Книгата на Седемте Поколения и Пророчеството на Чилам Балам

„Кой ще бъде пророк, кой - свещеник, кой истински тълкува думите от книгата?”

Чилам Балам е името, дадено на легендарния пророк на маите, който е живял много преди християнската инвазия, която отбелязва края на великата маянска цивилизация. Традицията на маянското пророчество също се свързва с личността на Чилам Балам и е наследила това име.

Съгласно Свещения Коран, всички пророци и книги за пророчествата са ЕДИННИ по своята същност и са свещено наследство за Благовестие и Предвестници, почитани в еднаква степен. Подходът, предписан от Корана се отнася също и към традициите на Чилам Балам и е пророческо наследство, съединяващо сегашния момент на Съдния Ден с времената, когато Великия Пакал е озарявал със своето присъстствие Западното полукълбо, а Мохамед — Източното полукълбо.

Преднамерено усложнените литературни форми и многозначния език Зувуйя са съдействали, така че, пророчеството на Чилам Балам да дойде до нас през мрачните времена със своето основно послание за това, че датата за синхронизация е на 26 юли всяка година, а за управители на годините служат четирите слънчеви печата — Мулук, Иш, Кауак и Кан (в Новото Откровение — Луна, Вълшебник, Буря и Семе, принадлежащи към Входящото Семейство). Така, датата 26 юли и управителите на годините носят в себе си пророчески код. Ако Завършващият Цикъла не следваше този код в продължение на много години, Порталите на Времето биха останали затворени до ден днешен. Валум Вотан, Завършващият Цикъла запази смирено възхищение пред собствената си лоялност към тези ключове, откриващи порталите на дълбоките хранилища на знания.

Преведени текстове на традициите на Чилам Балам има в няколко сборника (два на английски и един на испански език). Преводът на Ралф Ройс - антрополог и историк, на “Книгата на Чилам Балам от Чумаеля” най-напред е излязъл през 1933 година, а втория, допълнен - в издателствота на Университета от Оклахома излиза през 1967 година. Испанският превод на археолога Алфредо Барера и Силвия Рендън, наречен “Книга на Книгите на Чилам Балам” е съставен от различни традиции — не само на Чумаеля, но и Тицимин, Кауа, Ишил, Текаш, Но, Тусик и така наречения “Кодекс на Перес”. С изключение на Кодекса на Перес, публикуван през 1979 година на английски език, във всички текстове на традициите на Чилам Балам се споменават имена на местности от Юкатан, където са приети различни интерпретации на дадените пророчества. Наи- преработената и обхващаща версия на пророчествата - Книга на Чилам Балам от Чумаеля, много по-пълно е представена в интерпретацията на Ройс, отколкото при Барера и Рендън.

Преводът на Ройс с изумителна точност открива портал към разбирането за фракталната гъвкавост на ключовите числа — 4, 7, 9 и 13. Докато всички традиции на Чилам Балам принадлежат към периода “след Дългото Броене”, то  256 + номера на годината Ахау - Цикли, са последователност от числата: 13, 11, 9, 7, 5, 3, 1, 12, 10, 8, 6, 4, 2... и нямат точни граници и свързващи точки. По тази причина, те оставят място за много интерпретации. Особен интерес за космологичното и есхатологично изследване представляват разделите: “Ритуалът на Четирите Четвърти”, “Сътворението на Света”, “Ритуално Призоваване на Ангелите”, “Създаване на Уиналите”, “Пророчеството на Чилам Балам и историята на Антонио Мартинес”, “Пророчествата на Книгата на Катуните”, “Страшният Съд” и “Пророчеството за Новата Религия”.

Наситен със силата на числото Седем, езикът Зувуйя вплита в себе си хармонично християнския символизъм, служещ за негова защита, приближавайки текста на Чилам Балам към християнското Откровение на Йоана. “Ритуално Призоваване на Ангелите” е великолепен пример за тяхната хармония:
Молитвата “Отче Наш” завършвала техните песнопения, когато не е имало нито небеса, нито земя. Когато световният потоп е завършил и не е имало нито небеса, нито земя, триъгълния камък на благодатта се е родил, след като е бил сътворен от Божествения Учител, когато не е имало небеса. След това са родени седем туна, седем катуна, подслонени в сърцето на вятъра — седемте избрани. После те се произнесли, и техните седем божии милости също се разтресоха. Техните светли образи също били седем ...”

В този фрагмент се проследява мистичния източник 7:7::7:7 — “седем туна” (години), “седем катуна” и “седем избрани” (поколения) с техните “седем милости (Луни). От всички аспекти на Седморките, най–тайния и могъщия е споменат в Книгата на Седемте Поколения. Тази Книга изпълни своето предназначение: Завършващият Цикъла я откри и прочете в същия момент, “...когато законът за катуните се е изчерпал, а Всевишният потопи света в смут и хаос, за да се сложи край на това”. Законът за катуните от предишния световен ред действително се е изчерпал; хаосът и объркването са ни обсадили от всички страни. Завършващият Цикъла откри Законът за Времето и установи нов ред за изчисление на катуните --- Законът 7:7::7:7.

От "ОТКРОВЕНИЕ на ТЕЛЕКТОНОН"