Разяснение на ключовите термини на 7-те Прозрения на Падмасамбхава

Съгласно традицията, Падмасамбхава се въплъщава като осемгодишно дете, което се появява в лотосов цвят, плаващ в езерото Данакоша в кралство Удияна в древна Индия, обикновено определяно като долината Суат в днешен Пакистан в Южна Азия, докато някои автори предполагат, че това е в днешен Афганистан. Бездетния местен крал на Удияна разпознава неговите специални качества и го избира, за да управлява кралството, но той напуска Удияна и отива в северните части на Индия. В град Ревалсвар, познат като Тсо Пема на тибетски език, той тайно преподава тантрически учения на Мандарава, която е дъщерята на местния крал. Кралят разбира и се опитва да го изгори на клада, но се смята че, когато пушека изчезнал той останал непокътнат и медитиращ. Кралят предложил на Падмасамбхава своето кралство и Мандарава за жена. Той напуснал кралството с Мандарава, а по-късно в Пещерата Маратика в Непал, след практикуване на тайни съпружески ритуали се появява Буда Амитаюс и те двама постигат безсмъртни тела във формата на жива дъга тяло на Великото Прехвърляне - „джа” лус, произнася се Джалу, което все още се постига от практикуващите Дзогчен на терма на Падмасамбхава. Техните последователи вярват, че Падмасамбхава и Мандарава все още са живи и дейни под формата на Пова Ченпо. Той и другата му главна съпруга Йеше Цогял, която е отговорна за скриването на безброй терма в Тибет по-късно постигат напълно просветление. Множество картини Тханка изобразяват Падмасамбхава между двете.

Славата му достига до Трисонг Децен (742 г. - 797 г.), 38-ми крал от династията Ярлунг и първи владетел на цял Тибет, чието кралство било нападнато от зловредни планински божества. Кралят кани Падмасамбхава в Тибет, където той използва тантричните си сили и подчинява всички зли божества, които среща по пътя си. Накрая той получава като дар любимата съпруга на краля Йеше Цогял. Всичко това било в съгласие с тантричните принципи да не се унищожават отрицателните сили, а да се превръщат в гориво за пътя към духовното пробуждане. Той основава първия в Тибет манастир Самйе и въвежда много ученици в пътя на Будистката Тантра.

Падмасамбхава имал пет основни съпруги - тантрични партньорки, известни като петте дакини на мъдростта. В биографията му са описани като „петте жени, които имат достъп до сърцето на учителя”. Те практикували с него различни тантрични ритуали и превърнали демоните в защитници на Тибет. Те са: Мандарава от Захор - еманация на тялото на Ваджраварахи, Белонг Каласидхи от Североизточна Индия - еманация на качествата на Ваджраварахи, Белмо Сакя Деви от Непал - еманация на ума на Ваджраварахи, Йеше Цогял от Тибет - еманация на речта на Ваджраварахи и Мангала или Таши Кьерден от „Хималаите” - еманация на активността на Ваджраварахи.

В Бутан името му се свързва с прочутия манастир Паро Такцанг или „Гнездото на Тигъра”, построен на стръмна скална стена на около 500 метра над долината Паро. Той е построен около пещерата „Такцанг Сенге Самдуб”, където се смята, че Падмасамбхава е медитирал. Казва се, че той долетял тук от Тибет на гърба на Йеше Цогял, която преди това превърнал в летяща тигрица. По-късно заминал за провинция Бумтанг за да покори могъщо божество, което безпокояло местния крал. Отпечатък от тялото на Падмасамбхава може да бъде открит върху стената на пещерата в близкия храм Курдже Лакханг.

Също така Падмасамбхава скрил голям брой духовни съкровища или Терми в Тибет и Хималайския регион, за да бъдат по-късно открити от Тертони или откривателите на духовните съкровища. Така например се смята, че Бардо Тьодол, популярна като Тибетската книга на мъртвите е терма, открита от тертона Карма Лингпа.

Впоследствие се оказва, че термите били единствения начин да се спаси приемствеността на Падмасамбхава, тъй като последвал период от около 250 години когато почти всичко било разрушено от шаманистите. Тантричните цикли свързани с Падмасамбхава се практикуват не само в Нингма, те дори дават издънки в Бон (старата религия на Тибет), които се появяват през 14-ти век като „новия Бон”. Изтъкнати представители на школите на Сарма (новите преводи) Кагю и Сакя практикуват и преподават тези цикли, а някои от най- великите тертони, разкриващи учения свързани с Падмасамбхава принадлежат на тези линии. Скритият зад двореца Потала езерен храм на Далай Ламите Лукханг е посветен на поученията от Дзогчен и има стенописи, показващи осемте проявления на Падмасамбхава. Падмасамбхава установява Ваджраяна будизма и най-високите форми на Дзогчен (Мегагде) в Тибет и преобразява облика на целия тибетски народ.

