Първото пророчество говори за края на Страха. В него се казва, че нашият свят, основан върху омраза и материализъм, ще свърши в събота 22 декември 2012 г. До този ден човечеството трябва да избере - да изчезне като мислещ биологически вид, който заплашва да разруши своята планета, или да еволюира към хармонично интегриране с цялата Вселена. Това интегриране ще стане възможно само ако разберем, че всичко е живо и съзнателно, че ние сме част от това Всичко, и че можем да съществуваме в една Нова Ера от Светлина.

Според Маите нашето Слънце, което са наричали Кинич - Ахау, е живо дишащо същество. В точно определено време то се синхронизира с огромния организъм, в който живее. След като получи лъчи светлина от центъра на Галактиката, то започва да свети по-интензивно, предизвиквайки върху своята повърхност това, което нашите учени наричат слънчеви изригвания. Маите казват, че това се случва на всеки 5125 години и че Земята ще бъде засегната от промените в Слънцето. Планетата ни ще промени своята ос на въртене и това ще предизвика големи катаклизми.Според Маите космическите процеси, като диханието на галактиката, са циклични и циклите не се променят никога. Това, което се променя, е човешкото съзнание, което винаги е в процес на усъвършенстване.

Като се базират на своите наблюдения, Маите казват, че от началната дата на тяхната цивилизация - 2 Ахау 8 Кумку, което ще рече 3113 преди Xристос , 5125 години в бъдещето се падат в Събота 22 Декември 2012. На този ден Слънцето ще получи един силен синхронизиращ лъч от центъра на Галактиката, ще промени своята полярност и ще предизвика една огромна радиационна вълна. Затова човечеството трябва да бъде подготвено да премине през вратата, която ни оставиха Маите. Актуалната цивилизация, основана върху страха, трябва да се трансформира в една много по-висока вибрация на Хармония. Преминаването през тази врата може да стане само индивидуално и само промяната на цялата ни цивилизация може да предотврати големия катаклизъм, от който може да пострада планетата. Катаклизмът или промяната трябва да се случат, за да бъде дадено ново начало – началото на Новата Ера, на Шестия Слънчев Цикъл.

Маите са казвали, че тяхната цивилизация е петата, осветена от Слънцето Кинич Ахау – цивилизацията на Петия Голям Слънчев Цикъл. Преди нея на Земята са съществували други четири цивилизации, които са били разрушени от големи катаклизми. Последната цивилизация преди тяхната е била унищожена от голямо наводнение. След него са оцелели малък брой хора, чиито наследници са били Маите. Маите са вярвали, че всяка от тези цивилизации е само една малка стъпка от развитието на колективното съзнание на човечеството

Познаването на Универсалните цикли ще позволи на много хора да се подготвят за предстоящите промени и по този начин да запазят Човешката раса на планетата. Тези промени ще ни помогнат на нашето съзнание да еволюира към една нова цивилизация, в която ще има по-голямо разбирателство и хармония между всички човешки същества.

Първото предсказание е следствие от внимателното изучаване на Слънцето. Маите са открили, че цялата ни слънчева система се движи, че във Вселената има Цикли - периоди от време, които се повтарят и които започват и свършват като денят и нощта. Те са знаели, че нашата слънчева система се върти в елипса и периодично се приближава и отдалечава от центъра на Галактиката. Това означава, че Слънцето и всички планети се движат в цикли, свързани с Хунаб-Ку - централната светлина на Галактиката. Една елипса, т.е една пълна обиколка на Слънчевата система, продължава 25 625 години. Този цикъл може да се нарече галактическо денонощие. По време на първата половина от обиколката - период с продължителност 12 800 години, ние се намираме по-близо до галактическия центъри неговата светлина, т.е. в галактическия ден. В другата половина на обиколката, т.е. останалите 12 800 години, нашата Слънчева система се отдалечава все повече от централната светлина и навлиза в сянката, т.е. в галактическата нощ. За всичко съществуващо в Галактиката има ден и нощ, също като на нашата планета, но в по-голям мащаб. Всеки ден и всяка нощ продължават по12 800 години.

