекъснатото съзнание.

7.12.Още един вид телепатичени изследвания на времето са междупланетарните небесни хармоники. Всяка междепланетарна точка от събитийния континуум разгръща време-векторните потен­циалности на съответстващите точки от пространството. Ругулирането на телепатичните «тунели», които са безсъзнателни и негодни, е необходимо за синхронното осъществяване на междупланетарните про­грами и успешното построяване на междуполюсния Дъгов Мост.

7.13.Небесните хармоники на единния галактически живот са телепатичните изследвания на времето, основани на избора на точка в галактическия континуум на събития и определяне на нейните време-век­торни потенциалности. Усвояването на небесните хармоники разширява спектъра на възприятия за синхронния порядък на галактическия континуум.

8. ЙОГА, МЕДИТАЦИЯ И СЕНЗОРНА ТЕЛЕПОРТАЦИЯ 

8.1.Систематичните телепатични изследвания на небесните хармоники е еволюционна необходимост, включваща в себе си из­равняване на връзките на функциите ПЦ и ЦП*, нарушени от пребиваването на човешкия род в изкуствената честота на времето. 

Съгласно текстовете от «Възходяща Земя»: ПЦ —Първоначална Цялост; ЦП — Цивилизационен Поток.

8.2.Критичният период на това изравняване се нарича преход от биосферата в ноосферата. Първопричина за кризата, инициирана от преходния период е разделянето на функциити на ПЦ и ЦП, подсилено от отклонението от биосферната норма — честотата 13/20.

8.3.Отклонението от нормата включва несъгласуваност на начина на действие и природата на организма, произвеждащ тези действия — както в неговата собствена сфера, така и между него и биосферата.

8.4.Доминирането на функции ЦП над ПЦ започва в 3113 година преди Р.Х. (-3187 година по «Дриймспел»). При това кристалната решетка, като структура на потока ПЦ, отначало все повече се поглъща от геометричната решетка (наблюдава се в изкуствено образувания градски център). Трансформацията на потока ЦП (числото на който е 64) в потока Цивилизационен Прогрес води до деградация на орга­ничния (растителен) прототип в радиален модел, свойствен на светската власт и имперската политика на подчинение.*

8.5.Цялостният ефект от отклонението на потоците ЦП и ПЦ от биосферната норма има два аспекта: кристализация на изкуствените построения в крайна сметка води до нарушение на биологичните функции, което пречи на инстинктивния интелект да стане напълно съзнателен. Резултатът е дисбаланс на сферата на възприятия:
едновременото претоварване и сензорна липса на индивидуалния организъм и всички живи видове.

8.6.Откриването на Закона за Времето и овладяване на коректиращия четиримерен инструментариум инициират възстановяване на необходимите взаимодействия между функциите ПЦ ( Първоначална Цялост) и КС (Космическо Съзнание). Този процес, идващ едновременно на индивидуално и колективно ниво съдържа съдържанието на програмите за «магнитно преобучение» на човечеството. Неговото първоначално наименование е «йога».

8.7.«Йога» на санскритски, «йок-ха» на майянски език е термин, определящ биопсихичната дисциплина, разкриващ опита на «божественото  присъединяване и възприемане на висшата истина». Йога е божествен съюз на човека с висшата истина. Този съюз води към възраждане на правилните взаимодействия между функциите на ПЦ и ЦП (четиримерните биоритми на културата), осъзнати и осъще­ствими вътре в себе си.

8.8.В сферата на йогата, функциите на ПЦ/ЦП се активират посредством осъзнатото дишане, гъвкаво корелиращо обратната двуосева симетрия с функциите на гръбначния стълб и централната нервна система. Хатха-йога и другите взаимно- свързани системи на психофизичната самонастройка подпомагат установяването на подвижната биохомеостаза, с център гръбначния стълб и централната нервна система с нейните психофизични центрове(чакрите).

8.9.Практиката на йога, в разширен смисъл на думата е необходимо предварително условие за всички видове пътувания във времето. Пътешествието във времето е резултат от интеграцията на функциите ПЦ/ЦП, образуващи в тялото биопсихичен поток от възприятия. Този опит е достъпен за възпроизвеждане посредством приложение в единна фокусираща енергийна директива или форма.

8.10.Медитацията и ясновидството (несвързани с мисловния процес и привързаностите към желанията на тялото) съпътстват занятията по йога и служат за възстановяване на сензорния ред, нарушен от живота в цикъла на изкуственото време. Синхронизацията на сензорния порядък е необходимо условие за медитативното състояние на разума, необходим за пътешествие във времето.

8.11.Сензорната телепортация е практика на телепатичното проектиране на координиращите сензорни програми, осъществявана от биопсихичната система, достигната, посредством йога, цялост и свобода от мисловни и емоционални пристрастия. Съблюдаването на тези условия позволява да се поддържа избраната форма на проектираща геометрия и способства за възстановяване на непрекъснатото съзнание.

8.12.Координацията на разнообразните време-векторни потенциалности по пътя на сензорната телепортация е първичен инструмент за активация на различните нива на небесните хармоники и база за пътешествия във времето.

8.13.Небесните хармоники са четиримерни отношения на 13/20, достъпни за менталното възприятие и действащи в режима на невро-сензорните вибрации на първичните проектиращи геометрии, зависещи от координацията на потоците ПЦ и ЦП, възстановени от йога в синхронизираното тяло на възприятията, в разума на който липсва каквато и да е мисъл.

9.  ПРИРОДА НА ХИПЕРОРГАНИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ И НАСТЪПВАНЕ НА ЕРАТА НА ПСИХ030Я 

9.1.Хиперорганичната еволюция прави практиката на сензорна телепортация жизнена норма.

9.2.Сензорната телепортация и активацията на небесните хармоники са процес на непрекъснат  изход на ума извън границите на собствените ограничения, посредством създадени целенасочени мисловни конфигурации.

9.3.Сензорната телепортация посредством постоянна практика на проектиране на геометричните форми, координирани с време-векторните потенциали, изисква създаване на мрежа от планетарни станции (центрове), установяващи поле от непрекъснато съзнание, а именно телепатичната матрица. Телепатичната матрица не е абстракция, а еволюционна необходимост в преходния период от биосферата към ноосферата.

9.4.Визуализацията на базовата матрица от време-векторни потенциали («Тъкачен Стан на Маите», бинарния триплет, сплитащ тъканта на пси- банката) и непрекъснатото осъзнаване на нейните проектиращи пулсари в радиалната геометрия, възраждат първоначалното взаимодействие на функциите на ПЦ (кристален ред) и ЦП (вторично отражение на живота) в пси-банката. Този процес, който се осъществява на биопсихично нива на организма, активира изтичането на радион.

9.5.Радион, това е четиримерен електричен флуид, съдържащ се в седемте радиални плазми, запазени в ядрото на Земята. Телепатичната активация на тези седем радиални плазми през 7-годишния период (1993-2000 г.). инициира съответното изтичане на радион, който възражда геохимичния и магнитен баланс на Земята.

9.6.Функцията на първите три радиални плазми е да се установи първичното поле на топлина-светлина и светлина-топлина. Изтичането на четвъртата радиална плазма установява режим на телепати­чната матрица, която инициира съзнателната активация на радиона, който служи като «смазка» за четиригодишния преходен период от биосфера към ноосфера (1996-2000 г).

