Хосе Аргуелес Валум Вотан

Мистикът е етап в съзнателната еволюция на духа, което се случва, когато външните структури на възприятие, известни като "личност" се изчерпани и вниманието на осъзнаването е насочено навътре, към диалог с душата. Оттук нататък душата е загубила значението си като доминиращо изразяване и култ към личността (егото). Въпреки, че някои обучаващи се групи може да са постигнали индивидуална реализация, никога мистикът не е бил напълно в съзнателен етап. Традиционните ислямски или индуски общества и тези в Тибет са много близо до внедряване на религиозна, ако не изцяло мистична стойност в техните социални структури. Но има един въпрос, дали при сегашните обстоятелства, мистиката или мистичния идеал може да бъде социално институционализиран. За истинския мистик, мистичното култивиране се разбира като етап от съзнателната еволюция на духа, съпътстван от изчерпване на представянето на светската личност със своето его, историческа линия и игри. Това представлява естествено отклоненне от така наречените нормални обществени и дори биологични норми. Именно поради тази причина мистикът често се възприема като заплаха за обществото.

Култивирането на душата и нейното единство с Бога - Абсолют - е главната грижа на мистика, който, като цяло, може да се грижи по-малко за печалба, слава, лична сила, удоволствие или дори семейния живот. И все пак, това е характерно за развития мистик, че той или тя ще развиват несправедливо дълбоко състрадание към целия живот, а не само за неговото / нейното семейство, племе, нация, или дори видове. Така че, за да се разглежда мистиката като етап в еволюцията на целия човешки вид би имало дълбоки последици за структурата на човешкото общество и наистина за бъдещето на видовете и живота на Земята.Факт е, че човешкият вид няма да постигне мир на Земята като универсално явление, докато не премине масово в мистичния етап на развитие. Тази стъпка е неизбежна. Всички мистици в цялата история са били еволюционни предшественици на следващия, неизбежен етап от човешката еволюция.

Хората ще постигнат мир чрез осъществяване на мистичната цел на божествения съюз, но в рамките на няколко поколения, като от само себе си населението ще намалее спрямо сегашния брой. Освен това, в преследване на мистичната цел на божествен съюз, независимо по какъв път, който е подходящ за адаптивно разпределение, човешкия род ще се откаже от настоящия си технологичен начин на живот и материалните затруднения ще бъдат заменени с невидима психо-телепатична слънчева технология. След като този идеал е разбран и се счита за възможен, за тази благородна цел и от върховно състрадание, днес мистикът трябва да посвети целия си живот. Постигането на общата цел и космическото изцеление се състои в обединението и синхронизацията на всички мистици

"19.12 Съзнателната саморегулация на развиващите се във времето тела, действащи съгласно Закона за Времето е свидетелство за това, че цялостната им бъдеща еволюция е чисто духовна и завръщането към живота извън съзвучието с Божествения План вече е невъзможен.” Динамика на Времето