КИН: 173 - ГАП
ЧЕРВЕН САМОСЪЩЕСТВУВАЩ (4) ЗВЕЗДОХОДЕЦ (13)
Луна 8 Ден 19
25 Февруари 2017

КИНОВЕ

Членове: 0
Анонимни: 50
В момента: 50

Планетарни Кинове: 1957
Последно регистриран: Galliana

Публикации / Пътеводител / Вълнови модул

Вълнови модул на Белия Магьосник

Размер на шрифта: a a a


Вълнови модул на Белия Магьосник.
Ден 4 – ден 16, луна 5,
(18.11.2008 г. – 30.11.2008 г.)

Какъв ден е днес? Вторник? Може би - въпрос единствено на гледна точка. А може би е денят на Магнитния Магьосник, който повежда втория уейвспел от новия Цолкин. Изминали са само 4 дни от 5та луна и първите 13 дни от Цолкина изгоряха като факла, запалвайки огъня на личното пробуждане на ново ниво. Ето ни отново в първия Червен Замък на Посвещението. Отново сме на стартова позиция. Пак ще бягаме дългото разстояние с препятствия, на поредната Олимпиада или празника на квартала, все едно – борим се за победа. Победа над самите себе си (нали затова е спорта – да изгражда силни характери, е?)
Може би на някои от нас не ни се вярва или не ни се иска да повярваме, но е време всеки един да спре, да се вслуша в сърцето си и да чуе своя собствен ритъм.
Времето се забързва, казват всички физици и метафизици. До 2012та нашите 24 часа ще са се смалили до 16. Дали времето изобщо съществува или това е нашето съзнание, което проектира в пространството едно понятие и за неговата форма и поведение сме отговорни само ние, в момента не е от значение. Защото като вид ние имаме огромен потенциал, но по една или друга причина, той е неактивен и тъй като не сме способни да променим нищо на глобално ниво (и да го почувстваме този смисъл от живота все пак), трябва да погледнем навътре към себе си.
Помислете върху днешния ден. Как мина той? Колко пъти днес спряхте мислите, огледахте се и се запитахте къде всъщност се намирате? Колко пъти днес осъзнахте как се чувства тялото ви, от какво наистина има нужда то (вместо пакечето бейкролс или сандвича с пилешка пържола от закусвалнята зад ъгъла, с които го залъгвате и запушвате устата на вътрешния си глас – да не ви пречи, докато си вършите работата)... или, за най-смелите: какво наистина би ви направило щастливи в момента и защо, чудно, не правите точно това нещо, а правите нещо, което има за цел да направи някого друг щастлив? При това, ако става въпрос за член от семейството, какъв късмет! Вероятно обаче става въпрос за шефа на банката, на която фирмата, за която работиш дължи толкова пари, че половината мениджъри и други „отговорни лица” сънуват кошмари как получават писма, в които ги уведомяват, че дължат огромни суми и ако не ги върнат... не се стига до там да им кажат какво ще се случи. Страхът от институцията, от закона, от Системата е достатъчно силен, за да превърне нощта в агония. А след нея и деня и после следващия ден и така, докато не дойде време за ваканция. Или пък не излезеш да се напиеш и да забравиш, което дори не е синдром на алкохолиците вече, а на средностатистическия човек, който може спокойно да се нарече човекоподобен, защото върви назад по стълбата на своята еволюция, превръщайки се от ден на ден в безчувствен робот със силиконово съзнание.
И всеки един от вас, четейки тези редове, си мисли, че всичко това не се отнася за него. Но греши. Всички сме роби и малоумно си даваме главите сами, за да ни бъдат сложени намордници и капаци. Подаваме си и копитцата, за да ни „спънат” като магарета, само и само да ни дадат да хапнем от онази отрова, към която вече сме пристрастени.
И най-„интелигентните” сред нас са вътре в затвора, защото там сме родени и дори не знаем кога точно нашите предци са влязли в него и по каква причина.