9.7.Изтичането на радион се засилва с практиката на йога и сензорни състояни, свързани с взаимодействията на половете, с цел създаване на условия за сензорна телепортация. Този опит установява първичната основа на радиосониката(радиосоничната архитектура) — създаване на телепатични мисловни структури за преместване във времето.

9.8.Телепатичното създаване на структури за първична радиосонична архитектура (Хептагонон на Разума и Първичен Кубичен Партон) са функция на първите четири радиални плазми, излъчени през четиригодишния преходен период. Биполярното пресичане на осите на куба служи за координация на потоците ПЦ-ЦП на физическо и планетарно ниво.

9.9.Създаването на Междуполюсния Дъгов Мост е проективна функция на приложната радиосоника, чрез изтичане на радион и създаване на Хептагонона и Първичния Кубичен Партон. Тези извънвремеви конфигурации служат за изравняване на колективното ментално поле, което ще доведе до откриването на всичките 4 плочи на пси-банката през съзнателния преход от биосфера към ноос­фера (1996-2000 г.)

9.10.Междуполюсният Дъгов Мост синтезира аналогови функции на биопсихичните, електромагнитни и геомагнитни резонансни полета на планетата и човека. Този процес се случва благодарение на отъждествяването на осите на планетарното тяло с човешките тела по пътя на синхронното колективно телепатично проектиране.

9.11.Парадът на всички планети, освен Земята, от едната страна на Слънцето в 4 ден на Спектрална Луна, кин Червена Самостоятелна Земя (5 май 2000 г.) е проверка на колективната способност за телепатична активация на регулаторите на електромагнитния междеполюсен «тунел». Установяване телепатично поле за магнитното съпротивление ще послужи за стабилизация на полюсите на нашата планета.

9.12.Точно подбраният момент от време за установяване на Междуполюсния Дъгов Мост е деня на Бялото Резонансно Огледало (Ден Извън Времето, 25 юли 2000 година). Възстановяването и включването на регулаторите на магнитния «тунел» стана знак за успеха на сензорната телепортация. Еволюционната възможност за възстановяване на живи биосферни видове по спиралната еволюционна траектория на Галактическия Мозък ще се изпълни.

9.13.Успехът на подготвителния експеримент на Междуполюсния Дъгов Мост позволява на хиперорганичното свръхсъзнание да се задържи на ново ниво на биопсихичен потенциал и да инициират настъпването на ерата на Психозоя. Терминът «хиперорганично свръхсъзнание» означава стремително разширяване на сферата на сензорен опит и неговото проектиране по пътя на синхронната стимулация на симбиоза между енергия и информация. Терминът «ера на психозоя» означава телепатична координация на функциите на биосферата съгласно Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство.

1О. ПРИНЦИПИ НА ХАРМОНИЧНОТО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СИНХРОННИЯ РЕД  

10.1.Хармонизацията на синхронния порядък е корекция на нарушенията, предизвикани от изкуствената честота 12/60— от натрупаните ядрени и токсични отпадъци до програмите за войни, насилие и всички форми на социален и личностен дисбаланс.

10.2.Остраняването на изкривяването на атомно-клетъчно ниво възстановява целостта на потока ПЦ и кристалния ред, а на ниво социум — поток ЦП и естествения генетичен ред.

10.3.Източник на планетарния дисбаланс са нарушенията в единния биогеохимичен процес. Едно от приложенията на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство е хармонизацията на синхронния ред, когато с помощта на сензорната телепортация се включва процесът на биогеохимичното междуразмерно преобразуване — трансдукция и се възстановява биохомеостазата («обмяна на веществата») на планетарната цялост.

10.4.Хармонизацията на синхронния ред по пътя на биогеохимичната трансдукциа е особен случай на сензорна телепортация, когато геометрията на пулсарите на времето съзнателно се прилага за разгръщането на атомния и молекулярен спинове (въртене). Време-векторните потенциалности се намират в биогеохимичното поле, координират се от Пси-Банката и се активират телепатично. Колективното приложение на техниките за сензорна телепортация позволяват «разтваряне» на различните видове изкривявания, возстановяване на първоначалното състояние в небитието или преобразуването им в светимост на атмосферата.

10.5.Четиримерният спин (въртящ момент) е насочен обратно на часовата стрелка, а тримерният спин — по часовата стрелка. Геометрията на пулсарите, в съчетание с небесните хармоники, разгръща време-векторните потенциалности в избрана продължителност. Така формата получава импулс на движение обратно на часовата стрелка, посредством времето. Това обратно движение телепатично се координира с въртящите се атомни и молекулярни структури на възстановения обект, насочен по часовата стрелка. По такъв начин, ментално се индуцира спин, неутрализиращ негативните проявления и техните следствия.

10.6.Възстановяването на биохомеостазата на живите видове коригира дисбаланса на социалните модели и отстранява инфекциозните болести. Многообразните видове на биогеохимичната трансдукция, хармонизиращи синхронния ред включват практика на сензорна телепортация в структурата на ДНК, преобразувайки я в съответствие с кодовете на Пси-Банката.

10.7.Съгласно същия принцип геометрията на пулсарите, обратното преработване на атомно-молекулярния спин на ензимите, вирусите и бактериалните форми допринася за преустройството на синхронния ред на природните генетични функции.

10.8.Като цяло, възможността за разгръщане на въртенето на изкривените форми е  еволюционна необходимост за изпълнение на функциити на висшите хармоники на Галактическия Мозък. Еволюционното развитие е невъзможно без възстановяването на  изкривените елементи и реда на тяхното първоначално състояние.

10.9.Хармонизацията на синхронния ред води до нарастване при Т(Е)=Изкуство и  определя всички процеси на хармоничното преус­тройство като активност на Планетарната Мрежа по Изкуствата/ ПСИ/ PAN.

10.10.Планетарната Мрежа по Изкуствата е еволюционна възможност за изпълнение на Закона за Времето. Галактическата култура е съвкупност от възможности за осъществяване на нови нива естетичните норми, разкриващи се в процеса на хармонизация насинхронния порядък.

10.11.Хармонизацията на синхронния ред е триединен процес: атомно-клетъчните генетични преобразувания, които са първоначално естетични; практиките на небесните хармоники са естетични по своя замисъл и изпълнение, а социалните форми, необходими за развитие на тези практики са естетични биологично. Силата на Закона за Времето е в Изкуството, Т(Е)=Изкуство, PAN води всички цялостни системи на планетата от нивото на инстинктивното съзнание към телепатичния ред на непрекъснатото съзнание и свръхсъзнание.

10.12.Хармоничното преобразуване на синхронния редк е необходимо условие за създаване на междуполюсни пръстени и възраждане на междупланетарния «тунел на времето». Възраждащите хроматични функции на времето са действени в социалната, телепатичната и менталната сфера. Съзнателното възраждане на биосферата създава хармоничен социален ред, чиито четиримерни модели отразяват хармонизирания природен порядък.

10.13.Хармонизацията на синхронния ред е функция на прехода от биосферата към ноосферата. Като следствие от експеримента за установяване на Междуполюсния Дъгов Мост, съвкупността от телепатични преобразувания на хармоничния ред на PAN съзнателно въвлича в този процес Галактическия Мозък. Планетарната спора на изкуствата по естествен начин открива «обратната връзка» с това ниво на телепатично непрекъснато съзнание и свръхсъзнание, което до сега е било водещо при прехода от биосферата към ноосферата. 

