С цел да синхронизират още по-продължителни периоди от време, маите изобретили календарна система, наречена Дълго броене. В него дните се отчитат от един фиксиран момент насам, приет за начало на цикъла.

Преди да говорим за значимостта на този календар, нека се спрем на начина, по който маите са отброявали дните. Както вече бе споменато, маянската дума за ден е кин. Дългото броене е основано върху разрастваща се относителна двадесетична система. Двадесет кина правят един уинал. Осемнадесет уинала правят тун, който съдържа 360 кина. Двадесет туна правят катун, съдържащ 7200 кина или приблизително 19.7 години. Двадесет катуна правят бактун, съдържащ 144 000 кина, 400 туна или приблизително 395 години. Забележете, че всяка посочена стойност е кратна на 20, с изключение на тун, който е продукт на осемнадесет месеца от по 20 дни. 

Конкретната дата в рамките на Дългото броене отчита колко дни са изминали от нулевата дата, която се изписва по следния начин: 0.0.0.0.0. Считано отляво надясно, първо е бактун, следван от катун, тун, уинал и накрая кин. Например 6.17.12.0.0. ще се прочете като 6 бактуна, 17 катуна, 12 туна, 0 уинала и 0 кина. Ако продължим с разглеждането на тази дата, ще открием, че тя показва, че са изтекли 990720 дни от началото на цикъла. Като друг пример да вземем датата 14.03.2001 г. [датата на написване на английския оригинал на текста] и я изпишем, спазвайки особеностите на Дългото броене - 12.19.8.1.0. Дългото броене се нарича още цикълът на 13-те бактуна. Започва от 0.0.0.0.0 и свършва след изтичане на 13 буктуна на 13.0.0.0.0. 

Цикълът, познат още като Големият цикъл, е с продължителност точно 1872000 кина, 260 катуна, 5200 туна или приблизително 5125.36 години. След дългогодишни проучвания на археологически, етнографски, иконографски и астрономически данни, учените маянолози са установили, че датата 0.0.0.0.0 съответства на датата 854283 по Юлианския календар и съответно на 11 август 3113 пр. Хр. по Григорианския. Интересно е, че началото на Дългото броене е поставено преди повече от 2000 г. пр. Хр. Съответно краят му - 13.0.0.0.0 кореспондира с датата 21 декември 2012 г. Всъщност 13.0.0.0.0 и 0.0.0.0.0 са една и съща дата. Цикълът свършва там, където е започнал. 

Най-лесният начин да се визуализира Големия цикъл е с помощта на Цолкин, който може да бъде адаптиран към различни бройни скали, без това да променя основния му модел. Съотношението между 20-те тона и 13-те пулсации остава неизменно, колкото и да се разрастват рамките на периода на броене. Големият цикъл съдържа 260 катуна и Цолкин спокойно би могъл да изобрази този по-голям период от време, като си служи с основна единица катун. Казахме, че дните могат да се умножават кратно на 20. Така големият цикъл може да бъде разглеждан като поредица от 13 бактуна или колони, като всеки бактун съдържа 20 катуна. Маите считали периода на Големия цикъл за еквивалентен на Световна ера, Петото слънце, а една епоха от сътворението за равна на 5200 туна от Дългото броене. 

Големият цикъл на маянския календар изглежда насочва към нещо, но към какво? Ако се върнем назад в миналото, ще открием, че събитието, което съвпада с началото на Големия цикъл, не е друго, а раждането на писменото слово. Този етап от еволюцията ни като раса поставя началото на историята, каквато я познаваме. Периодът между 4200 и 3000 пр. Хр. съвпада и с налагането на патриархата, който слага край на миролюбивите култури, центрирани около образа на богинята, съществували в предисторически времена - в епохата на ранния неолит. 

Когато 13-те бактуна на Големия цикъл бъдат погледнати през призмата на 260-единичната структура на Цолкин, веднага възниква идеята за историята като хармонична функция, изобразена посредством 20-те честоти и 13-те пулсации. Смисълът на това твърдение става толкова по-очевиден, колкото по-задълбочено то се изследва. Нека за момент си представим, че целият исторически процес е една вълна. Тази вълна се разделя на 13 по-малки вълни, всяка от които носи характеристичните особености на даден исторически период. Всеки бактун преминава през всичките 20 честоти на слънчевите племена.

Историческата промяна се разгръща в продължение на хилядолетия. Фините модели на този динамичен процес често остават незабелязани за отделния човек, който е почти изцяло погълнат от своята лична драма, ситуирана в околния триизмерен свят. С лека пренастройка на фокуса обаче визуализацията на моделите на по-големите цикли става възможна.

Нека погледнем на днешния ден от позицията на Големия цикъл. Намираме се в неговия дванадесети и последен бактун. Бактунът не се брои, преди да е изтекъл; първият бактун е означен с нула, а датата 13.0.0.0.0 ще настъпи след като завърши 12-я бактун на 21.12.2012 г. Освен че се намираме в последния бактун на Големия цикъл, ние сме и в неговия финален катун. Катунът в долния десен ъгъл на Цолкин - във вида му на Голям цикъл, носи името името 13-Ахау. Комбинацията между 13-ото свещено число и 20-ата слънчева честота поражда значение, което може да бъде преведено като "трансцедентално просветление" или "космическо възкресение". Любопитно, нали?

Началото на 12-я бактун отвежда назад до далечната 1618 г. Тогава е времето на Галилей, Кеплер и Декарт и въникването на научния материализъм. Четиристотин години - изглежда толкова отдавна, че никой вече не го помни, а всъщност е било само преди миг. От Нютон до индустриалната революция, колониализма, електричеството, Първата и Втората световни войни, ядрената епоха, раждането на компютърните технологии и космическите пътувания - вълната на този бактун е връхна точка в историята на целия Голям цикъл. В последния кратък отрязък от време сме свидетели на осезаемо ускорение, проявяващо се като трансформации в технологиите и изкуството и промени в природата, без да споменаваме съзнателната реалност, преживявана от колективното съзнание на човешката раса.

Действително на този етап от играта всичко се променя все по-бързо и по-бързо, буквално за мигове. Този ускорен поток на случващото се, както и перспективата на целия исторически цикъл, стават доловими едва в края му, когато все по-скоростната промяна се прелива в една неочаквана история от случки, влияещи върху синхронния порядък на цялото. Интуицията ми подсказва, че хармоничното въздигане на човешката раса през 5200-я тун от цикъла съответства на определено еволюционно ниво на планетарното съзнание на богинята Гея (Gaia), от чието същество ние сме само моментен проблясък. Колкото до нашата планетарна действителност, тя е кратък миг от живота на галактическото същество, нашата Космическа Майка, която е първоизточникът на всички еволюционни програми, честотни емисии и късчета памет, разпръснати из звездните системи на Млечния път посредством Кушан Суум (Kuxan Suum). Това е още една причина Големият цикъл да бъде изобразен с помощта на модела на галактическата мрежа Цолкин.

Цикълът Дълго броене е специално създаден от маите с цел да отрази и подпомогне повишаващата се честотната вибрация на човечеството, на планетата, на цялата слънчевата система в процеса на ускорение и трансформация на материята. Кулминацията на този цикъл ще настъпи, когато целият исторически процес се превърне в Сега, в момент от настоящето, отвъд границите на третото измерение. Щом земята се придвижи на по-високо вибрационно ниво, нашата колективна реалност ще започне да се синхронизира с далеч по-широка галактическа рамка на отношения.