Знае ли някой от къде и кога произхожда?
Замислял ли се е някои кога е въведен и до тогава по кой са се движили населението на планетата?

Ето едни сведения на които се натъкнах, ще се радвам ако може да ги допълним.

Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601. Григорианският календар е въведен в употреба на 24 февруари 1582 година от папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той изменя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни, и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар на всеки четири века се пропускат три високосни години, което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. 

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, взависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича „високосна“.

От тук следва разпределението на високосните години: 
Всяка година, кратна на 4 е високосна;
Всяка година кратна на 100 не е високосна;
Всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т. н.).

Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин: 
януари, 31 дни; февруари, 28 или 29 дни; март, 31 дни; април, 30 дни; май, 31 дни; юни, 30 дни; юли, 31 дни; август, 31 дни; септември, 30 дни; октомври, 31 дни; ноември, 30 дни; декември, 31 дни.

Всеки период от седем дни се казва седмица и дните се наричат така:
понеделник; вторник; сряда; четвъртък; петък; събота; неделя.

Годините в календара започват с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Исус Христос. Според евангелията на Матей и на Лука, Исус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Епохата, започваща с тази дата се нарича „новата ера“, „нашата ера“ или „християнската ера“. Годините в нея се бележат с "сл.Хр." (след Христа) или с "н.е." (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр.Хр." (преди Христа) или с "пр.н.е." (преди новата ера). В Западноевропейската традиция новата ера се бележи със съкращението "AD" (Anno Domini, Лето Господне) или също е без уточнение.

Приемане на григорианския календар
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му, Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година, тоест периодът на завъртане на Земята около Слънцето, отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина от 365,25 дни. Това е довело до разликата с 10 дни спрямо истинското време и като резултат датата на Великден, определяна според пролетното равноденствие, се отмествала назад към февруари.За да се приведе календарът в съответствие с равноденствието, нов вариант е предложен за пръв път от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият 
календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.

Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи на следните две условия:
годината е кратна на 100;
годината не е кратна на 400.

Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са. Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под негова власт. Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други (Франция,... ), съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1917 г., като се оказва че „Октомврийската революция“ всъщност се е случила в началото на ноември. Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е по-късен от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616), но не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ може да е различен брой дни през различните векове.

Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г.,
второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г.,
21-ви век и Третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.

Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време на обикаляне на Слънцето, т.е. 365,2425 вместо 365,2422 дни, така че, ако периодът се запази през вековете, около 3000-та година ще трябва да се отнеме още един ден.

В България Грегорианският вариант е въведен през 1916 г. поради необходимостта от синхрон във времето с немските и австро-унгарските ни съюзници през Първата световна война.  Тогава след 31 март веднага следва 14 април, защото междувременно са се събрали още два дни разлика.

Българската, румънската и гръцката православна църква възприемат Грегорианския календар през 1968 г. (изключение e само великденският празничен цикъл). За това “предателство” и до днес се отправят упреци към Българската православна църква от по-консервативните вярващи и духовници. Тогавашният Свети синод, начело с патриарх Кирил обаче е взел далновидно решение - да празнуваме Рождество с по-голямата част от християнския свят. А и наистина не е християнско да се измъчват вярващите, като посрещат Нова година на постна трапеза. Останалите православни църкви продължават да следват Юлианския календар.