Всъщност какво е календар? Думата календар произхожда от  латинската дума calendae, означаваща „книга на сметките”. В юлианският календар, предшественик на григорианския, първия ден на всеки месец се е наричал „календи”. В “календи” вие сте разчиствали направените сметки и сте си връщали дълговете. Звучи познато, нали? Да се върнем на темата за времето и парите. Не е изненадващо, че „времето е пари” е оставило отпечатък  в нашето съзнание и култура. И изглежда това е основната цел на използвания от нас календар. Да проследяваме своите сметки, да се издължаваме и да си насрочваме срещи във връзка с това.

Може би ние не мислим за това така, но календарът, който използваме ни програмира именно по този начин. Но дали всички  календари са не повече от една съмнителна програма, обгрижваща нашия бизнес? А какво да кажем за Слънцето, Луната и звездите?

Добре. Нека не забравяме този момент. Календарът е програмиращо устройство. Той програмира културата, хората и обществото, които го използват. Създава обратна връзка между разума на използващия го и  неговата програма. Природата на календара определя характера на обществото.

Григорианският календар е съмнителен и неравномерен. Малко вероятно е да се сетите за някои естествени фактори, които се използват от календара. 1 януари не е ден на равноденствие, нито на слънцестоене, въобще на някакво природно събитие. Разбира се, с подобна програма и дума не може да става за годишните времена или фазите на Луната. Въобще изглежда че този календар е предназначен да ни държи в дисонанс с природните дадености.

Вие можете да попитате:
А какво трябва да прави календарът?

Календарът трябва да е инструмент за действие, който по определен начин да води вас и вашата Планета към хармонична връзка с Луната, Слънцето, а защо не и със звездите и Галактиката.

Григорианският календар претендира да е мярка за слънчевата орбита на Земята. Именно това се подразбира с понятието година – времето, за което Земята прави една обиколка около Слънцето. Григорианският календар измерва броя на дните в орбитата - 365 дни. Но месеците като мерни единици на календара са неравномерни. Те не са стандартни мерки. Това се отнася и за седемдневните седмици - те също не съответстват на месеците. Месеците и седмиците не се синхронизират и следват по случаен принцип  

Много хора казват: „Ами каква е разликата?” Тази неравномерност не е лесно да се забележи защото ние не можем да видим с очите си времето, нито да се докоснем до него с останалите си сетива. Но нима не сме забелязали подобна несъгласуваност върху нестандартната  линийка? Ако пожелаем да начертаем нещо с нея, нали построението би било изкривено? Може след известно време да кажем: „О, всичко е в ред, ние принизихме стандартите и използвахме тези изкривени съоръжения. Вие всички сте привикнали към тях. Ние винаги сме ги правили по този начин.” Но наистина ли вие сте привикнали към нестандартни мерки за пространствените предмети и форми?

И все пак, ние не обръщаме внимание на нестандартните и  неравномерни мерки за времето. Даже повечето хора са на мнение, че това няма значение, което е в резултат на продължителното използване на неравните мерки. Ако пространството въздейства на нашите чувства, то времето въздейства на разума. Именно затова влиянието на времето върху изопачения от него разум е много по-фино, много по-пагубно отколкото изопаченото пространство на усещанията. Ние всички се опитваме да развиваме изопачения си ум, без дори да знаем за това.

Нима увреденият разум може да възприема света в естественият му вид без да си създава проблеми? Той дори не осъзнава това. И не само това, ние считаме, че всичките ни проблеми идват отнякъде другаде, а не от самите нас и винаги търсим източника на проблемите извън себе си.

Като не насочваме вниманието си към същината на нещата, ние не можем да намерим правилното решение. Не е важно колко закони ще създадем опитвайки се да контролираме проблема – тези закони никога няма да са насочени към сърцевината на проблема. Става така, че този проблем създава увреден разум, а увреденият разум е функция на неестествения календар. Но този календар е догма и всеки казва: „Е и какво от това?” Нима това не е част от „Параграф-22?”

Сега е налице въздействието на календара като неравномерен стандарт за измерване. Това предразполага разумът да приеме нарушението във всекидневния живот.

Няма значение какви са мерните единици – например в лунния календар се редуват месеци от 29 и 30 дни. Този календар също е едно програмиращо устройство. Той е подобен на грамофонен запис на разума, който се върти една година. Какво разбираме от това?

Например в григорианския грамофонен запис 1 януари е част от  програмата. Какво звучи на 1 януари? В тази страна – много футболни „игри за купата”. След това в края на януари – но вие никога не знаете кога точно се провежда суперкупата. Февруари ви програмира за деня на св. Валентин и президентския ден. Юли – за 4 юли. Октомври – за хелуин. Декември – за Рождество Христово и новогодишната вечер. И така нататък. Сега и 11 септември също стана част от програмата.

Това са само най-очевидните примери за това, как записът на грамофона се върти в течение на един оборот – 1 година. Когато наближава една от датите хората предварително откликват и се подготвят. Календарът върти и много други програми. Начало и край на войни. Ден на ветераните. Ден на възпоменанието. 1 април. Ден на данъците. Ден на труда. Запазването на тези събития се акумулира в съответствие с датите когато те са се случили. Всеки има свои дати, предизвикващи лични емоции и спомени. Например рождения ви ден, или деня на смъртта на сина ви, или когато сте се женили или омъжили.

Забелязали ли сте, че някои големи събития, като 25 декември са  фиксирани, а други се изменят – такива като Великден. Защо? Има ли в това някаква поезия или причина, или това прилича на календара - спорен и неравномерен?

Вие считате, че нямате власт над това, но може би това не е така.

Просто си представете света без април, юни и ноември – можете ли?

Ако можете, значи вие ще успеете да направите нещо и с времето. Вие можете да го измените като замените календара. Ако смените календара вие заменяте и програмата на колективния разум. Нима това не е сила?