Четвъртото пророчество казва, че увеличаването на температурата на планетата, причинено от антиекологичното поведение на човека и увеличената активност на Слънцето, ще провокира топене на ледовете на полюсите. Според Маите това е начинът, по който планетата се пречиства и самоозеленява.

Измененията на климата, повишаването на температурата на моретата и стопяването на полюсните шапки ще доведат до повишаване на нивото на океаните, заливане на морските брегове и промени в морфологичната структура на континентите. Всички съвременни наблюдения показват, че са започнали процеси, които ще причинят промяна на земната повърхност и на водните площи на планетата.

Изследвания, реализирани от университета на Колорадо, стигат до заключението, че ледниците и снеговете на планинските върховете по цялата Земя намаляват обема си, като резултат от увеличаването на температурата на планетата. Най-големият ледник на Африка в Монте Кения, е изгубил 92% от своята маса. Ледниците на Монте Килиманджаро, са се редуцирали със 73%, в Испания през 1980 имаше 27 ледника, днес са останали само 13. В европейските Алпи и в Кавказ в Русия ледниците са намалели с 50%. В Нова Зеландия и планината Тиен Шан между Русия и Китай – с 26%. Предварителните изчисления от научните изследванията показват, че ако промените продължават в същият ритъм, до петдесет години няма да останат заледени върхове в нито една точка на Земята. Хидрологичната система е от огромно значение за климата, тъй като седемдесет процента от планетата е покрита с вода. Промените, които бързо настъпват в нея, ще предизвикват все по-чести и необуздани бури.

Температурата на Гренландия се е увеличила с един градус през последните години. В Антарктида ситуацията е още по-тежка - температурата там се е увеличила с 2,5о през последните 25 години, а където по рано е имало само лед, се появява растителност. Ледникът Пайн Айлънд е започнал да се топи от центъра, а не от бреговете си. Огромен блок от лед, който преди е съединявал остров Джеймс Роус с континента, се е откъснал, потапяйки се във водата. Със своите 70 километра дължина, 40 километра широчина и 200 метра височина това е един Мега-ледник с размерите на Люксембург. Неговата по-голяма част е под водата, а само една десета част се показва над повърхността. Центробежните сили го движат към екватора и той постепенно се разтопява.

През 1998 година проектът Естасион Зелда доказа, че ледовете по полюсите се топят. Учените са открили, че преди години пътуването до Арктика по вода е било със 750 километра повече, отколкото е сега. Когато са измерили дебелината на един леден слой, които преди е бил 3 метра, са установили, че сега е само 2 метра. Топенето на ледниците и увеличаването температурите на океаните предизвикват покачване нивото на водата на моретата и на цялата планета. Учените очакват, че върху топенето на ледовете решаващо влияние ще окаже и рязката промяна на позицията на земната кора върху централното ядро, т.е. промяната на позициите на Земните полюси, което се е случвало вече няколко пъти в историята на планетата.

Ако полюсите се разтопят, нивото на водата и моретата в целят свят ще се покачи 6 метра. Петдесет процента от населението на Земята живее близо до морето, поради което милиони хора ще бъдат засегнати и ще се наложи да напуснат домовете си. Мислители, инициатори, ясновидци, предсказват, че наводненията от промяната на времето ще завършат с промяна на географските позиции на Земята. Скицирани са различни карти, в които се вижда според тях новото подреждане на континентите.

Според всички предсказания Земята ще промени орбитата си, ще се появи едно ново слънце със син цвят, ще изчезнат болестите от нашата планета, че човешкият живот ще се удължи 2000 години. Твърдят, че човешките същества, ще имат тела от светлина и ще комуникират помежду си с мисли, а книгите ще представляват кристали пълни с мъдрост. Предсказано е, че ще можем да проектираме нашата воля, но най-важното предсказание гласи, че цялото човечество ще се обедини в едно колективно усилие и ще намери решение, което да ни изведе от хаоса и да предотврати разрушението на цивилизацията и планетата.

Знаем, че много неща, които не искаме да се случат, и които причиняват огромни трагедии, все пак се случват, за да осъзнаем и коригираме неравновесието, което причиняваме. Корекциите изискват глобално усилие, където всички ние като индивиди трябва да участваме. Трудностите, с които се сблъскваме, ни помагат да си отворим очите за възможностите, които ни поднася нашия нов свят. Вместо да търсим виновни за това, което се случва, можем да израстваме, като приемаме живота и нашите решения по съзнателен начин, да се концентрираме и да създаваме позитивни резултати от нашите действия. Ако не си поставим това съзнателно за цел, ще изпитаме големи затруднения и ще загубим всичко, което сме и сме създали.