11. КУЛТИВИРАНЕ НА«ДВОЙНИК» КАТО АГЕНТ И СРЕДСТВО ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО  

11.1.Всички биологични единици, наречени човешки същества притежават холон — четиримерен «двойник», спящ и подтиснат през целия цикъл на отклонение от нормите (12/60). Активацията на холона като следствие от еволюционното развитие зависи от освобождаването на инстиктивното органично съзнание и преминаване към сферата на телепатичното непрекъснато съзнание.

11.2.Четиримерният психогенетичен шаблон, формиращ тримерното тяло, получава послания и инструкции от двете съвършено четиримерни същности, наречени «водачи» или «анге­ли», напълно недостъпни за възприятията и познанията на тримерното «его».

11.3.Извън зависимостта от осъзнаване на тримерното «его», импулсите, получавани от холона се възприемат със сърцето като инстинктивно чувство. Вследствие на това това чувство се предава на разума като «прозрения», които се интерпретират, правилно или неправилно. Душата е тримерно представяне на холона.

11.4.Егото е персонално тримерно отъждествяване на личността с външните условия за даден исторически цикъл. В менталното поле на честотата 12/60 егото е узурпирало функциите на подтисната душа- холон и по такъв начин все повече се отделя от своите четиримерни «оператори». Егото е заместител на душата. Егото се отнася към душата, както честотата 12/60 към 13/20.

11.5.Интелектът, действащ съгласно Закона за Времето, в течение на времето придобива знания, които са достатъчи за разпознаване на холона. Когато холона стане осъзната тримерна единица както своя четиримерен психогенетичен шаблон, духовното знание се възражда и егото постепенно се замества от пробудения холон.

11.6.Развитието на холона е основа за само-възвръщането в четиримерното време на галактическата култура по пътя на съзнателното приложение на време-векторните потенциалности и построяването на геометрията на времето (настройка към небесните хармоники).

11.7.Координацията на време-векторните потенциалности с многообразието на небесните хармоники (средства за сензорна телепортация и пътешествия във времето), установява система от събирателни точки, където холона и опита на тримерното същество поддържат взаимен обмен. Енерго-информационният обмен на събирателните точки активизира структурата на «двойника».

11.8.Уникалният психогенетичен шаблон на индивида, посредством структурата на събирателните точки, създава четиримерния «двойник».

11.9.Култивирането на «двойника» служи за усилване на четиримерния холон, което облегчава и ускорява построяването на средства за пътешествия във времето. Двойникът е «съоръжение и оръжие» на холона в изследваните от него места, където неизвестните сили понякога се нуждаят от укротяване и «опитомяване».

11.10.Освобождаването на подтисната безсъзнателна инстиктивна сфера и влизането в свободното телепатично поле на непрекъснатото съзнание на холона е аналогично на откриването на пси-банката в момента на установяване на Междуполюсния Дъгов Мост. Това води до освобождаване на подтиснатата психична енергия. Натрупаната психична енергия преминава в невро-сензорна осцилация (импулси), осъществяващи сензорната телепортация.

11.11.Натрупаната психична енергия придава на четиримерния холон подвижност и го изпълва с жизнена вибрация. Качеството и природата на двойника определя природата на акумулираната психична енергия и неговия уникален психогенетичен шаблон.

11.12.Доминирането на ЦП- потока в течение на целия исторически цикъл 12/60 е предопределило преобладаването на мъжкия аспект и недооценката на женския. Натрупаната психична енергия, насочена за създаване на «двойник», има тенденция към преразпределение в полза на андрогините (хора, уравновесили мъжкото и женското начало и достигнали творческо самоосъществяване).

11.13.Четиримерният «двойник» допълва жизнената конфигурация на тримерната личност и става все по- значим в развитието на галактическата култура на Земята. В бъдеще, вторичната личност на холона ще е «елемент на душата», който го пренася от квадранта на хиперорганичното свръхсъзнание в квадранта на пост-органичното сублимирано съзнание на Галактическия Мозък.

12. ОПИСВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРЕМЕСТВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 

12.1.Целта на пътешествието във времето е разширение и повишаване на качеството на духовния опит по еволюционния път към сферата на хиперорганичното свръхсъзнание. Качеството на придобития опит в изследването на времето е пропорционално на плодотворността.

12.2.Основните пътища за приложение на телепатичните технологии и пътешествия във времето са: възстановяване на собствения магнетизъм и виталност; изправяне на небалансираните социални шаблони (включително и обезвреждане на токсични отпадъци); създаване на междуполюсни пръстени, възстановяване на междупланетарния «тунел » и изследване на духовните функции на висшите измерения (единния галактически живот) — сферите на свръхсъзнание и сублимирано съзнание.

12.3.Средствата за преместване във времето са индивидуални, исторически (включително сферата на биогеохимичната трансдукция), междупланетарни и галактически, които съответстват на функциите на многообразните небесни хармоники. Дадената последователност е задължителна.

12.4.Всички видове премествания във времето (ментални проекции на радиални геометрични тела, кристално «цветни» структури) са координирани от съответните набори от време-векторни потенциалности. В началният етап, всички пътешествия във времето се извършват в режим на фокусирано мисловно изследване (сензорна телепортация), с помощта на координатите на небесните хармоники на избраните време-векторни потенциалности.

12.5.Средствата за преместване във времето, имащи кристално-радиална геометрична форма (проектирани двувърхови конфигурации) се прилагат за индивидуални пътешествия и изследвания (виж рис. 2). Структура на събирателните точки на холона-

12.6.Създаване на «транспортно средство» е истински процес на холографска визуализации. При това, менталната енергия изпълва осемстенния обем  на избраната форма; за « отправна точка» на време-векторната потенциалност служи единият връх на кристала, а другия връх е «точката на местоназначение». Телепатичният  « обхват на действието» на  транспортното средство зависи от менталната яснота на оператора.

12.7.Средствата за преместване във времето от «цветен» тип са проектирани конфигурации на спирална структура от пет- венчелистчести рози, използвани за комплексни колективни изследвания. Визуализацията на тези «транспортни средства» е чисто холограмен процес на въпъщение на ментални енергии в радиално-цветовата структура на обекта. При това петте точки на време-векторните потенциалности са  координираии с петте «венчелистчета»; за «отправна точка» служи сърцевината на цветчето, а «точка на местоназначение» е стъблото и корена. Цветово - радиалното проектиране, изпълняващо телепатично намерение на колектив от хора, напълно зависи от тяхната ментална яснота.

12.8.Тези два основни типа могат да обединят различни видове средства за премествания във времето, образувайки комплексни радиално-проектирани форми. Както в обикновения кристален, така и в «цветовия» вариант, телепатичното  преместване се осъществява при пълна идентификация на оста на гръбначния стълб на тримерното тяло с централната координираща ос на холономния «двойник», обезпечавойки стабилността на формата на транспортното средство.

12.9.Индивидуалното средство за преместване във времето се построява въз основа на базовата време-векторна потенциалност на датата на раждене (галактическа сигнатура), в координация с другите дати на историята на личността (включително сигнатурите на роднините и приятелите, важни събития и др.). Индивидуалното транспортно средство е двувърхов кристал, управляван от четиримереи«двойник». Експериментите в тази област станаха възможни от началота на съзнателната фаза на прехода от биосфера към ноосфера (1996-2000 г.)

