Светът се променя постоянно, а с него и всеки един жив организъм.  Човек, дори да стои на едно място около него нещата се изменят.  Наблюдението е един от методите за затвърдяването на този факт.

Когато се намираме в състояние тук и сега, можем много лесно да наблюдаваме промените, които се случват в и извън нас. Ние хората обръщахме повече внимание на света отвън, сега с течение на времето настъпва еволюция и това, което е вътре става водещо. Материалните неща, като че ли втръсват и търсенето обръща своята посока. Но къде настъпват промените?

Нека се занимаем с един от най-интересните органи в едно същество - мозъка. Човешкият мозък е сила, която не е измерена и до сега. В него възникват мислите и идеите се развиват постепенно. Това, което може да се направи е да се намери достъпът до контрола на тази невероятна машина.

Къде да го търсим? Отговорът на въпроса е лесен и очевиден.

Да започнем от наблюдението на мислите ни. Колкото е по-спокоен умът, толкова по-ясно могат да се откроят мислите една от друга. Фокусът присъства тук. На където насочите фокуса съзнанието става едно с фокусираното. Трик, който можем да прилагаме за развиване на тази човешка способност е смята на фокуса в самия живот.

За постигане на това блаженство обаче е добре първо да се полагат грижи за физическото състояние (храна, спорт ... ). Както знаем нашето тяло е храмът на душата, така че не бива да го оставяме на незабелязан план.  Важно е, понеже в, по и около нас текат енергии, които искат да преминават спокойно без да им е препречван пътя; движението и изправеният гръбначен стълб спомагат, както и стремежът за чистота на енергията, положителните, светлите мисли, негатизвизмът престава да съществува, просто това е нашият избор.

Препоръчително средство е йогата, която след практикуване се осъзнава лесно и тялото ни само прави позите без да се насилва, наглася се според нуждите и желанията си.

Тази, един вид, подготовка на външното ни помага да се гмурнем на вътре.

Изчистваме съзнанието до максимум, свеждаме мислите до малък брой и започваме да разбираме коя мисъл от къде идва, различаваме ги и избираме този канал, който усещаме със сърцето. Това е Висшият Аз.

В него е скрита солидно количество информация с висока честота на трептене. Достигнем ли до нея вече имаме достъп до необходимито - опит, преживявания от минали животи или просто наслгавани в битието. Можем да споменем, че животните и растенията също имат Висш Аз. Котката например като се ражда не знае, че ще ловува, но като порасне си спомня.

Висшият Аз е фаза, в която осъзнаваме какви сме, какво искаме да правим, от какъв опит все още имаме нужда, за да научим урока. Защото ние сме тук, за да учим - родили сме се за пореден път.

Сега човек лесно може да открие дарбата си, просто може да разшири и задълбочи достъпа до Висшия Аз, след това да канализира таланта си и се получава едно чисто осъществяване на енергията идваща от Вселената. Като отркием призванието си, заниманията носят щастие.

Преживяването отваря чувството за галактически произход. Висшият Аз не търпи ограничения, има нужда да бъде изразяван, за това, нека го открием и следваме.

Вече споменахме, че светът се обръща навътре, следователно можем да влезем в различните пластове и измерения и да разменим опит с енергиите там. Информацията е завладяваща. Вече не е нужно да изминаваме стотици мили, за да разберем това, просто затваряме очи и виждаме нещата, които се появяват пред нас като от сън. Нематериално взима връх и усещаме, че ще се изправим пред непознавани дотогава паратметри и честоти. Вълнуващо е!

Нека си спомним различното развитие на всяка случка, която сме "знаели" как ще се прояви. Затова е по-добре да нямаме очаквания и създадени прототипи, те само биха ни объркали. Да оставим всичко да се случва, Висшият Аз ще ни насочва.

Иска ми се да повторя основата за по-нататъшното развитие - състоянието тук и сега.  Когато присъстваме и съзерцаваме, главата е изчистена от излишния шум, който създава умът. Това е клопка, в която лесно може да се падне, затова е добре да избегнем илюзията, която създава умът и да се фокусираме към чуствата и емоциите.

Егото винаги ще е жадно за още, а то е контролирано от ума, който иска постоянно да бъде зает. Когато съзнанието е тихо, егото отстъпва и Висшият Аз се свързва с нас, подсъзнателното излиза на яве и сякаш вече знаем, че предстои действие. Всичко се случва в синхрон и влиза в сила законът за привличане или така нареченият късмет ( когато срещаме точните хора, намираме се на точното място в точния момент)

Потапяме се в тишината и си спомняме, че ние сме едно с природата и с всичко около нас. Това спокойствие и вглеждане в себе си е медитацията. Чрез нея съществуваме без усилие в това, което е.

Пътуванията по света могат да отключат много, може би затова повечето хора постоянно мечтаят за пътешествия. Когато си на ново място и се вглеждаш в очите на коренно различен човек, ти един вид изживяваш живота му. Оглеждаш се в него като в огледало, защото всичко е едно голямо цяло, защото аз съм ти.

Така продължаваме търсенето сред непознати и познати среди, условието е да сме спокойни и омиротворени. Когато опитен плувец е сред океана, той запазва самообладание във всеки един момент, дори и ако има буря. Това важи и за живота. Паниката може само да ни накара да се нагълтаме с вода и въздухът ще спре, а той е от жизнена необходимост.

Да споменем за дишането. Както знаем духът и дъхът е един. Всяка глътка въздух ни поддържа живи. Дълбокото и бавно дишане е важно за организма. Чрез някои практики за дишане човек може да разбере дали доставя необходимото количество кислород на дробовете си. Отново чистотата е от значение.

Така че: 

Аз съм сред природа
Дишам с цялото си тяло
Усещам енергията вътре в мен и я контролирам чрез медитация
Изчиствам съзнанието
Съзерцавам Вселената

Ин Лакеш
In Lak'ech