КИН: 173 - ГАП
ЧЕРВЕН САМОСЪЩЕСТВУВАЩ (4) ЗВЕЗДОХОДЕЦ (13)
Луна 8 Ден 19
25 Февруари 2017

КИНОВЕ

Членове: 0
Анонимни: 49
В момента: 49

Планетарни Кинове: 1957
Последно регистриран: Galliana

Публикации / КОСМОЛОГИЯ

Близки светове

Размер на шрифта: a a a

Строителите на космически тела и Сеячите на живота и разума, помощници на Творящия разум, създават малката автономна система с енергиен център (Слънце), 9 видими въртящи се в сложно движение планети с уравновесяващи луни и спътници, и една невидима звезда - резервоар за материя, енергия и разумни форми. Те задействат в населеното пространство и всички защитни механизми, гарантиращи автономно развитие на системата и телата в нея чрез принципите на локалните закономерности и процеси.
      
Създават и условия планетите да са независими една от друга, но и свързани с мощни полета и енергийни връзки, така че за да функционира системата, трябва да се движат и останалите тела в нея. Катастрофалните измествания от орбитата на въртене на едно от телата застрашават равновесието и на системата.
      
След критичния праг на завъртане на сътворените планети и след корекции на орбитите и силата на лъченията, Строителите и Сеячите се оттеглят и оставят автоматични наблюдателни станции с прецизна апаратура. С нея се следи движението на планетите от системата, космическото пространство около тях, както и влиянието на лъченията от дълбокия Космос. Подобно наблюдение се извършва и от естествените и изкуствените спътници около отделните планети. Така някога в покрайнините на младата Вселена е породена т.нар. Слънчева система.
      
Вселенското време отчита, че системата стартира 60 еона след Сътворението. За всяко от новшти космически тела е кодирано да премине по спиралата на еволюцията. От развитието на разумните видове и формите на живот на всяка от планетите зависи как и кога ще разгадаят теста със светлините в мрака на пространството - ще намерят ли закономерности, ще ще открият ли останалите планети и ще ги свържат ли в едно цяло, ще създадат ли изкуствени летателни нела, които да преодолеят гравитацията на родната земя, за да полетят между звездите.
    
За документиране на еволюцията на отделните планети, на разума и на живота върху тях, на повърхността на всяка в различни места са оставени регистриращи устройства. Информацията периодично се прибира от автоматични разузнавателни и изследователски сонди, въпреки че излъчването се регистрира и в специален център в близката галактика.
      
Слънчевата система е моделирана от една от първичните разумни раси в сътворената Вселена. Структурата  е избрана като кодиран символ на най-важните еволюционни стъпала на разума и материята - 9 (9-те утробни месеца на човешкия зародиш). Планетите, заедно със Слънцето и невидимото тяло приключват един еволюционен цикъл, състоящ се от 12 нива (зодиакът от съзвездията, 12-те месеца на годината). Системата еволюира чрез съставящите я тела, когато те са преминали през еволюционните цикли, кодирани за материята и разума им.
      
Слънчевата система е възникнала в пространството отвън навътре, което противоречи на човешката логика. Най-външните тела са създадени по-рано, за да имат преднина в развитието, тъй като орбитата им на движение  около светилото и по-близките до него планети е огромна. Вътрешните тела, които са по-близо до източника на енергия, светлина и топлина, се въртят по-бързо и за по-малък период, но еволюцията им е по-бавна, а рисковете от самоунищожение или катаклизми - по-големи.

Обитателите на външните планети, преминавайки по-бързо през твърдата, плътната материя към фините тела, както и през промените на повърхността и релефа, освобождават нови земи за обитателите на по-младите планети от т-нар. вътрешен кръг.
    
Разумният живот на крайните, външните планети има шанс по-бързо от събратята си от вътрешността да предприема пътешествия в близкия и далечния Космос.
    