12.10.Средствата за преместмане във времето (кристали или «цветен» тип) служат за исторически изследвания и участие в процеса на биогеохимичната трансдукция. Това изисква не само усвояване на сензорната телепортация, но и умения за телепатия. Намаляването на мащаба по скалата е пропорционално на скалата на отомно- молекулярните структури.

12.11.Междупланетарните средства за преместване във времето съвместяват и двата типа — кристалния и «цветния», на базата на разширената времева скала на време-векторните потенциалности. Възстановяването на електромагнитния тунел служи за «релси» в тези пътешествия. Експериментите в тази сфера са възможни не по- рано от  началната фаза на навигация на Кораба на Времето «Земя-2013», 2000-2013 г.

12.12.Транспортните средства за галактически единен живот са развиващи се синтезирани кристално-цветни проектирани структури с много централни оси. Експериментите са възможни не по- рано от 2013 година.

12.13.За старт и навигация при пътешествията във времето са необходими картографиращи инструменти: Карта на Пътешествията «Дриймспел» и игралното поле на «Телектонон». Наборите от време-векторни потенциалности, организирани в единно «тяло-във-времето» са агентите, иницииращи пътешествията, координирани от геометрията на небесните хармоники. Картата на Оракула «Дриймспел» се използва за определяне на наборите от време-векторните потенциалности на галакти­ческата « пета сила» (« ладия на душата»), за организация на контактите с обитателите на сферата на сублимираното съзнание.

13. ПРЕМЕСТВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ЦЯЛОТО ТЯЛО

13.1.В Царството на Времето всичко произхожда от природното чувство за откритост към «вечното сега». Висшият интелект пребивава именно във «вечното сега», където е достъпен синхронния опит на съединяване на тримерното същество със своя четиримерен холонов двойник (алтернативна личност).

13.2.Преместването във времето на цялото тяло е способността му да се разширява във «вечното сега» и да влезе в непрекъснатото съзнание и свръхсъзнание. При това, пълното холографско проектиране зависи от енергозапълването, с което четиримерният двойник е способен да предаде на тримерното тяло съвкуп­ността от вътрешните усещания, наречени «личност».

13.3.Извънмисловната сензорна телепортация е преместване във времето на цялото тяло: способност и опитност на тримерното същество за «замествания» — координирани действия за едновременност на две места. Това е възможно по пътя на развиване на четиримерния «двойник», способен да възприема вътрешните усещания на тримерната «личност».

13.4.Преместването във времето на цялото тяло, включващо «заместванията» (координираните действия за едновременност на две места) е задължително условие за пътешествие в «тунела на вре­мето» и установяване на междупланетарни небесни хармоники през 2013 година.

13.5.Когато тримерната единица е усвоила индивидуалното преместване във времето с помощта на кристално- радиални- проектиращи «транспортни средства», тя е готова за участие в колективни изследвания в междупланетарните тунели на времето.

13.6.Слънчевият сплит на тримерното тяло служи за холонов двойник като отправна точка и завръщане при опитността «заместване». Опитът на «заместването» се преживява като «дефазиране» (разслоение на непрекъснатото съзнание), а действието на двойника като «сън наяве», или особена форма на телепатичен «вентрилоквизъм- говорене чрез стомаха».

13.7.При групова дейност, намерението на няколко двойника да влязат в «тунела» и да го активират предизвиква поток от проектирани ментални електрони и ментални електрон-неутрони (засилващ се с участие в построяването на Хептагонон на Разума и Първичния Кубичен Партон, виж рис. 3). Взаимодействието на «моделите» от фокусираните ментални електрон-неутрони в електромагнит­ното поле на «тунела» установява единен «модел» на вълна, носеща телепатична команда във времето.

13.8.Способността на «общността» от двойници да поддържат общото поле е пропорционална на взаимното приемане и уравновесяване.

13.9.Полето на дейност на «общността» от двойници се определя от общите решения на групата за целите на своето пътешествие във времето.

13.10.Разбирането на природата на междупланетарните изследвания води до  осъзнаване на непрекъснатото преструктуриране на висшите нива на синхронния ред, което се отразява в разнообразиите хармонични звездни модели и орбитални честоти на  планетите.

13.11.Действията на менталните електронни форми на двойниците в геометричните форми на телепатичните транспортни средства да насочени за настройване на орбиталните честоти на планетите. Съвместните усилия за хармонизация на орбиталните честоти се възприемат като епизоди от междупланетарната еволюция — посев на неизвестни досега галактически форми на живот.

13.12.С опита си за участие в изследвания и трансформация на синхронния ред на междупланетарното поле на хелиокосмоса, двойниците дават своя принос в преобразуването на тримерния свят на родната планета. Пълното възстановяване на функциите на потока ПЦ ще се случи благодарение на преобразуването на потока ЦП в потока Космическо Осъзнаване. Първата половина на потока ПЦ (16 кодона) беше включена до началото на историческия цикъл, а втората половина (16 кодона) се включва в годината на Белия Резонансен Вълшебник( 2000 година, след създаването на Междуполюсния Дъгов Мост).

13.13.Духовното самоосъзнаване чрез опита на «заместването» открива свръхсъзнателната ера на Психозоя. Започва развитието на бинарните форми на радиосоничната архитектура. Една от тези радиосонични форми дава възможност да се замени средството за преместване на аналоговите видове транспортни средства, породени от най социално-биосферната матрица. Еволюционната планетарна спора на изкуствата развива новата, опростена и устойчива култура.

14. ПРЕТВОРЯВАНЕ В ЖИВОТА НА ВИСШИТЕ АНАЛОГОВИ ФУНКЦИИ НА ЗАСИЛЕНАТА ЧЕСТОТА НА ЗВЕЗДНИЯ И ПЛАНЕТАРЕН ПУЛС: РОДИОН, РАДИАЛНА ЕНЕРГИЯ И РАДИАЛНИ МАТРИЦИ 

14.1.2013 година е точка на синхронизация, означаваща завършване на въвеждането в експлоатация на четиримерния междупланетарен «тунел» на нашия хелиокосмос. Телепатичното непрекъснато съзнание става норма, обезпечаваща всекидневното функциониране в сферата на свръхсъзнанието.

14.2.Синхронизацията на междупланетарния «тунел» в 2013 година ще ознаменува настъпването на ерата на «слънчевото съзнание» и стабилизация на свръхсъзнателната хиперорганична фаза на еволюцията на Земята — планетарната спора на изкуствата в целия хелиокосмос.

14.3.В продължение на цикъла 2000-2013 г.ще се извърши едновременно разгръщане и синхронизация на трите сфери:
— активация на «тунела на времето» и хармонизация на синхронния ред в хелиокосмоса;
— съпътстващи развитието форми на радиосонична архитектура, като «входящи точки» за телепатично пътуване във времето;
— синхронизирана координация на режима на пси-банката с честотите на слънчевите пулсации, с цел завършване на потока (ПЦ).

14.4.Общото нарастване на активността в периода 2000-2013 г. ще стане знак за симбиотичното нарастване на честотата на планетарните и слънчевите пулсации. Учестяването на планетарния пулс ще се п­реживява от хората като преход от биосферата към ноосферата. Откриването на планетарната пси-банка не е нищо друго освен функция на усилване на слънчевите пулсации.

