От Нищото и Безмълвието се "появиха" звуци. И се "връщаха" отново там.
Бяха думи, изричаше ги "някой"...

..."Някой", който беше "дошъл" от Нищото и Безмълвието...
...И живееше "навсякъде" - сред Нищото и Безмълвието беше "НИКОЙ-НИЩО",
а сред света, беше "АЗ-някой" - АЗ СЪМ

".... Аз съм..." - звучаха мислозвуците -
" Аз съм спящ и сънуващ света си,
Аз съм Събуждащ се и Живота в непрекъснато събуждане - "най-стария сън на света",
Аз съм Енергия, Мислител, Съзидател и Разрушител,
Аз съм Съня и Будителя, Умиращия и Живеещия, Желаещия и Равнодушния,
..........
Когато "СЪМ", ставам "АЗ",
И после обратно - пак изчезвам ..............

========================================

В тишината на Вселената се редяха мислозвуци...

"аз - ...
сънуващия живот на "дете", създавам злото, за да "търся" добрите неща... И не видях, че От злото се ражда "доброто" и от доброто се ражда "Зло"

Аз - ...
търсих доброто, за да бъда "добър".
Сътворих търсенето и намирането - избрах "нещо" и го нарекох "ДОБРО" - дадох му "име"
и така всичко различно от него остана ЗЛОТО.
И така винаги злото е "повече" от Доброто, защото реших, че Доброто е само едно, само избраното...С едно име...
Но защо? Нима само заради "търсенето"?.........
----------------------------------------------

В тишината на Вселената се редяха МислоЗвуци...:

"Бях дете и търсих да бъда "добър".
Един ден пораснах и спрях да търся доброто, започнах да търся "добрите"... Виждах "този", или "онзи", докато веднъж "видях", че бяха същите като мен - търсещи "своето добро"...

После... един ден се "видях в огледалото" и чак тогава разбрах, че бях избрал "очите" на злото, за да търся някакво "добро" и чак тогава разбрах, че всички като мен "търсиха" нещо което да "нямат". И го "загубваха" за да могат да го търсят...
... и да играят на "намиране", самообричайки се да не го НАМЕРЯТ...

После... един ден доброто го "загубих"... не го виждах, почнах да търся "Злото" и Лошите... Търсих неуморно и непрестанно Злите хора...
Но вече не беше същото - защото... не ги намерих.

После... навсякъде "виждах" само такива като мен - хора и "огледала"... и отражения на "очите с които се гледаха". И не намерих "злото", нито "лошите"... Не намерих и "добрите"...

После... изгубих красотата и грозното, истината и лъжата, смисъла и безмислието, желанията и скуката...
През Светлината преминах през Мрака, и се изгубиха и двете.
Така останахме само АЗ и Огледалото

После... си изгубих и "огледалото"... и останах само АЗ - нямаше нито добро, нито зло - остана само едно - останах само АЗ...

После... нямаше как да остане АЗ, защото то няма смисъл, докато има само Едно Нещо, съставено от много неща... и много огледала...

После... всичко се изгуби... и Мен вече ме "нямаше"...

Нямаше дори и "после"................
-------------------------------------
От тишината на НИЩОТО се появиха МислоЗвуци -
- "Кой ли ставам когато заспя? - запита се "Странника"...
- А когато се събудя?
- Но от кой сън и кога се събуждам всъщност?
... И един ден се събуди ... и вече го нямаше "СТРАННИКА"...
-------------------------------------

От Тишината на Нищото се редяха МИСЛОЗВУЦИ... и се връщаха обратно, отразявайки се в огледалото на ЖИВОТА...

...и в едно от безкрайните си Сега, Бог се събуди и се запита:
"кой ли ставам, когато сънувам многото си "МЕН"?...
Нима Света го има, докато "спя"? Нима докато сънувам, ставам "АЗ" и после "СЪМ"...
Но се събуждам и остава само "СЪМ"... а след това нищо не остава...
---------------------------------

В тишината на НИЩОТО се върнаха всички мислозвуци... и се стопиха в нея... И останаха там, докато БОГ беше "БУДЕН"...
И "докато" беше БУДЕН, и нямаше АЗ, "имаше" всички свои сънуващи АЗ-ове едновременно и заедно - само в един миг... Те  -> БЯХА - > Това -> което БОГ -> НЕ БЕ.
И БОГ "можеше" само да ги "СЪНУВА",
И тях ги имаше само в съня на БОГ...

Както сме всеки един от "нас" - Докато има АЗ, сме само едни. Затова и така се нарича - АЗ > Избор на това "КОЙ СЪМ В ТОЗИ МИГ"
А загубим ли АЗ-а си, ставаме всички АЗ-ове във Вселената - безкрайна, като Бог... и Аз-овете "МУ" -> всеки човек, всяко "нещо"...
 
И всеки от "НАС" - Азовете, сънува БОГ
и Бог сънува "през" всеки от НАС...
Сънува безкрайните СЕБЕ СИ, в превъплъщенията на безкрайната Вселена
Именно затова е БОГ... и затова и НАС ни "има"...

----------------------------------

... В "началото" НЕ бе Словото - защото нямаше "КОЙ" да говори... Нямаше и защо... И защото за БОГ няма как да има НАЧАЛО.

И Словото не бе у БОГ -защото нямаше на кой да "разказва"... Нямаше и нужда от СЛОВО...

... И БОГ засънува, будувайки...
И се "появи" -> "АЗ" и после "СЪМ"...
И се "РОДИ ВСЕЛЕНАТА"...
безкрайните много АЗ, разделиха Вселената на Много неща,
И всеки АЗ им даде ИМЕНА...И РОДИХА СЛОВОТО... И словото бе у всеки АЗ.
 
Може би - за "НЯКОИ", това да беше "НАЧАЛО"...
"НАЧАЛО" - за "НОВИТЕ АЗ-ДЕЦА - сънища на БОГ".

И БОГ отново и отново СЪТВОРЯВАШЕ -- СЕБЕ СИ
и всеки от безкрайните много АЗ, сътворяваше БОГ... и себе си
по ОБРАЗ и ПОДОБИЕ
- в ЕДИНСТВОТО на "малкото" и "голямото"
и "каквото е ГОРЕ, това е и ДОЛУ"
Сънищата и БУдността - ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО
В ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВЕЧЕН и БЕЗКРАЕН МИГ - "СЕГА".
 
...................................................................................

От цикъла "Сказания на БОГ - АЗ СЪМ"