Разумната смес, използвана при създаването на планетарните тела, е трябвало да се приспособи към условията на и около всяка отделна планета. Те са различни поради нееднаквата отдалеченост от главното светило. При някои има резки свръхвисоки и свръхниски температурни колебания. В атмосферата около всяко тяло преобладават както общи, тако и специфични газове, елементи и съединения. Различните планетарни орбити на въртене около Слънцето са една от причините за модификациите и разликите в еволюцията на всяко тяло от системата, макар да са от обща космическа "смес".
    
Нашата Слънчева система може да се приеме като двойник и аналог на подобна група тела в отдалечената част на Вселената. Това е дублиране на сътвореното, за да се гарантира оцеляването поне на едната система. С двойната Слънчева система по-лесно може да се наблюдава и сравнява как еволюират телата и породеният разум и живот, създадени от един и същи модел, но на различни места във  Вселената. Дублирането е и предпазна мярка за оцеляването на живота и разумните видове, на уникални растителни и животински видове, на природни образувания, на релефа и на климата на всяко тяло, ако някоя от системите или планетите бъде унищожена по различни причини.
      
Във Вселената са фиксирани доста екплозии на звезди и купове. Това се случва не само при изчерпване на енергийния потенциал, при катастрофални сблъсъци или самоунищожение, а и при преминаване в ново състояние, което е свързано с качествени трансформации и промени.
    
Слънцето е относително стабилен, но не статичен център, който се върти около оста си и спрямо външните му тела от системата. Всяка планета от човешка гледна точка се върти около него обратно на часовниковата стрелка, докато то се движи по нея, като през определен брой цикли сменя посоката на въртене.
      
Въртенето на планетите около оста им също е по посока на часовниковата стрелка и в същото време - обратно на нея, обикаляйки около Слънцето и вътрешната спрямо тях звезда.
      
Разстоянието между всяка планета и Слънцето , както и между самите тела е подчинено като че ли на прецизни изчисления и съвършен механизъм от сили, които поддържат системата в равновесие. Планетите от Слънчевата система са близките светове за човечеството, които то трябва да опознае, за да продължи напред и навътре в Космоса.
      
Разумното начало на отделните планети, пригодено за условията на всяко космическо тяло, еволюира от доста космическо, системно и вселенско време. То е различно за всяка планета, макар че еволюцията се отчита и по универсалното космическо време. Планетите в Слънчевата система са мислещи, разумни творения с автономна програма за развитие, която е в синхрон с останалите видове, но винаги й гарантира оцеляване, ако населяващият разум прояви унищожителна агресивност в планетарен мащаб.
      
"Горещата смес" на сътворението се е охладила най-бързо в огромните планети от най-външния пояс на Слънчевата система. В сърцевината им процесите не са приключили. Юпитер е междинна звезда със свое място в еволюцията и на вътрешните тела, и на по-големите им събратя. В материята, от която са компактните плътни планетарни тела, има общи смеси, минерали, вещества, но всяка планета има нещо специфично и преобладаващо като химически състав с един или два-три доминиращи елемента - метали, газове или смеси.

Механизмът на "изтсрелването" в орбитите на въртене на планетите около самите тях, Слънцето и съседните тела, висенето и движението им в пространството, крепени от невидими, но мощни енергийни и силови полета и връзки е в синхрон и с универсалната космическа енергия. Пространството в младата вселена, в която си движи Слънчевата система, е същото, но и различно от далечния Космос.
    
В младата Вселена универсалната смес е с по-разреден състав и с известни модификации на априори съдържащите се свойства и заложеното в субстанцията на живота и разума.
    
В Слънчевата система Слънцето е източникът на топлина, енергия и светлина за близките планети. За по-отдалечените то излъчва преобразувани енергии и лъчения от протичащите реакции на повърхността му, както и преработените субстанции от близките тела, защото нищо от енергията в системата не се губи, а се трансформира в енергиен кръговрат. Използва се максимално това, което е непригодно за някои тела и разума върху тях, но е подходящо за друга планета. Между самите планети има непрекъснат енергиен обмен, като всяка абсорбира само подходящото за живота и разума на повърхността й.
    
...
Марс например е по-древно космическо тяло, преминало няколко еволюционни цикъла. В неговото развитие е имало и възходи, и падения. ...
    