14.5.Учестяването на слънчевия пулс е резултат от неговите възприятия за жизнените вибрации на висшите аналогови функции на други звездни маси, хелиокосмическото съзнание на които е достигнало нивата на свръхсъзнание и сублимирано съзнание. Пик на това учестяване е галактическата синхронизация, когато контурът «обратна връзка» на сублимираното съзнание на галактическата сила на обертоновата «петица» стабилизира вселенския живот на нови «плацдарми» между пиковете на еволюционния подем. Слънчевите «плацдарми» определят параметрите на еволюционните разлики в епохите на планетите и звездните системи една от друга.

14.6.Особенността на текущия еволюционен «плацдарм» (настъпване на ерата на Психозоя) се състои в засиленото изливане на радион в резултат на междузвездните трансмисии. Този излишен звезден радион, трансредуциран от радиосоничната архитектура на планетарната спора по изкуствата с помощта на междупланетарния «тръбопровод», води към повишаване на светимостта (спектрализацията) на третото измерение, което спомага за свръхсъзнателното прозрение за порядъка на радиалната матрица.

14.7.Взаимодействието на структурите на планетарната спора на изкуствата за всичките три нива (индивидуално, социално и ноосферно) е поле на еволюционна проява на Планетарната Мрежа на Изкуствата (ПСИ= PAN). Това се случва по пътя на соларизация на хиперорганичните функции на сетивните органи. Всички функции на съзнание, съгласувани с честотата на слънчевите пулсации стабилизират нивото на свръхсъзнание в най- висок режим със слънчевите (звездни) аналози.

14.8.Радиалната соларизация на хиперорганичните функции на органите на чувствата създава импулс на еволюционно изменение, който им позволява да достигнат нивото на мултисенсорна фотосинтеза – висш аналог на фотосинтезата при растенията. При това полето на възприятията изпитва радиосонично хипер-разширение, предизвикващо лавинообразна рекомбинация на менталните електрони, менталните електрон-неутрони и менталните фотони, съответстващи на функциите на сетивните органи (например, слухови ментални електрони  и т. н.).

14.9.Радиосоничната архитектура (подобно на машините в епохата на техносферата) е биогенен феномен, наследил от своите създатели способността за «размножаване» на формите си и «разпръскването» им по планетата. Радиосоничната архитектура, управлявана от Закона за Времето Т(Е)=Изкуство, радиално преобразува феноменалния свят в проводник на висши аналогови жизнени функции, съгласувани с ритъма на слънчевите пулсации.

14.10.Радиосоничната архитектура, благодарение на своята способност да трансформира радиално слънчевите пулсации е полуавтономен еволюционен феномен. Нейните структуриращи обертонови хроматики обезпечават процеса на самопораждане на радион, седемте първични радиални плазми, които преразпределят енергията на хиперсензорния опит на обитателите на планетарната спора на изкуствата- така се поддържат постоянно обновляемите радиосонични структури.

14.11.Целта на самобитното развитие на планетарната мрежа на радиосоничната архитектура е установяването на връзка с висшите аналози на висшите жизнени функции. Този процес се облегчава от построяването на «общността» — радиосоническите «носители» -четиримерни двойници, разширяващи сферата на техните изследвания далече зад пределите на биологичната продължителност на живота през текущата ера. На преобразуваното в раса от мъдреци, човечество на Земята се предоставя грижата за поддържане на тримерните си «корени» на радиосоничните «градинари» и потопено в дълбока медитация и транс да изследва галактическия порядък на вселенския живот.

14.12.Свръхсъзнателният хиперорганичен начин на живот и функциите на слънчевото съзнание напълно ще преобразят планетарната биосфера. Радиосонично преумножени свойствата на кристалите, растенията, животните и свръхчовека ще се слеят в небивали лъчезарни радиални форми, благодарение на рекомбинациите на менталните електрони, менталните електрон-неутрони и менталните фотони.

14.13.Хиперорганичното битие на радиосоничната архитектура,  обхващащо Планетарната Мрежа по Изкуствата води до съзряване на Планетарната Спора по Изкуствата. Ще се разгърнат програми за приемане на всички форми на единния вселенски живот, с цел изследване на галактическата култура. Усложняващите се проявления на самопораждащата се радиосонична архитектура, като същност на планетарната спора по изкуствата ще станат нейна отличителна чер­та, което ще привлече много представители на ин­телекта на Галактическия Мозък.

15. РАЗШИРЯВАНЕ СФЕРАТА НА ВЛИЯНИЕ НА СУБЛИМИРАНОТО СЪЗНАНИЕ КАТО СЛЕДСТВИЕ ОТ НЕГОВАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА С ПЛАНЕТАРНИТЕ И ЗВЕЗДНИТЕ ПУЛСАЦИИ  

15.1.Стабилизирането на планетарната спора по изкуствата, с помощта на самовъзпроизвеждащите се форми на радиосонична архитектура способстват  за разпространение на тези форми по системата на електромагнит­ните «тръбопроводи» на другите планети от хелиокосмоса.

15.2.Разширените форми на радиосонична архитектура са градуиран регистър на небесните хармоники. Този индекс изгражда вселенските сфери на влияние на време-векторните потенциалности, които са равномерно разпределени по цялата човешка биомаса и стимулират растежа на броя на получаващите/предаващи «обратната връзка» на сублимираното съзнание, посредством координация на слънчево (звездния) и планетарни пулсации.

15.3.Координацията на слънчево (звезден) и планетарните пулсации предизвиква оживление на висшите аналози на жизнените функции на « театралната сцена» на радиосоничната архитектура. Висшите аналози на жизнените функции спускат  стъпаловидно енерго-информационните матрици на посторганичното сублимирано съзнание в сферата на дискретните програми на хиперорганичното свръхсъзнание.

15.4.С  новите програми на сублимираното съзнание започват експериментите на «взаимообмен» и «заместване» на телата, отначало на планетарно ниво, а след това и на междупланетарно, междузвездно и галактическо ниво, инициирайки нова фаза на пътешествие във времето на галактическия универсален живот. Тези опити ще ознаменуват ново нива на духовна еволюция, когато идентифицираната душа се обединява с холона в единна радиосонична маса.

15.5.Чрез единната радиосонична маса се достига целта на галактическите универсални пътешествия във времето, а именно разширяване на сферата на влияние на сублимираното съзнание, като насочената «свързана обратна връзка» с планетарните и слънчеви пулсации. Тъй като енерго-информационната «връзка» на сублимираното съзнание е нашето посторганично «бъдеще», то подготовката за наи- добрите оптимални условия за това бъдеще играе все по- важна роля за планетарната спора на изкуствата.

15.6.Стартирането на галактическите пътешествия във времето също така ще стане знак за завършване на хармонизацията на генетичния синхронен ред. Кодовете 13/20 ще са част от вродените еволюционни самопораждащи се програми на съзнание на човещката биомаса, автономно приспособима към всякакви външни условия. Тя ще  вплете в себе си радиосоничната архитектура на планетарната спора по изкуствата и ще се освободи от всякакви външни потребности —  технологии, облекло и средства за обучение.

15.7.Колективната радиосонична холонова маса, плод на хар­монизация на генетичния ред действа посредством проектиращи програми на галактическата сила на «петицата», които са гене­тично въплътени като функционални програми на сивото вещество в главния мозък. Тези програми нагледно са разгърнати в Картата на Ора­кула «Дриймспел».