Маите са открили, че всеки Голям цикъл съдържа в себе си по-малки цикли, които имат същите характеристики като големите цикли. Галактическият Ден, който продължава 25 625 години, е разделен на 5 цикъла по 5125 години . Първият цикъл е Галактическото Утро, когато Слънчевата система току-що е излязла от тъмнината, за да влезе в светлината. Това е един период на съгласие, вторият цикъл е по средата на деня - обед на Галактиката, където централното Слънце е много силно - етап на развитие, които завършва с най-пълно изразяване на развитието. Третият цикъл е Следобед, където започва да се усеща отслабването на светлината. След него идва четвърти цикъл- Свечеряване, което се превръща в Нощ, а Нощта е периодът, където се реализира осъзнаване на всичко постигнато. Накрая следва заключението, петият цикъл – Дълбоката нощ, която дава началото на Новото Утро – Утрото на следващите 5 цикъла и така - до безкрай.

Първото пророчество говори за един ритъм, един ред който съществува във Вселената. Според него от 1999 година Слънчевата система започва да излиза от последния цикъл на стария Галактически ден. Това е периодът, през който тя излиза от тъмнината точно преди да влезе в Галактическото Утро. В началото и в края на всеки от циклите, състоящи се от по 5125 години, Централното Галактическо Слънце излъчва много интензивен лъч от светлина, осветявайки цялата Вселената - чрез него то синхронизира всички планети и слънца. Това е ритъмът на сърцето на галактиката - то пулсира всеки 5125 години. Това бляскаво сияние е периодът на преход, който показва края на един цикъл и началото на друг. То продължава 20 години. Сега ние се намираме в така нареченото Време на безвремие - период на интензивна еволюция в кратък срок, в който се извършват много бързи промени за да ни дадат импулс към нов етап на еволюция като индивиди и като общество.

ВРЕМЕ НА БЕЗВРЕМИЕ

Първото Пророчество ни говори за Времето на Безвремие - последните 20 години (Катун) на Големия Слънчев Цикъл от 5125 години. То обхваща периода от 1992 до 2012 година. По време на този период ще зачестят слънчевите изригвания и човечеството ще навлиза в епоха на големи промени. Те ще бъдат предизвикани от хищническото ни поведение, злоупотребата и разхищението на природните блага. Първото предсказание казва, че това ще се случи, за да ни помогне да разберем как функционира Вселената, да издигнем съзнанието си над материализма и да се освободим от страданието.

Свещената книга на Майте Чилам Балам казва , че в 13 Ахау в края на последния Катун, ще има разрушени градове, ще има време в което ще сме потопени в тъмнина, и след това Слънчевите хора ще ни донесат знак за бъдещето. Ще се събуди Земята от Север и Запад и Светлината ще дойде.

Първото предсказание известява че седем години след започването на последния Катун, което означава 1999 година , ще започне една епоха на тъмнина, която ще ни изправи срещу нашето собствено поведение. Маите споменават, че думите на техните свещеници ще бъдат чути от всички нас като едно напътствие да се събудим. Те говорят за тази епоха като за времето, когато човечеството ще влезе в Големия Салон на Огледалата - епоха на промени, които ще поставят човека сам срещу себе си. Човекът ще има възможност да се огледа и да анализира своето отношение както към себе си, така и към природата, към планетата, на която живее. Цялото човечество - със съзнателното решение на всеки от нас, ще може да вземе решение да се промени като елиминира страха и липсата на уважение във всяко отношение.

Началото на тази епоха от тъмнина ще бъде маркирано от едно слънчево затъмнение, което ще съвпадне с небивало досега подреждане на планетите. Маите са предрекли, че това ще се случи на 11 август 1999, сряда. Тази година е една от най-динамичните през последните 5125 години. Това е година “Каувак” - под знака на свещеното число 19, което прогнозира бури и бедствия – началото на голямата трансформация, която предстои, на промяната на епохите. От тази дата, 13 Ахау 8 Кауак, започват да текат последните 13 години - последният шанс на нашата цивилизация да реализира промените, които ще ни доведат до духовно възраждане и нова златна ера.