Плътните материални тела не са присъщи на обитателите на Марс и на двата му спътника, макар те да могат да се материализират при определени случаи. Повечето обитатели са напуснали Марс преди много космически единици време. Останали са екипи, които работят за регенерирането на релефа на планетата и атмосферата около нея. Под повърхността на Марс и на сателитите му има живот. Това, което фиксират изкуствените технически сетива на човечеството в близкия Космос и на планетите в системата, понякога е маскировъчен декор, нещо, което хората са очаквали или искали да видят според хипотезите на научните корифеи, астрономи, физици или биолози. ...
    
...
Разумът на Земята в миналото е бил свързан с Марс, Венера, Юпитер. В следващите цикли той ще използва опита и познанието на Уран, Сатурн, Нептун и по-висшето познание от Плутон. Човечеството ще изучава цивилизациите, съществували по тези планети и натрупаното познание от тези близки, но все още недокоснати светове...
     
...
Някои от планетите в Слънчевата система са в процес на регенерация и изчистване от замърсявания от технологични грешки, космически сблъсъци и катаклизми.
     
Най-мъдър е напреднал е разумът на Плутон. Най-млад - на Земята, защото първичната Земя се е взривила и е загубено време за ново тяло и адаптацията му.
     
Венера може да се приеме за пуста и ненаселена постоянно планета. Посещава се периодично от екипажи и се извършват някои опити и изследвания.
     
Меркурий е слабо населен. Екипите от същества, които работят на тази най-гореща звезда, улавят, трансформират и съхраняват енергията от Слънцето. Планетата е база за гориво, преработка, съхранение и транспортиране на енергийни субстанции. Правят се опити за прочистване на енергийното й сметище и частичната й регенерация.
     
Меркурий и Венера се смятат за планети, които трябва да се възродят. Ива оцелели братства от разумни същества и на двете планети, които имат влияние и значение в ранната история на Земята, както и поучителен еволюционен опит, който може да предпази земната цивилизация.
     
Земята е на път да повтори грешките на обитателите на Меркурий и Венера, а в близко бъдеще и на Марс, ако не се смени източникът на енергийни суровини и не се спре замърсяването на планетата. Огромните запаси от ядрени отпадъци и атомни оръжия са заплаха, която е била реалност вече на Плутон и Нептун.
     
Марс, Юпитер и по-далечните тела и сега са населени с живот, но под повърхността на планетите и спътниците им.
     
Сатурн е изчерпала енергийните си източници и животът и разумът на тази планета съществуват в друга форма и в паралелно пространство (измерение).
     
Цивилизациите, живели на някои от планетите в Слънчевата система, познават по-висши разумни форми от дълбокия свят на Вселената. Имат техника за пътувания в по-отдалечените светове. Част от някогашното население на системата е заселено на различни космически звезди и бази.
     
...
Близките светове на Земята са част от нейното минало и бъдеще. На всяка планета има центрове за наблюдение и контрол на тунелите на времето, на гравитацията, на скоростта на въртене на тялото, на вратите към другите светове и измерения. Има и банки с информация, в която се фиксира непрекъснато еволюцията на планетата и населяващите я видове през различните цикли на съществуване.
     
Слънчевата система и отделните планети в нея са посещавани периодично от научноизследователски екипи от потомците на първостроителите им, както и от "ремонтновъзстановителни" групи, които почистват пространството и натрупаната вредна енергия и лъчения.
     
Системата ни се прекосява и от недобронамерени пътешественици, както и от агресивни междузвездни скитници, търсещи пристан, космическа екзотика, гориво, нови земи, енергия или роби.
     
За оцеляване на системата и предпазването й от външна космическа агресия от дълбините на непознатия Космос се грижат цивилизациите от външните планети, които са и с най-развитите технически постижения и способности на разума...

Нина Ничева

МНЕНИЯ

В момента няма налични мнения.

За да оставите Вашето мнение е нужно да сте регистриран потребител.
Можете да се регистрирате през формата за регистрация, ако вече сте го направили просто влезте в профила си.