Това, на което можем да се научим от наследството на Маите е как да бъдем в синхрон, да се носим по течението без съпротива - в един поток от емоции и мисли насочен към мъдростта. Маите са използвали техните календари, за да подредят разбирането си за Универсума и да определят влиянието на енергиите през всеки ден върху човека. Рожденият ден е маркирал човешката съдба, а всеки ден е определял колективните събития. Така всичко е било подредено последователно. Маите са разработили различни календари и са ги използвали, за да опознават и измерват циклите, които преминава планетата и човекът по време на своето безкрайно въртене около Слънцето.

Хааб броял месеците и се базирал на въртенето около Слънцето. Цолкин, броял дните и се основавал на лунните фази. Цол означава сметка, а Кин означава ден. Цолкин е инструмент за броене на дните, календар от 260 дни, разпределени в 13 групи по 20 дни. Тринадесет точки на силата има в човешкото тяло в основните ставни връзки - една във врата, две на раменете, две на лактите, две на китките, две на ханша, две на колената и две на глезените. 13 е числото на космическата пропорция-ключът за между пространствените измерения, Цол кин може да бъде разгледан по два начина като съвкупност от две календарни колела, които се въртят с различна скорост, или като матрица.

Едното колело отчита дните с номера от 1 до 13, другото е с 20 Слънчеви свещени знака. На всеки 52 години, когато началните позиции на двете колела съвпадали, Маите координирали движението на двата календара и отбелязвали започването на всеки нов цикъл от 52 години като организирали празник от 13 дни, през който посрещали с ритуал слизането от небето на новия огън. Тези 13 дни синхронизирали дължината на Слънчевата година от 365.25 дни с годината на Хааб от 365 кина, което значи 52 по 0.25 ни дава 13 дни, които празнували на всеки 52 години. (За сравнение – в нашия Грегориански календар това уточнение го правим всеки четири години с така наречените високосни години, в които се добавя един ден - 29 февруари, за да компенсира календара.) Числото 52, което представлява един фрактал от пропорцията на 5200 туна - продължителността на времето между два синхронизиращи лъча в галактиката, е било от особено значение в културата на Маите. Те смятали, че човек достига своята зрялост, когато навърши 52 години. Един Цол кин има продължителността на бременността на жената - от деня на зачатието до раждането, което означава че този календар е в хармония с биоритмите на човешкото тяло, с периода на износване и бременност.

Другият начин да разглеждаме Цол кин е като една матрица от 260 позиции, която има в хоризонтална си основна част 20 Свещени Слънчеви знака. Това са архетипове, символи, които представят различни състояния на енергията във времето. Всеки един от нас има един Слънчев знак, който зависи от деня на неговото раждане и определя неговата съдба. Също по ние всички заедно си споделяме един символ всеки ден. Денят в който живеем, има специфични характеристики различни от останалите дни. Например, в деня на Кауак-Деня на бурята не е препоръчително да се реализират бизнес операции. Маите са планирали своите дейности всекидневно, имайки в предвид тези невидими сили, които са били познати на обществото им и са били символизирани в книгите им. Те са можели да предричат бъдещето благодарение на събитията, които вече са се били случили под един и същ символ на дните. Така са ги превърнали в съветник, с помощта на който са могли да се изправят срещу предизвикателствата на трудни и сложни ситуации.

Двадесетте Свещени Слънчеви знака от матрицата на Цол кин и повторението на числата от 1 до 13 формират материята на времето. В нея има дни, в които под влиянието на планетите от Слънчевата ни система ние получаваме повече енергия. Тя е необходима на мозъка ни, за да стимулира процесите на осъзнаване и вътрешно израстване. 52 дни от всички 260, които съставят в Цол кин, представляват енергийни портали. Това са дни, които вибрират по особен начин, благодарение на енергиите, получени от Вселената. Ако отбележим тези дни в матрицата на Цол кин, ще получим модел със симетрични характеристики, в центъра на който има хоризонтална колона. Този модел точно съответства на принципа, по който функционира нашият гръбначен стълб. В горната му част се намира положителната вълна, която всички ние получаваме от Хунаб Ку - въртенето на урагана, който излъчва безкрайна енергия навън от една централна точка. В долната му част се намира негативната вълна - обратното на движение на урагана, което привлича огромно количество енергия навътре към централната точка в сърцето на галактиката. Хунаб Ку - сърцето на галактиката, пулсира и непрекъснато изпраща енергия и информация по посока на часовниковата стрелка и в обратната посока едновременно. Тези сигнали, които ние наричаме радиоемисии, синхронизират всички живи същества в Универсума. Маите са успели да кодифицират тези честоти от светлина и информация в матрицата на Цол кин - една истинска периодична таблица,от галактически честоти на вибрации. Това, което изглежда една линия от числа, в действителност представлява една магическа гама - галактическа константа от 260 дни, която се повтаря вечно със своята безкрайна обиколка от пермутации. Всички звуци, светлина, енергия, информацията по принцип предаставлява вибрация с определена дължина на вълната. На всички честоти, които вибрират в един период от време, може да се придаде форма, която може да бъде моделирана вътре в Цол кин. Това означава, че математическата матрица съдържаща се в Цол кин, е много повече от обикновен лунен календар, защото в нея може да се впише която и да е вибрация, от омразата до любовта.

