13-Лунният календар отразява движението както на Луната около Земята и оста си, така и това на Земята около Слънцето. Освен това, той е една опростена матрица, при която всички месеци имат равен брой дни – 28 и Силио, например, винаги е 7ми, 14ти, 21ви и 28ми ден и така създаданият от него ритъм на вибрация е равномерен. Както човешкото сърце работи добре, ако пулсът е равномерен, така и календарът, по който се движим трябва да бъде ритмичен. Грегорианският календар е като постоянно напрежение, което води до аритмия в пулса на един глобален организъм – човечеството.

За една Слънчева година Луната се завърта около Земата 13 пъти. Всяко завъртане - месец (луна) - трае 28 дни (4 седмици по 7 дни) и всички 13 луни имат равен брой дни – общо 364. 365-ят ден, според Лунния календар, използван от Маите, е Ден Извън Времето. Този ден – 25 юли - е отреден за празненства по цялата планета по случай преминаването в следващата година, и има за цел свързването на един слънчев цикъл с друг.Законът за Времето е цялостна познавателна система, което означава, че е едновременно интуитивна и логическа и произлиза от предпоставката, че всичко е Едно и дори най-малките частици и Вселената съществуват според единни принципи. 13-Лунният календар е практическото приложение на Закона за Времето. Неговата цел е да помогне на всеки човек да осъзнае какво представлява Времето на едно по-високо ниво и в съответствие с еволюиращото човешко съзнание.

28-дневен Модел (Луна= месец) – основа на универсалната времева годишна програма на  човека. Тринадесетте 28-дневни Луни(месеци ) + 1 Ден Извън Времето = 365 дни, колкото е годишната орбита на Земята около Слънцето. Всеки преживява това ежегодно въртене. Тринадесетте Луни(месеци) са функция на Вълновия Модул, следователно повтарят космологията на времето. Цикълът от 28 дни - четири седмици е неизменен и привежда съзнанието на човека в хармония с времето и живота. 28-дневната матрица по съвършен начин се съединява с 260- те части на четиримерния цикъл ( виж Хармоничен Модул), давайки началото на големите 52- годишни слънчево - галактически цикли и по такъв начин подтвърждава проявлението на космическото съзнание. Ако годината действително представлява орбитата около Слънцето, то 52- годишния цикъл съставя 52 – те орбити – мярка за  ноосферната «година».