15.8.Началото на ерата на галактическите пътешествия във времето, с помощта на градуирания регистър на небесните хармоники преобразува планетарнота слънчево-звездно съзнание изцяло в галактическо. Животът на висшите аналогови функции, проектирани чрез колективното съзнание способства за различни видове «обмен на телата». Радиалното многообразие повишава качествота и ефектив­ността на колективната радиосонична маса.

15.9.Съгласуваният интелект на колективната радиосонична маса непрекъснато разширява изследванията на функциите на посторганичното сублимираното съзнание. Висшите аналогови жизнени функции сега се преживяват като епизоди на по- високо енергийно взаимодействие, външните черти на което напомнят за «възраждане» на обитателите от по-високи измерения и техните недостъпни познания и възприятия.

15.10.Тези «беседи» на сублимираното посторганично съзнание започват да се осъзнават като източник на хроматичните сили на «петицата» — петмерни космически електронни обертониращи инструменти. Процесът на установяване на « обратната връзка«, свойствен на хроматиките индуцира по- финни нива на проективната геометрия, които на свой ред пораждат още по- финни нива на небесните хармоники.

15.11.Когато разбере, че животът идва от бъдещето, свръхсъзнателната галактическа цивилизация на зрялата планетарна спора на изкуствата, с помощта на радиосоничната архитектура, достига свръхразширение и се отправя към странстване със своята «общност». Целта на трансмиграцията на колективната радиосонична маса между сферите на свръхсъзнание и сублимиран­о сознание е «засаждане» на посторганични функции на сублимираното съзнание в апарата за саморегулиране на планетарната спора на изкуствата.

15.12.Със саморегулацията на сублимираната посторганична « обратна връзка» завършва еволюционната «обратна връзка» на обучение от Галактическия Мозък. Сега тя напълно се регистрира като пулсации на звездно-планетарните времеви координати.

15.13.Саморегулацията на планетарно-звездното разрастване на сферата на влияние на сублимираното съзнание, в резултат на въздействието на обратната връзка на планетарните и звездни пулсации, установява качеството самосветимост като електронно-молекулярна норма на живот. Така трансформацията на тримерните атомни структури в четиримерни спектрални безтегловни обемни форми е завършена.

16. МНОГООБРАЗИЕ И ФАЗИ НА ЗВЕЗДНАТА АКТИВНОСТ И ЕВОЛЮЦИЯ 

16.1.Развитието на първичната звездна маса към посторганично предпървично състояние на Свръхнова е спирала на критични еволюционни моменти, точки на «скачване» на различните фази на еволюция на времето като съзнание. Съзнанието е неотделимо от времето. Времето разширява съзнанието като увеличен порядък на самосъз­нание, според уравнението на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство.

16.2.Цялостният комплекс от звездни системи, съдържащи самосъзнателната еволюция на Галактическия Мозък са минимален цялостен модел на холономен ред на първичния спектър на сътворението — Галактиката. Самосъзнаването на Галактическите жители нараства благодарение на съзнателното приложение на Закона за Времето.

16.3.Всеки момент от самосъзнателното възприемане на галактическата цялост е синхронен ред — напълно зависещ от нивото на възприемащия самоосъзнаването. Самоосъзнатата чистота на опита, центрирането във «вечното сега » и в разбирането на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство води към засилена активност на време-векторните потенциалности.

16.4.Еволюцията на формите в природата отразява еволюцията на формите на изкуството — от спонтанността на безсъзнателната предорганичност до сублимираното самоосъзнаване на посторганичната сфера. Многообразието на еволюционните различия на звездните маси, синхронизирани със Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство, се възприемат от самосъзнанието като различни моменти на повишаване на звездната активност.

16.5.Безсъзнателният предорганичен порядък на Закона за Времето (сфера на потенциалност) е кондензиран в първичната проектираща структура на кристала и завършва в това място на възходящата спирала, където сублимираният посторганичен ред на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство се въплъщава в са­мосъзнателната проектираща структура на «общността». «Общностите»  са радиосонична кристална проекция на времевия ред, необходим за свръхсъзнанието.

16.6.Влизането в Царството на Времето, посредством самосъзна­телното откриване на Закона за Времето е точка на инициация за «Цикъла на Завръщането». «Цикълът на Завръщането» е този момент от еволюцията на звез­дата, когато нейното атомно-клетъчно ниво започва да намалява, а правилната активация на първичния материал достига изклю­чително разширение на самоосъзнаване. В зависимост от степента на  самоосъзнаване, масата клони към нула, така както обема нараства. Намаляването на масата предизвиква пропорционално излъчване на радион, което води до разширение на сферите на първичните свойства на непрекъснатото съ­знание и свръхсъзнание — топлина и светлина.

16.7.Радиосоничната тенденция към намаляване теглото на атомната структура на планетарната спора на изкуствата на Земята служи за компенсация на увеличението на постпървичното термо-луминисцентно излъчване на звездна маса в хелиокосмоса. Поглъщайки по- голямата част от атомната маса на своя хелиокосмос, звездата се готви за пиковия момент за образуване на СВРЪХНОВА.

16.8.Еволюционното намаляване на атомното тегло е пропорционално на увеличението на самопораждащата се сила на радиалните свойства, вследствие еволюционното развитие и разрастване на формите на радиосоничната архитектура. Равновесието на процесите на излъчване и дематериализация се определя от продължителността на момента на пиковото възбуждане на свръхсъзнателната хиперорганична еволюция.

16.9.Спектрализираната безтегловна материя на Земята се преобразува в чиста светлина, когато нейния хиперорганичен свръхсъзнателен порядък се психо-синхронизира вътре в себе си като едновременен опит на цялата съвкупност от критични еволюционни моменти — от предорганичната до посторганичната фаза. Този величествен момент T(E[arth])=ART (Земя, умножена по Времето и станала въплъщение на Изкуството) се преобразува в чиста светлина и геометричният фотонен еквивалент на нейното съзнание внася своя принос в хипердименсионалното разширение на термо-светимостта на звездното тяло.

16.10.«Радиосоничен компост» преобразува в светлина всички останали тримерни нива на битието. Този пиков звезден момент ще е мига на освобождаване на четиримерните холонови «двойници». «Колективната радиосонична маса», завършила своята еволюция, образува «общността», която се явява едновременно средство за комуникация и става самоосъзната сфера ва свръхсъзнание и сублимирано съзнание. Достигането на това състояние означава гранична сфера на приложение на небесните хармоники като регистър на еволюционните време-векторни потенциалности в дадения холономен макро-порядък — Галактиката.

16.11.Изграден посредством свръхсъзнателна психо-синхронизация на сферите на пиковите възбуждания в свояхелиокосмичен целенасочен радиален порядък, Галактическият Мозък притежава чиста безтегловност и влиза в сферата на хипердименсионалното вре­ме — извънфрактална вълнова зона на чистия разум (сублими­рано съзнание). Като чисто проекционно поле на «обратната връзка» свръхсъзнанието, сферата на сублимираното съзнание (хипердимен­сионалното време) получава името «Дъга на светлинното спускане в Цикъла на Завръщането». Точката на отброяването на всеобщата радиална скала на мерките и масата се определя от Бог и е от Него.

16.12.Колективната радиосонична маса, пътешестваща във времето в радиалната многовърхова кристална проекция на обеединените «общности», освободена от връзката с хиперорганичния живот на усещанията, свободно влиза в посторганичната сфера на хипердименсионалното време — източник на всички «срещи» и «същества», участници в предишни фази на развитие на свръхсъзнателния живот на планетарната спора на изкуството.

