И така стигнахме до центъра на центъра на центъра на Tzolkin.
Така както Жълтото Космическо Слънце - кин 260 е седнало на най-външната точка, фокусирано върху онази трансцедентална сила, която ни учи, че силата на жизнеустойчивостта да ::бъдем въпреки всичко:: ни води към нови висоти, така Бялото Космическо Куче ни отвежда към най-вътрешната точка - Сърцето на Tzolkin - пулсиращо, обичащо, облъчващо и подчертаващо силата на сърцето.
Нека днес преминем през ухото на иглата заедно като свържем всички наши аспекти в едно чисто сърце, една лоялна и безусловна любов.
Нека бъдем другари по съдба, нека преданата стрела, полети към зората на своето предопределение.

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали.
Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала: "Богатство, вземи ме със себе си!" , Богатството отговорило: "Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб."
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб. "Суета, моля те, помогни ми!" "Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми" - отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: "Тъга, позволи ми да избягам с теб!" "Не мога, Любов... Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама..."
Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала...
Внезапно се чул глас: "Ела, Любов, аз ще те взема със себе си." Гласът бил на непознат възрастен...
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му.
Когато пристигнали на брега, напознатият продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: "Кой ми помогна" "Помогна ти Времето." - отговорило Познанието. "Времето ли?" - учудила се Любовта. - "Но защо Времето ми е помогнало?"
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: "Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!"