Според мен обаче, не причините да бъдем вътре трябва да ни занимават, а начините да излизем на свобода. Защото просто не си заслужават всичките усилия да се родиш, да страдаш и да умреш, когато живееш в килия, чиито стени са облепени с фототапети, докато навън истинските водопади, планини, слънце и птички съществуват, макар и да бъдат погубвани с невероятна скорост от съзнания, които се хранят с енергията на омразата и които си скубят косите от ярост пред красотата на планетата ни и се опитват да я унищожат.
Тук изгубих някакъв процент от читателите, пак конспирации ще си кажат те, пак някой е лош, а ние сме добрите. Затова да оставим планетата да се грижи за себе си, което тя ще направи много по-добре от най-верните и синове и дъщери дори, които са толкова недодялани, осъкатени от живота в затвора, че вместо да й изрисуват вежди, ще й извадят очите.
И така, да се погрижим за себе си. Това пък можем само ние да направим и никой не може да ни спре.
Ако си реален, физически затворник днес какво ще направиш? Ще напишеш книга, ще прочетеш 1000 книги, ще се научиш да левитираш и ако си достатъно упорит, може да успееш дори да дематериализираш стените на затвора и да избягаш. В края на краищата, тялото ти може да бъде ограничено, но съзнанието – не.
Това е първо ниво – азбуката от А до...Б.
Какво правиш обаче, ако съзнанието ти е в затвор? Как разбиваш невидимите стени, отвъд които дори не знаеш какво съществува и дали изобщо нещо съществува? Може би там е нищото, голямото безгранично нищо, от което съзнанието ти ще изчезне и ще полудееш? Това е гласът на страха – пазачът на най-голямата порта на затвора. Ако преминеш през него, означава, че решителността и намерението ти да бъдеш свободен са непоклатими. Те ще ти дадат крила, ще ти осветят пътя.
Ако сега вървиш по този път, ето ти един ключ: ЦОЛКИН – календарът на Маите, наречен „личен” календар. Той е картата към изхода от подземните тунели. Той е и ключът за всяка врата, която срещнеш по пътя си. Той е като магическо заклинание, което разчиства всичко с вибрацията си. Защото всичко на нашата планета е създадено от една и съща субстанция. Да я наречем „енергия” (да не си измислям нови думи). И макар и нещата да имат съвсем различен вид – аз съм различна от едно парче скала, книгата на масата ми е различна от огъня в печката...само така изглежда. Ако раздробим каквото и да е „нещо” в тази реалност, в това измерение, до най-малката съставна частица, ще достигнем до материала, от който е съставена самата ни реалност. Външният вид (материалният израз) е въпрос на групиране в структура и вибрация. Все едно тези малки частици „играят” синхронно плуване, и след като заемат формата на цветето например, запяват някаква мелодия. Ако цветето е жълта хризантема, те запяват мелодия, която вибрира с вибрацията на жълтия цвят и магически цветето придобива този цвят.
Това е нещо като приказка, преразказана историята на формирането на релаността. Или по-точно един миниатюрен аспект от нея. Идеята ми беше да ви кажа, че всички тези частици са напълно еднакви и те се движат и формират „структури” по точно определени закони на формиране на тези структури. Комбинациите са наистина много, дори за нашето ограничено съзнание, те са толкова много, че можем да ги „пишем” безброй. Но броя няма значение – всички те се формират по едни и същи правила на формиране. Тези правила се свеждат до хармонични вибрации. И най-основната от тях, на базата на която могат да се изведат безброй производни, е 13:20 – според Маите цялата Вселена е формирана по тази схема.
Именно затова, ако държиш в сърцето си ЦОЛКИНА, то е все едно да имаш линийка, с която да измериш всяка дължина по пътя си. За какво би ти било нужно да правиш това? Ами не знам, представи си просто, че за да отвориш една врата, трябва да кажеш точно колко висока и колко широка е тя. Няма ли да ти е полезно да носиш линийка в джоба си? Представи си също, че имаш само няколко секунди да измериш вратата и нямаш време да питаш: “Защо пък?”

МНЕНИЯ

В момента няма налични мнения.

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.