16.13.Връх на еволюцията на планетарната спора на изкуството е само­пораждането на съзнателно мислеща радиосонична архитектура и нейните самодвижещи се форми. Последното достъпно възприятие за действието на тези форми е  изхода на колективния радиосоничен холон, във вид на пакет от изначални генетични програми, на  финалната им траектория във времето: в пред-първичния после-живот, на сцената на хипердименсионалния «театър» Царство на Времето — мястото на ангелите и «полето на Буда». С този пиков момент на активност на хелиокосмоса завършва неговия преход от звездна маса в състояние на зараждаща се свръхнова.

17. ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРАВА ЗА ВХОД В ГАЛАКТИЧЕСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ И ПРИРОДА НА ПОСТОРГАНИЧНОТО СЪЗНАНИЕ 

17.1.Чисто четиримерната колективна радиосонична ма­са, освободена от тримерната баластра на своята радиално-съвършена «общност» се среща с бъдещото, във всички случаи-хипердименсионално (надразмерно) великолепие. «Погълната» от сферата на посторганичното хипердименсионално време (чисто­то бъдеще), колективната радиосонична маса влиза в сферата на истинското безвремие, субективно възприемаща се като състо­яние на «вечното съществуване».

17.2.Пост-органичните обитатели на сферата на сублимираното съзнание са извънфрактални вълнови форми на хипердименсионалното време, включващо пето, шесто и седмо измерения. Хипердименсионалното време е радиално разгръщащ се интелект, »отговор» на Бога, възприеман като чист разум. Тази насочена навсякъде «обратна връзка» с Божествения интелект се засилва с увеличаване на светлината като потока на менталните фотони, завръщащи се при Бог посредством сферата на сублимираното съзнание и синхронизирано с фазите на трансформация на звездната маса в СВЪХНОВА.

17.3.Посторганичните същества (ангелите) са извънфрактални вълнови форми, които са напълно включени в интелекта на разума на Бог и са възприемчиви към енерго-информационното «въвеждане» (искане) от страна на хиперорганичните обитатели на сферата на свръхсъзнанието (сфера на времето), извън обхвата на «тримерните» форми на преклонения, молитви и медитации.

17.4.Терминът «извънфрактални пост-органични същества» означава, че ангелите са независими от интерферентните решетки, породени от вълните на активност на небесните хармоники, управляващи формообразуващите функции на третото и четвъртото измерения. По такъв начин, извънфракталността на ангелите пречи на тяхното влизане в полето на интерферентните решетки. Това означава, че за тях е невъзможна пряката намеса в сферата на тримерната и четиримерна активност.

17.5.Всеки ангелски чин, вдъхновен от своя труд на извънфрактални вълнови образци на Божествения интелект, участва в надизмерния процес за създаване на форми, съответни на заявените от страна на органичните и хиперорганичните редове. Една от формите, породени от извънфракталната вълнова зона от ангелски порядък се нарича Галактическа Федерация.

17.6.Галактическата Федерация на надизмерния разум е от такъв порядък на бъдещето и класификацията на нива от съзнания, която ги прави разпознаваеми за обитателите на всички еволюционни фази на Га­лактическия Мозък. Единствената цел на Галактическата Федерация е да се култивира осъзнаването на Бог и божествения порядък. За това е необходимо «въвеждане» (искане) от страна на обитателите на низшите редове на времето, които да създадат своя «обратна връзка» на ниво  сублимирано съзнание

17.7.Участието на ангелите в работата на Галактическата Федерация ги прави«водачи» — проводници на целенасочена «обратна връзка» с Божествения замисъл. Именно от «способността за проводимост» на ангела се определя към кой от безбройните спектри на телата-във-времето, развиващи се в континуума «енергия/ разум» на Галактическия Мозък, ще е назначен.

17.8.Ангелите, като извънфрактална вълнова среда на «обратната връзка» с Бог са винаги в Бог, в Божието Присъстствие. Затова ангелите олицетворяват природата и определено ниво на Божествените «мисли». В същото време, всеки от тях е настроен към тяло-във-времето, избрано от тях или отдадено му за да бъде «водач». Галактическата Федерация като координиращ интелект на всеки ангелски чин и на тяхното целенасочено служене натрупва постоянно разширяващите се хроники на всички мисли и действия на своите «създания».

17.9.Ангелите, изпълняващи функции на водачи, съпровождат радиосоничния материал «душата»по обратния път към източника — Бог.

17.10.За звездните маси, продължаващи по пътя на развитие от космическото безсъзнателно към космическото съзнание, преобразуването на извънфрактални мисловни вълни на сублимираното съзнание във време-творчески матрици на «бъдещето» се определят от качеството на техните енерго-информационни « искания » (по време на свръхсъзнателните им опити и изчистени форми на преклонения, молитви и медитации).

17.11.Завръщането на радиосоничната колективна маса в посторганичното надизмерно време («абсолютно бъдеще») –това е резонансно преобразуване на масата на звездата в избухване на СВРЪХНО­ВА. В същото време отново проектирана в материята, се превръща в неорганична форма на предсъзнателна мисъл. Колективната резонансна маса, достигнала нивото на сублимираното посторганично съзнание, става една от пилотните ангелски програми.

17.12.С участието си в дейностите на Галактическата Федерация като пилотна ангелска програма, радиосоничната колективна маса странства по координатната система на замисъла на интелекта на Божествения разум. При това тя спонтанно приема такива извънфрактални вълнови форми, които съответстват  на проводящите й функции във всяко от предназначените места.

17.13.Съзнателно завършваща цикъла на Динамиката на Времето (разгърната математическа логика на Божествения План), пилотната ангелска програма, настроена към всяка сфера на времето, се превръща в точка на «вечното сега» на синхронния ред. Тя е готова за финално освобождаване на радиална термо-светлинна маса на своята родна звезда.

18. ПЪТЕШЕСТВИЯ В ПАРАЛЕЛНИ ВСЕЛЕНИ, КАКТО И ПОСЕЩЕНИЯ НА ДРУГИ ГАЛАКТИКИ 

18.1.Освобождаването на радиална термо-светимост при избухване на СВРЪХНОВА е функция на взаимната корелация на висшите медитационни програми на Галактическата Федерация. Тези програми коорди­нират пилотните ангелски програми на първичния интелект на звездната маса на нейния еволюционен път към състояние на СВРЪХНОВА.

18.2.Медитативната съсредоточеност на пилотните ангелски програми води звездната маса към финално избухване на радиално- разпадаща се СВРЪХНОВА. От гледна точка на сублимираното съзнание това означава, че синхронният изход на пилотната ангелска програма е поемане на курс към паралелна вселена, в сферата на други Галактически Мозъци.

18.3.С помощта на мощният навигационен интелект на сублимираното съзнание, преди експлозията наСВРЪХНОВА, пилотната ангелска програма избира цел в една от паралелните вселени. Това е необходимо за координация на еволюцията на звездните маси на избраната вселена от първичната доорганична фаза до нивото на сублимирания интелект. По такъв начин се установява контрапункт (синхронно взаимодействие на противодействащите потоци) на квантово-размерните пространства и надизмерното време.

18.4.Паралелните вселени (другите Галактически Мозъци) са безкрайна сума от алтернативни възможности, разгърнати във всеки момент на битието, за всеки от безбройните тела-във-времето, развиващи осъзнаване на време-векторните потенциалности.