При съпружеската практика на Падмасамбхава с принцеса Шакя Деви от Непал е казано: „В състояние на интензивно блаженство, Падмасамбхава и Шакя Деви осъзнали безграничната реалност на Изначалния Буда Ум, Облагодетелстващия всички господар (Самантабхадра), чиято абсолютна любов е безпрепятственото динамо на съществуването. Преживявайки редуването на четирите стадия на блаженството, общото им състояние на осъзнаване се издига все по-високо и по-високо. И така, медитирайки върху Върховния Ваджрасатва Херука като на полупрозрачно изображение на състрадателно гневна (могъща) активност, те заедно постигат Махамудра на Божествеността и достигат пълно Велико Просветление.”

Падмасамбхава е “втория” Буда. Съгласно преданието, той се е появил в чудесен образ, роден от сърцевината на лотоса, растящ в средата на Млечното Езеро (Млечния Път, Галактиката). Този съвършен Учител живял около 1000 години. Някои изследователи предполагат, че той е пребивавал в Тибет или през 749 година (=7х7=49), или през 810 година (датата от Маянското Дълго Броене 9.19.0.0.0.), като е живял 55 години и половина, достигнал Дъгово Тяло през 864 година (=8х8=64). Освен това, той е бил Главен Пазител на Терма (Съкровеното Учение) и основоположник на учението Дзог Чен (Маха Ати) — традициите на медитацията на Великото Съвършенство. Видението за реалностто на школата Дзог Чен се изразява с трите думи: яснота, сияние и безусловност. Книгата на Падмасамбхава наречена “Самоосвобождаване по пътя на Съзерцанието в Явна Осъзнатост” е класически текст на терма и традициите Дзог Чен. Седемте Прозрения на Падмасамбхава са източник на предписанията на учението Дзог Чен в сферата на подготовката на разума.

Разяснение на останалите термини на Седемте Прозрения на Падмасамбхава:

Прозрение 1: “Вродена Осъзнатост” означава фундаментално самостоятелно състояние на осъзнаване, освободено от всякакви конструкции на разума.

Прозрение 2: “Ограничена Сфера”. Сферата, като съвършена форма, проявява действителната природа на реалността, която е вече съвършена, тъй като напълно съответства на Божествения План и не се нуждае от подобрения!

Прозрение 3: “Произход от Съюза на Вродената Осъзнатост и Ограничената Сфера” означава първосъздаденото съвършенство и вродената способност към самоосвобождение, чиито инструмент е пребиваване “тук и сега”, поддържане на непрекъснато съзнание във всеки момент. От гледна точка на Божественото Съвършенство във всеки момент от сътворението няма реални причини за тревога. Това осъзнаване помога на всеки да достигне могъществото на умиротвореност, самостоятелно съществуващо свойство на цялото Битие.

Прозрение 4: “Моето име е Великия Лотосороден” означава, че изпълнението на тези предписания възстановяват изначалната чистота на съзнанието, подобно на раждането от лотоса на самия Падмасамбхава.  Вътрешната Топлина и Светлина, “тумо” — самопородено електричество, “страничен продукт” на практиката 7:7::7:7 (но не самоцел).

Прозрение 5: “Моята страна е неродената ограничена сфера”. "Неродена" е по причина на изначално необусловената неразрушимост на Вселената и нейното безначално начало. Признаването на неродената ограничена сфера за своя “родна страна” означава преодоляване на ограничениченията на егото и отъждествяване на своето битие и действия с нейната неразрушима същност. Именно в това състояние на самоосъществяване се придобива силата на Земните Вълшебници в тяхното творчество съвместно с божествените порядки на реалността. В това е същността на Второто Сътворение на Мира на Небесата и Земята), а също и достигане на безсмъртие и съвършенство на душата.

Прозрение 6: “Аз поглъщам като храна мислите, водещи към двойственост” — това е корена на култивирането на състоянието на “не-его” във всеки момент. Развитието на вродената осъзнатост включва разпознаване на мислите, причинени от егоизъм и липса на състрадание и незабавно освобождаване от тях. Тази базова практика значително облегчава усвояването на Теологията на Мира на Универсалната Религия (УР), наречена “Незабавно Изкупление и Помирение със себе си и другите. Божествена Абсолютизация на Вечното Сега”.         

Прозрение 7: “Моята роля е да завърша начинанията на Буда”. Буда е пробуденият разум, достигнал просветление. Потенциалът на просветление присъстства във  всичко съществуващо, тъй като в божествения печат на Бог е отбелязана всяка частица от реалността. Така, “начинанията на Буда” са потенциала на просветлените действия, възраждащи съвършенството на подредената реалност и отношението към просветления стремеж към съвършенство, присъщ на всички нива на битието. Практиката на УР, 7:7::7:7, служи за изпълнение именно на повелята на Бог за самоосъществяване на разума на Буда, посредством възраждане на свещения научен статус, като инструмент за изследване на божественото Битие.