За античните култури слънчевите затъмнения са били символ на предстояща голяма промяна в естествения ред на нещата. Според схващанията на предците на нашата цивилизация, слънчевото затъмнение през 1999 г. има много голямо значение за развитието на човешкия род. За Маите, които абсолютно всичко свързват с числа, времето на тринадесетте свещени числа започва от август 1999. След слънчевото затъмнение през август 1999 природните сили ще започнат да действат като катализатор на серия от бързи промени. Промените ще стават толкова императивно и динамично, че човечеството ще се окаже безсилно да ги спре или забави. Сигурността, която имаме благодарение на създадените от нас технологии, ще започне да отслабва. Вече няма да можем да научаваме нищо ново от тази цивилизация и от формата, в която сме организирани. Нашето вътрешно развитие ще се нуждае от по-добро място, от нов, по-различен начин на поведение основан на повече уважение в отношенията ни.

Съвременните учени потвърждават твърдението на Маите ,че слънчевото затъмнение от 1999 беше много специално. На този ден Земята беше в позиция най-близка до Слънцето, а Луната - в позиция най-отдалечена от Земята. По тази причина когато Луната застана между Земята и Слънцето, тя не можа да го засенчи изцяло, а само централно. От Земята можехме да видим един огнен пръстен, очертан върху небето. Освен това през ноща на същия този ден кометата Swift- Turttle предизвика хиляди светлинни искри, истински дъжд от звезди - така наречените Персеиди, малки метеорити които навлизайки в атмосферата се виждат като хиляди звезди.

Всички планети се намираха в позиция Космически Кръст със Земята. Пред Земята бе Луната, закривайки Слънцето, Марс бе отдясно, Юпитер и Сатурн отляво, Уран и Нептун отзад , Венера беше почти зад Слънцето, също както и Меркурий. Всички планети, с изключение на Плутон, бяха перфектно подредени, формирайки един Космически Кръст с център Земята. Интересното е, че в този Космически Кръст зодиакалните знаци, заети от планетите, са Лъв, Скорпион - Орел, Водолей - Човек и Телец. Това са символите на четирите евангелисти, четирите ангели - пазители на трона, за които говори Свети Йоан в Апокалипсис: ,,Първият беше подобен на Лъв, вторият приличаше на Телец, третият беше сходен с човек и четвъртият приличаше на летящ орел.“

Сянката, която проектира Луната по време на това затъмнение, премина много особена траектория, като пресече Европа точно над Балканите - през Косово, после мина през близкия Изток, Иран и Ирак, после се отправи към Пакистан и Индия. Тъмнината мина през всички места на конфликти – още един факт, който потвърждава предупреждението на Маите за необходимостта да осъзнаем за потенциалните опасности пред човечеството.

Първото пророчество гласи, че от 1999 ни остават само 13 години, за да реализираме промените в съзнанието и отношенията си и да се отклоним от пътя на самоунищожение. То ни поставя лице в лице със смъртта. Само тя може да ни накара да отсъдим сами себе си и начина, по който живеем. Ако резултатът на това отсъждане е неудовлетворение и страдание, ще го определим като благословия , защото това би означавало, че осъзнаваме грешките си.

Периодът, в който се намираме, наречен от Маите Време на Безвремие, изисква от всеки от нас да вземем решения, които ще засегнат всички ни. Ако продължим да изпитваме омраза едни към други, да унищожаваме природата, да живеем в страх и егоизъм, ние отиваме към унищожение и хаос и ще изчезнем като мислещ вид от планетата. Ако се осъзнаем и си дадем сметка, че всички ние сме част от един гигантски организъм , че трябва да се зачитаме и уважаваме едни други, че трябва да се грижим за майката Земя, ще израснем.

Природата , нашето Слънце, Галактиката, очакват нашето решение! От нас зависи смисълът, които ще има промяната на Времената - дали това ще е един етап на болка и разрушение, или ще успеем да постигнем единство и позитивни промени, които ще ни отворят вратите към следващият еволюционен етап.