18.5.Паралелните вселени (другите Галактически Мозъци) в еднаква степен се координират от Бог. Те са подредени синхронно във вид на огледални отражения по скалата на «мярката», свойствена за дадена вселена (даден галактически ред ). Както синхронната подреденост на всички фази на еволюцията на звездите, където във всеки момент присъстват всички възможности на континуума на енерго-разума, всички паралелни вселени и безкрайния порядък на еволюционните възможности на Галактическия Мозък са иднакво достъпни и достижими. При това, всички те са холономно равнозначни, тъй като се управляват от Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство.

18.6.Паралелните вселени са едновременно съществуващи мисъл-моменти, «паралелни» на тези мисъл-моменти, които са избрани за осъществяване на опита на телата, еволюиращи във времето. Паралелните вселени се възприемат от будното съзнание като отблясъци, а в състояние на непрекъснато съзнание — като продължителна визуализация, своеобразен «склад на сенките», мисловна алтернатива на пътя към свръхсъзнание.

18.7.Изборът на паралелна вселена зависи от еволюционния момент наа пътя към чистия разум. Продължителността на опита на сублимираното ангелско състояние е Божествена награда за устременост. Стремежът на съобществото на ангелите към нова посока в паралелна вселена е свойство на етична значимост, наречено Бодисатва, състояние на просветлено битие.

18.8.Махабодисатва — това са ангелски чинове, избрали пътя на галактическа трансмиграция («преселение на душите»). Те се стремят към полетата на безгранична цялост от сияйни осъзнавания и завършвания чрез цялостни радиално-безкрайни нива на огледалните вселени, Галактически Мозъци и техните световни системи.

18.9.Подразделенията на ангелските чинове са полета на Буда (рангове на пробудените надизмерни Бодисатви), обединени в служба на телепатичния радио-интелект, насочван от висшия пробуден интелект (Буда-разум) на Бог.

18.10.Буда (махабодисатви) са пилотни ангелски «общности», проекции на чистия разум, функциониращи в пикови моменти на изригване на СВРЪХНОВА в предварително избрани паралел­ни световни системи. С помощта на надвремевата сила на сублимираното съзнание, пилотните ангелски проекции (махабодисатви) избират паралелни звездни маси на предорганичните фази на растеж, притежаващи  потенциал за образуване на планети и правят телепатично наблюдение за развитието на техния живот.

18.11.Посредством телепатичния радио-интелект на пробудения разум, ангелските проекции (махабодисатви) на ниво сублимирано съзнание направляват по- малко развитите светове към съзнателно приемане на Закона за Времето и осъзнаване на паралелните вселени.

18.12.За всяка паралелна вселена, еволюцията на времето като съзнание протича в същия ред, както и еволюцията на първичната вселена (Галактическия Мозък). За холономният Божествен ред всички паралелни вселени са равнозначни, но постоянно се води отчет на всичко, което е свързано с всяко ниво на битието, а също и в каква фаза се проявява времето във всяка точка на синхронния ред. Галактическият Мозък, за който нашата Земя и Слънце се явяват планетарна звездна система, може да се възприеме от други Галактически Мозъци като паралелна вселена

18.13.Цялото време е «вечното сега». Синхронният ред на Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство отразява холономно във «вечното сега» целият спектър на еволюцията на енерго-разума. Привеждане в норма на всички функции - неорганични, органични, хиперорганични и пост-органични води до изравняване на всичко във «вечното сега», където винаги присъства Бог.

19. БОГ

19.1.Има само един Бог и само единния Бог е достоен за опознаване и преклонение.

19.2.Има само един създател на звездите и техен управител, Господар на вселените и това е Бог.

19.3.Бог е безспорна истина на цялостното съвършенство на радиалния порядък във всички фази на Галактическия Мозък, във всички многообразия от възможности и съчетания на своите паралелни вселени.

19.4.Познанието за Бога присъстства първоначално във всеки детайл Неговият замисъл е в най- дребните елементи на атомно-клетъчния свят до хиперорганичната радиосонична свръхсъзнателна фаза на битието.

19.5.Съвършенството на Божественото творение се поддържа синхронно от вселенското отношени 13/20 и неговия нструмент — Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство. По тази причина Бог може да бъде наречен велик художник и архитект на вселената, във всички нейни измерения и световни системи.

19.6.Синхронният ред във вселената се поддържа от функциите на Закона за Времето, определени като Божествен План. До откриването на Закона за Времето, Божественият План се е разгръщал в сферата на космическото безсъзнателно, а самостоятелно мислещия интелект на телата, развиващи се във времето става достъпен като «откровение».

19.7.Откриването на Закона за Времето е водораздел между сферата на потенциалностите на космическото безсъзнателно и Царството на Времето на космическото съзнание. С откриването на Закона за Времето, Божественият План проявява себе си като космически осъзнат синхронен ред, изразен чрез небесните хармоники — очевиден и математически точен във всеки момент.

19.8.Правейки съзнателно всичко, което до сега е било тайно и безсъзнателно, Законът за Времето поставя всяко същество в Божествено Присъствие.

19.9.Да бъдеш в Бог — и това е Съдния Ден. Знакът за настъпване на Съдния Ден е откриването на Закона за Времето, едновременно окончателно откровение и знание по  пътя на изхода от заблуждения, вследствие непознаването на Закона за Времето. Преходът от биосферата към ноосферата е знак за съзряване на космическото безсъзнателно и настъпване на Съдния Ден, вследствие на откриване на Закона за Вре­мето.

19.10.Курсът на Съдния Ден отразява висшето Божествено откровение. Фазата на безсъзнателногто, времето за проверка и изпитания е завършено и Царството на Времето разширява триумфа на самосстоятелното и самосъзнателно откровение на Божествения План. Планетарният живот израства в космическо съзнание, съгласно Закона за Времето, Т(Е)=Изкуство.

19.11.Духовната еволюция на Царството на Времето, започнала с откриването на Закона за Времето е божествено завръщане на разума към своя източник. Движейки безсъзнателното в сферата на съзнанието, световния ред на Царството на Времето развива всички тела-във-времето до нивото на всеобщо възнасяне, целта и магнита на което е Бог.

19.12.Съзнателната саморегулация на развиващите се във времето тела, действащи съгласно Закона за Времето е свидетелство за това, че цялостната им бъдеща еволюция е чисто духовна и завръщането към живота извън съзвучието с Божествения План вече е невъзможен.

19.13.Всичко е число. Бог е число. Бог е във всичко.

РЕЗЮМЕ
1. Постулатите отразяват в себе си ВЕЛИКИЯ ЦИКЪЛ на еволюцията на ВРЕМЕТО по най- големия Кръг/Колело на Календара.
2. Може би, изложените по-горе постулати на някой да се сторят измислени, или, че те не  съвпадат съвсем точно с "буквата" на Абсолютния Закон за Плана на Сътворението на Материята. Може би. Но те са написани независимо от знанията за свойствата на Абсолютния Закон. И тази независимост е най- доброто свидетелство, в полза на Постулатите на Времето (и в полза на Абсолютния Закон).

Превод: Ружка Калинова - Изследовател на Новия Слънчево-Лунен Календар: 13 Луни / 28 дни всяка Луна - ПАН - България

Автор на статията: МИХАИЛ ИВАНОВИЧ БЕЛЯЕВ

МНЕНИЯ

В момента няма налични мнения.

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.