Нашият генетически код или ДНК има своя вибрационна структура. Тя съдържа информацията, необходима да се създадат клетки с точно определени функции, които ще се развиват като едно човешко същество. По своята форма молекулата на ДНК много прилича на това, което виждаме в Цол кин. Вълновите ни честоти влизат първи в контакт, когато хората се приближават един до друг – те или се приспособяват, или се неутрализират, или се отблъскват. Химическият контакт следва едва след това.

Човечеството като цяло също създава вълна, която се движи и расте във времето. Нашата планета, Слънцето, Слънчевата система и Галактиката също представляват безкрайно количество вълни вътре във вълни. - всичко се намира в движение вътре в галактическия електромагнитен океан. Всички те са отразени в неизменна галактическа константа-Цол кин.

Един лъч тъче формата на вълната на всички същества във Вселената. Той регулира честотата по такъв начин, че различните по форма вълни могат да се нагаждат помежду си, всяка една със своята индивидуална форма. По този начин се тъче космическата материя на Вселената, от която сме част и ние. Когато сме в синхрон с другите форми на вълни, с циклите на Слънцето, Луната и планетите, ние се носим с лекота в живота и намираме хармонята, която е тайната, на всички цикли на Вселената.

През вековете почти цялото населението на Земята е използвало движението на Луната за измерване на времето. Нейното движение арабите регистрирали в т.нар. алманах, което на техния език означава Луна. Думата месец произлиза от латински и също означава Луна. Това съвсем не е случайно. Древните са разбирали, че лунното вляние по сила е след слънчевото. Нейната сила на привличане се усеща от всички течности на нашата планета.Тя вдига водите на всички морета и нежно ги спуска, причинявайки приливи и отливи. Тя влияе на вътрешните флуиди на всички живи организми и на киселините, благодарение на които съществува животът на планетата ни. Хилядолетия наред хората са определяли цикъла на годината като тринадесетте завъртания на Луната около Земята, но по волята на римския император Юлий Цезар и след това на папа Грегорио 13 мярката за време била променена. Годината била разделена на 10 и после на 12 месеца с различен брой дни. Така се изгубил един лунарен месец. Едно завъртане на Луната било механично разделено на малки части и дните били добавени към другите единадесет от месеците на годината. Така синхронът на човека с природата и Слънчевата система бил разрушен.

За разлика от календарите на Маите, системата на измерване и разделяне на времето в актуалния ни календар няма никакъв синхрон с циклите и времето в галактиката, а това бавно, но сигурно води човека към самоунищожение. Съвременният човек измерва времето механично, без никаква връзка с природните цикли на планетата, на Луната и Слънцето. Часовниците са дали друг смисъл на световния мир - нашата цивилизация е изгубила усещането си за времето като движение на природните дадености, които ни показват че сме част от галактиката. Днешните хора виждат Вселената като един часовник, една безчуствена машина. Ние смятаме, че човешкото същество е отделно колело от общия универсален часовников механизъм и нашият живот, емоционален, умствен и психически, е тотално изолиран от универсума. Тази несправедливост се усеща от целия свят, но никой не си дава сметка за причината. За съвременния човек времето е злато - това е лозунг на системата. Ние го измерваме само за да имаме индивидуална полза - за да знаем кога се работи и колко се печели. Какво са лихвите - единица за измерване на времето в актуалната система на икономически и социални контакти. Щастието измерваме с усложнени термини и не ни остава време за него. Природата ни интересува много малко - затова тровим и рушим планетата си. Затова се унищожаваме едни други.

Календарите на Маите ни учат, че човечеството може да предотврати катастрофите и да спре унищожението, ако успее да се синхронизира с природните ритми. Един от начините, по които човекът може да синхронизира с планетата и галактиката, е модификацията на съществуващия вече календар и заместването му с нов, който е разработен според лунните фази. Слънчевата година може да бъде измерена с тринадесет месеца, всеки един от 28 дена, което означава тринадесетте точни лунни месеца, общо 364 дни, и един допълнителен ден за почивка и за посрещане на Новата Година. По този начин ние ще можем да осъзнаем, че не сме сами, а сме част от една космическа система, ще можем да разберем жената, представена от Луната, и да управляваме личното си време.

Маите имат регистър за времето от преди хиляди години, това показва тяхното познание и владеене на космическите цикли. Те биха могли да продължат своя календар хиляди години в бъдещето, ако така биха пожелали. Въпреки това техният календар свършва на 21 декември 2012 година – вероятно, за да привлекат нашето внимание върху последните двадесет години на Големия цикъл, който определя нашата съдба.